Хммм, Дизел, зависи за какъв страх говорим. Защото и вас ви е страх от доста неща (физически може би не, но психически)...

Правя компромиси, разбира се. Ежедневно. Не само във връзката си, а и с околните. Дори когато искам да гледам филм примерно, но сестра ми ме моли да й изгладя тениска. Е, отлагам си филма. Това не е ли компромис?

А на горния пост ще отговоря с една дума - Защото е страшно приятно да знаеш, че някой те обича и можеш да разчиташ на него, както и че ти го обичаш и той може да разчита на теб. Защото само в една сериозна връзка се събуждаш с мисълта за половинката и заспиваш отново със същата мисъл... А в краткотрайните връзки едва ли е така.