Отговор в тема
Знам че е супер жалко да пиша такива мизерий, но искам да споделя с някой.
Искам да започна с липсата ми на приятели-
На практика имам приятели, но не знам защо са ми такива, и не знам как да се държа с тях...
Даже не знам дали не са ми приятели а познати, защото рядко има с кой да излезна от вкъщи, мотая се с тях в даскало и това е...
Всеки ден, ВСЕКИ ДЕН си мисля как да се държа, как да не ги отблъсна, как да говоря, и това направо ме побърква...Пука ми прекалено много от тяхното мнение...Представете си всеки ден само да мислиш как да се държиш на другия ден...И това стана на скоро...Никоя година не съм имал този проблем(никога не съм мислил толкова как да се държа)...Сега каквото и да си мисля (че трябва да ме боли к*ра какво мислят зе мен,че трябва да съм мъжкар, че те трябва да се мъчат да са ми приятели, а не аз на тях и т.н.) на другия ден когато ги видя съм същото жалко копеле...
Направо не се понасям вече...
Проблема може би е , че най-големия ми страх е да нямам приятели...
Както и да е, това беше на кратко...
Другото е , че ме е страх че ще стана някаква low-life отрепка...
Скоро баща ми (наще са разведени,живея с майка ми) ми каза че съм бил пълен тъпанар, и е нямало надежда за мен...Не съм се държал гадно с него или нещо, просто ми го каза...
Наговори ми още 100 неща, но не ми се мисли за това...
И от тогава имам чуството че всички роднини ме мразят, но той е единствения който ми го казва...
Имам чуството че съм срама на семейството...
Въпреки че нито взимам наркотици,нито се държа зле с тях, но въпреки това нищо което правя не е достатъчно добро за тях..
Не мога да говоря за нищо от това с наще, защото сигурно пак ще изкарат разговора на конско...
Направо искам да умра...Не бих се самоубил, защото искам да си докажа че не съм толкова слаб, но и май на никой няма да му пука...
Само ще се преструват.
Искам да направя нещо в тоя живот, въпреки че никой май не мисли че ще мога...
Имам и още 1000 комплекси, но както и да е...
Чуствам се ужасно че пиша това, но имам нужда са споделя с някой...
Благодаря ако някой е чел до края...
Консултирай се с психолог.
От мен - съдбата обича смелите. Ескпериментирай. Недей само да си повтаряш че не трябва да ти пука от мнението на тоя и оня, но и го приложи. Бъди естествен;
За проблема със самочувствието, не зная как да започнеш да се харесваш повече, но си има терапевтични подходи.
Това, което ме шокира, е отношението на баща ти към теб.
Лошото е, че когато някой близък (човек от семейството) ни нарани с подобни думи, ние сме склонни да си слагаме такъв етикет и да приемаме думите му като самата истина за нас. Тоест ти си залепяш това качество, което роднина ти е казал. Обяснено ми е от психолог, така работи психиката. Така че за ниското ти самочувствие вероятно голяма роля игрaят родителите ти, които те обиждат и ти приемаш думите им за чиста монета, което е нормално всъщност, но ти вреди на самочувствието и на самия теб.
Опитай се да разбереш, че тези думи са неверни, и също, че когато някой ти се подразни, той не го прави, защото има нещо лично против теб, а защото е подразнен от моментната ти постъпка. Не приемай лично нещата, за да не те изяждат отвътре.
И съветът с психолога остава. Ако искаш пиши на лично :]
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
да, прочетох го
мисля че е въпрос на настроение, в смисъл че сам си го втълпяваш..
не мисли за това и всичко ще е ок
и аз в последно време съм си ограничил контактите с хората около мене
бтв коя зодия си?
не се изказвай неподготвен,прасе
брат, прочетох го докрая и трябва да ти кажа че ТИ СИ НАЙ-ГОТИНИЯ ПИЧ КОЙТО ПОЗНАВАМ!
бахти готиния си, честно, кълна се. написаното показва силен човек с корав нрав който не позволява на обстоятелствата да го смачкат и който показва страхотен потенциал и амбиция. толкова искрено се кефя и завиждам на хора които са в кофти, кофти ситуации но не се отказват, не позволяват на отчаянието да ги повали и напук на всичко продължават да се борят. нормален човек до сега да се е гръмнал 100 пъти но не и ти нали? толкова сила и воля има в тебе, страхотен си!
ей такива индивиди ме вдъхновяват когато ми е гадно и ми трябва някаква мотивация да продължа напред. искам да ти кажа че си БЛАГОСЛОВЕН да си от единиците, които биха продължавали да се борят въпреки всичко! мога да те сравнявам с Леонид преспокойно, брато, честно.
държа да знаеш че си ми личен герой, някой който е оставил отпечатък върху живота ми и ме прави по-добър. мисля че заслужаваш аплодисменти, в момента ти пляскам, специално за теб. не те лъжа, знам че е глупаво, знам че никой не чува но мамка му ЗАСЛУЖАВАШ ГО!!
БЛАГОДАРЯ ТИ! благодаря ти че те има, благодаря ти че си толкова силен, добър и готин човек!
