Живеем в рутина

[soinlove]

Заедно сме от 5 месеца. И двамата сме на 19. В началото всичко беше перфектно.Излизахме вечер, забавлявахме се.. Постепенно се застоявахме повече от обичайното у тях - уж , за да усетим хармонията по между си, докато просто сме се прегърнали на леглото , знаете как е... На третия месец, осъзнах, че единственото което правим е да стоим у тях.. Поне филм да гледахме....или нещо такова.. Излизам 10 сутринта от нас отивам у тях и до 10 вечерта съм там.. Говорим си-поне това правим успешно.. Той казва , че му е много приятно да се гушкаме и усамотяваме, но.. подяволите.. Аз ще изперкам.. Снощи излязох с две приятелки на по кафе и видяхме в заведението 4- 5 двойки , хапват картофки , пийват биричка, гледат мача и пак са усамотени по свой си начин.. Толкова ми стана кофти, че е трудно да го изкарам от тях.. Тук ще поясня защо.. Той има проблем с очите.. Късоглед е.. На едното око е с -9 , а на другото с -6.5 диоптъра.. Предстои му операция след около седмица за корегиране на зрението , а седмица преди това трябва да носи очила...От момента в който ги сложи се депресира : "нямал чувство за дистанция" "виждал все едно е в тунел" "чувствал се в тясно екзистенциално пространство".. Хвърля си очилата като малко дете и отказва да ги носи.. Помагам му за някои неща.. Понякога му приготвям за хапване и т.н. ... Капризен е повече от обичайното и често ми се налага да изтърпявам прищевките му като стискам зъби.. Тук обаче не свършвам.. На 14 септември заминава за Англия и връзката ни, както сами виждате и разбирате, е обречена.. Аз също заминавам да уча и живота ни продължава поотделно.. Решихме преди време да бъдем заедно до самото му заминаване.. след това се разделяме, въпреки това , че се обичаме.. Понякога се чудя обаче има ли смисъл във всичко това, и дали съм лош човек щом си мисля така... Упреквам себе си за всичко , което си мисля и трябва да изтърпя.. Често се случва да стисна някоя масичка у тях, и да си кажа на ум " само месец и половина, месец и половина още" , като чуя поредната прищявка... Обичам го.. но има ли смисъл.. и не е ли вече прекалено късно, щом дори се змаислям дали има смисъл??? Не трябва ли останалите дни да ги прекарваме по-някакъв по-весел начин... Рутината ни е изяла.. Помогнете...

[mincheto]

щом си почнала така да си мислиш,значи вече малко или много чувствата ти са почнали да се изпаряват. Остави го,не си залсуява да си с него ,ако не го обичаш. Няма ли любов във връзката ,то това не е никаква връзка.

[AniBG]

щом си почнала така да си мислиш,значи вече малко или много чувствата ти са почнали да се изпаряват. Остави го,не си залсуява да си с него ,ако не го обичаш. Няма ли любов във връзката ,то това не е никаква връзка.

+1! Наистина, ако не се обичате, то тогава "връзката" е една голяма лъжа и за двамата!

[bonbon_]

Опитайте се да прекарате останалите дни по-забавно от обичайно, а според мен чувствата ти вече не са толкова силни колкото преди, и няма смисъл вече ..

[HardGirl666]

ММм,не,аз не мисля,че трябва да го оставяш-смятам,че ще е трудно и гадно и на двама ви.Прекарайте оставащите дни възможно най-добре,обсъдете работите,които се случват покрай вас дори и вече да няма за кога.Кажи му,че винаги ще остане в сърцето ти,ще го помниш,че си му благодарна за дните прекарани заедно,защото може би са те научили на нещо и така .. това е моето мнение.

[spopi]

Дай му подкрепа за операцията него оставяй сега както каза има 1 седмица.Ако сте заедно още след операция го изведи навън и както каза отидете на ресторант.За чуствата ти си знаеш. Поговорете това както каза добре го умеете.

[ivcheto0o]

Може би след операцията ще пак предишния човек,нормално сигурно сега е доста притеснен.Но все пак опитай да поговориш с него,да ми кажеш да се стегне,да излизате да се разсее малко.