Въпроса е че бях убедена че не ме грее за него . Сега не съм толкова убедена пък вече го оставих в миналото уж .
Както и да е за всеки случай още не мисля че ми е кой знаеее пък колко много на ... че даа плача за него хаххаа едва ли не . :] АМааа просто се чудя що сме такиво хората , да загубиме нещо и чак тогава да го оценим .