Кременче, виж сега - имай предвид, че всяка болка, предизвикана от загуба на все още съществуващ човек (като приятелка), е тройно по-усилена от факта, че този човек вече не е между живите. Има едно усещане за финалност и необратимост поради това, което подсилва тъгата.

Не го вини, не се и сдухвай от това. Голяма част от болката му е породена точно от тази необратимост, затова е в такава степен. Шок е да загубиш толкова близък човек и този шок просто си остава константен - тоест това, което той го е преживял още като е бил с нея и тя е починала (такава май е била ситуацията, както обясняваш), е на същото емоционално ниво в него, като само ти му противостоиш.

С времето това ще поизбледнее, но пак ще си остане рана, така че няма смисъл да се тровиш. Щом ти го споделя ти имаш позициите и възможностите да станеш не по-малко ценна от нея - ако вече не си.

Не е въпрос толкова на преодоляване тук, колкото въпрос на скръб от онзи шок, който му се превърта в главата в някакви дни на спомени - както ти посочи, декември, когато е починала.