Трябва да си много силен,за да,минеш през всичко това.Може би сега ти се иска да се предадеш,но не го прави.Вземи живота в ръцете си и не се притеснявай толкова много от мнението на хората.Всеки човек си е уникален посвоему. Ако искаш пиши на лично съобщение,може да се опознаем и по скайпи все пак:мисля като gandalfepi4
шапка ти свалям,че си толкова силен!!!
голямо значение има зодията...Първоначално написано от Di
Виж кво, хората по света, които могат да ти бъдат приятели не са само тия от квартала/училището, нали го знаеш тва
И да ги отблъснеш ще дойдат нови, хората идват и си отиват, истинските хора, на които ще им пука за теб няма да те изоставят заради някъв гаф, който направиш спрямо тях или примерно ако не знаеш как да се държиш с тях
Не знам кво толкова се притесняваш
Другото, което е... живота ти никак не е "ужасен", щото нали знаеш, колкото и банално да звучи, има хора дето нямат дом, семейство и приятели, за тях тва може да важи, но за тинейджър, който има дом, приятели (на които наистина не им пука как ще се държиш, щото ако са ти истински приятели, ще те разберат и ще те харесват какъвто си) и куп други неща, малко пресилено звучи, не мислиш ли?
Верно, посъветвай се с психолог или пък поговори с някой твой близък приятел, който мислиш, че ще те разбере и ще ти помогне по някакъв начин.
gandalfepi4
съгласен съм с теб
не се изказвай неподготвен,прасе
Живота е кучка брат. Малко са хората на които животът им е песен. Търпиш и толкова. Чакаш момента когато всичко ще си дойде на мястото, а той неизбежно ще дойде...
Направо виждам себе си във твоето описание. Всичко което го описваш го има и при мен.
Просто намери нещо което да ти разнообразява живота. Например аз се запалих по футбола и така намерих приложение на времето си през уикендите, а понякога и през седмицата.
Също се опитай да си инициативен, т.е имаш много познати в даскало, ами избери си една компанийка от 3-4 човека, и почни да движиш по-усилено с тях, предлагай им да се събирате извън училище и така
Вярвай, давай, и ще получиш.
Varna Sound
проблеми винаги има , въпроса е как гледаш на нещата
то густо, то пусто
Ако питаш мен твърде много ти пука за мнението за приятелите ти, един вид, че са нещо повече от теб, а това ме води на мисълта, че самочувстието ти куца, може и да греша.
n00bs
Животът е подлог в изречението. Следователно трябва да е с пълен член.
По темата : не мога да ти помогна, ти се закопаваш сам в лайната.
Подкрепям идеята за психолога.
Ако си прочетеш мнението ще забележиш, че нито веднъж не си обвинил някой друг освен себе си за положението си. Разбира се, естествено е човек да е самокритичен. В твоя случай обаче преминава границите на нормалното...
Баща ти винаги ли се е държал така с теб? Отнасял се е с теб като с един вид по-долен от него човек? Мислиш ли, че не обвиняваш себе си, за това, че ви е напуснал? И че всеки друг ще напуска живота ти, като него, ако не се държиш както трябва?Затова да влагаш такива усилия да не разочароваш приятелите си? Може и да звучи нелепо сега, но това е аналогията, която ми идва на ум.
Ако очакванията на родителите ти за теб са били твърде високи, и не си успявал да ги задоволиш, редовно са те карали да се чувстваш като отрепка- недостатъчно добър за тях, най-вероятно си израснал с тази мисъл, че си някакъв по-некачествен човек и нищо чудно, че приемаш останалите за нещо повече от теб и се бориш толкова за вниманието им...
Трябва да осъзнаеш, че не си точно такъв, какъвто родителите ти те виждат. И от там може би комплексите ти ще избледнеят...
До някаква степен знам че си го втълпявам, но това не променя нищо...
Не е въпрос на настроение защото е непрекъснато така...
Аз не съм ограничил контактите с хора, но имам чуството че всички искат да не им говоря въобще...
Не може да мине един ден без да попитам някой, дали не иска да се махна ако го дразня...
Това ме подтиска повече защото се чуствам още по-жалък...
И за зодията-Везни съм,каквото и значение да има.
Мерси че си изписал толкова за мен, но не мога да приемам комплименти, или въобще някой да каже нещо хубаво за мен.
Ясно ми е че го казваш за да се почуствам по-добре, и го оценявам, но ти не ме познаваш...
Ами не съм силен явно щом пиша това, тук...Трябва да си много силен,за да,минеш през всичко това.Може би сега ти се иска да се предадеш,но не го прави.Вземи живота в ръцете си и не се притеснявай толкова много от мнението на хората.Всеки човек си е уникален посвоему. Ако искаш пиши на лично съобщение,може да се опознаем и по скайп
шапка ти свалям,че си толкова силен!!!
А за опознаването-Бих искал, но ме е страх че няма да ме харесаш като човек...
Въпреки че не те познавам...
И мерси много за отговора ти
Еми така е.голямо значение има зодията...
