Е, това за сърцето е хубаво да не го мислиш, защото се демотивираш и униваш като това гравитира в мислите ти само. Да не говорим, че ако пред него го повтаряш, то демотивира и него.

Бъди търпелива и му помагай, когато трябва - по каквото си го описала, човекът не е някой дебил или драматизатор. Може да прозвучи грубо (а не искам да е така), но реално погледнато като жив човек имаш много повече възможности да преживееш с него и той с теб, които да го отдалечат от болезнения спомен. Макар че, както казах - починалите винаги ги помним и са ни в мислите. Както и трябва да е, поне от уважение елементарно към тях