Мога да те успокоя, че не си единствената. В 99% от времето си пък моя баща е биел някого. Я майка ми, я мен, я кучето, я сам себе си. Сериозно говоря. В другият 1% процент е сядал да се донапие та да може после да продължи, едва ли не го беше страх да изтрезнее и да види кво прави.

Добре че поне съм случила на майка, слава богу наистина. Сега вече от две години с баща ми не си говорим, не сме се виждали повече от година. И така. Мога да ти кажа да се оттърваш колкото може по скоро. С приказки не става... или поне при мен не стана.

Не е нужно да се обвиняваш за семейството си. Никой ен може да си избере родителите. Можеш да избереш как да живееш и да се поучиш какъв родител да бъдеш.

Ако имаш някакво питане по конкретен въпрос - давай