Много гадна история, наистина, но пък да ти кажа аз се възхищавам на хора като теб. Преди години имах една съученичка, която беше горе-долу по същия начин, с някои разлики. Родителите й бяха разведени и тя живееше ту при майка си, ту при баща си. От двете родителски тела бащинското беше по-доброто, защото се грижеше по-добре за еня и за брат й, който имаше някакво заболяване. Майка й беше абсолютен боклук. Постоянно ходеше по различни мъже и само раждаше деца от този и от онзи... Хващаше си с някого за година-година и половина най-много, колкото да му роди едно дете и след това си дигаше чукалата нанякъде като изоставяше децата си... Накрая изчезна нанякъде, а съученичката ми заживя за постоянно с баща си. В днешно време работи, учи и се издържа сама. Н е е постигнала кой знае какво за годините си, но пък като се има предвид, че общо взето цял живот сама се е бутала навсякъде - и това е много. И й се възхищавам за смелостта и силата да продължи да се бори. Вярвам че един ден ще създаде прекрасно хармонично семейство и ще даде на децата си всичко онова, от което тя самата е била лишавана

И при теб ще стане така, сигурна съм. Лошото винаги е за сметка на доброто. Не си случила на добри родители, но това ще ти помогне да се изградиш по-добре като човек и да се научиш да цениш живота и това, което ти поднася