Здравейте!
Искам да ви кажа какви щастливци сте... Живея в семейство от представители на къснокомунистическия български пролетариат. Майка ми ме е родила на 19 и сякаш това е предпоставка цял живот да ми напомня чрез постъпките и отношението си колко мрази живота си, такъв какъвто сама си го е направила, заради пубертетски комплекси. На жената не й е достатъчно да осакати собствения си живот, но и успешно се справя с моя и този на сестра ми. Критики, вечно недоволство и сумтене - това е средство за изразяване на безконечната й майчина любов. "Не винете родителите си, тях никой не ги е учил да бъдат такива!" - съветват психолозите, а научили ли са се да бяха ХОРА питам аз.. Кой да обвиня за смазаното си самочувствие като човек?! Навреме разбрах проблема и успях да се абстрахирам, но не знам какво я чака сестра ми. С безкрайното си безразличие скъпата ми майчица може да убие всяка следа от възторг и ентусиазъм. Единственото време, през което се засичаме вкъщи е прекарвано възможно най-приятно, според нейните думи пред ПС-то . Сега е заслепена от най-милото си чедо - някаква градинка от репички в някакъв сайт. Трансът продължава, докато с удоволствие не се намеся аз и деликатно напомня за късния час и не се сдърпаме. Най- голямата болка е когато не успее да си купи зарзават от виртуалната бакалия. Всъщност греша, сърцето й (и не само) се къса поискам ли си мизерните джобни..Защо да и пука, че дъщеря й от 5 дена е на хляб и сирене (буквално).. Правих опити за провеждане на разговори, уви, каквито и да са не се получават..говоря на гърба й докато тормози клавиатурата.. С баща ми не си говорим и слава богу. "Аз плащам сметките, другото не ме засяга." - гордо заявява, обръщайки се и захърквайки като 99% от времето.
Добре че съм кротка и я има котката , за да не си говоря сама.
Не обичам семейството си, не го мразя, ЗАСИСИМА съм от него.. Откъсна ли се от семейната хралупа, тези хора си остават чужденци за мен, както досега. Чужда съм сред свои. ИМАМ РОДИТЕЛИ, А СЪМ СИРАК.

Радвайте се на вашите, говорете им, обичайте ги. Нека да се карате, това ви показва колко много им пука, и на тях и на вас...
Не се съмосъжалявам, нито пък искам да ме съжалявате вие, нито желая съвети, просто искам да напомня на някои хора, че имат нещо прекрасно