Виж кво, хората по света, които могат да ти бъдат приятели не са само тия от квартала/училището, нали го знаеш тва
И да ги отблъснеш ще дойдат нови, хората идват и си отиват, истинските хора, на които ще им пука за теб няма да те изоставят заради някъв гаф, който направиш спрямо тях или примерно ако не знаеш как да се държиш с тях
Не знам кво толкова се притесняваш
Другото, което е... живота ти никак не е "ужасен", щото нали знаеш, колкото и банално да звучи, има хора дето нямат дом, семейство и приятели, за тях тва може да важи, но за тинейджър, който има дом, приятели (на които наистина не им пука как ще се държиш, щото ако са ти истински приятели, ще те разберат и ще те харесват какъвто си) и куп други неща, малко пресилено звучи, не мислиш ли?
Верно, посъветвай се с психолог или пък поговори с някой твой близък приятел, който мислиш, че ще те разбере и ще ти помогне по някакъв начин.
Много си прав/а.
Аз хленча тука за някви глупости, а има хора които умират от глад.
Еми тва си го повтарям от 1 година хаха...
Еми излизам,пия,бия се (често с познати което пак е голям проблем..Направо е ужасно всъщност...) не ходя на мачове хаха...
И да прав си, нямам кой знае какви проблеми май, ама не мога да се почуствам добре за 2 мин без да се смачкам с някви мисли какъв съм тъпак...
А за боя-
Като някой се шегува нещо с мен(не нещо лично,и единствено с цел шега...така да се каже приятелска) започвам да си повтарям че съм смотаняк ( както каза баща ми хах) и ако не направя нещо(да му се озъбя,или да скоча на бой направо) се побърквам от тази мисъл...
Не ми куца.То направо липсва.Ако питаш мен твърде много ти пука за мнението за приятелите ти, един вид, че са нещо повече от теб, а това ме води на мисълта, че самочувстието ти куца, може и да греша.
Не се обвинявам че ни е напуснал,и не винаги се е държал така с мен..Подкрепям идеята за психолога.
Ако си прочетеш мнението ще забележиш, че нито веднъж не си обвинил някой друг освен себе си за положението си. Разбира се, естествено е човек да е самокритичен. В твоя случай обаче преминава границите на нормалното...
Баща ти винаги ли се е държал така с теб? Отнасял се е с теб като с един вид по-долен от него човек? Мислиш ли, че не обвиняваш себе си, за това, че ви е напуснал? И че всеки друг ще напуска живота ти, като него, ако не се държиш както трябва?
Ако очакванията на родителите ти за теб са били твърде високи, и не си успявал да ги задоволиш, редовно са те карали да се чувстваш като отрепка- недостатъчно добър за тях, най-вероятно си израснал с тази мисъл, че си някакъв по-некачествен човек и нищо чудно, че приемаш останалите за нещо повече от теб и се бориш толкова за вниманието им...
Трябва да осъзнаеш, че не си точно такъв, какъвто родителите ти те виждат. И от там може би комплексите ти ще избледнеят...
По едно време се държи приятелски с мен, и ми става супер готино, че се разбирам с баща ми, и че явно ме харесва като човек, и изведнъж като ми изръси тея неща се побърках още повече...
Каза ми че съм бил пълен смотаняк, че трябвало да се метна от някой мост,че съм бил тъпак, че аз съм му бил наказанието че е тормозил ''смотаняци'' като мен като по млад, и много други...
И да, винаги съм се смятал за по "долен" човек от наще, и въобще половината население
Мерси много на всички които ми написаха отговор!
Не си виновн, че баща ти е утрепка..
+1 за психолога..
пич, ти май си депресар знаеш ли? далече съм от това да бъда експерт, но ми се струва че имаш такива симптоми. я кажи проблеми със съня, апетита, нервите (да се дразниш много), некви депресарски мисли че живота не си струва да се живее имаш ли?
ако има такива глупости се поразтърси малко за професионална помощ, пробвай се сам да потърсиш инфо. по принцип не е добре сам да започнеш да се правиш на Фройд и да се самодиагностицираш, но поне ще добиеш представа дали е сериозно положението или просто имаш такива тежки мисли(и горе-долу става, поне за някаква генерална представа - аз примерно като погледнах едни жидео дневници в ютюб успях да позная болестта на една приятелка преди да я закарат на психолог даже и некви такива, изобщо не е 100% сигурно и не трябва да си играеш но за някаква съвсем генерална представа и ориентация е добре)
не ми се ще да се метнеш от някъде или нещо такова. пишеш че не си тръгнал но сравнително често хората в това положение им хрумват такива тъпи мисли. и спри да казваш на хората че ако те познаваха нямаше да те харесват. много от нас не са харесвани, много пък си мислят че са но не са.
стоя си на мнението и мисля че важи и за другите които ме подкрепиха, струваш си. ако лъжондриш нещо работата е друга, но образа който си описал за момента ми е напълно ОК.
Нямам проблеми със съня, нито с апетита...
Само с нервите хах...
За самоубийството-
Ако се ''метна'' от някъде, си доказвам че съм слаб, а това общо взето правя цял живот...
Не искам да съм слаб...
А за "лъжондренето" , не съм трол .
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
