Прекрасно е че има темичка "Щастие- и аз ще споделя", наистина е хубаво да четеш историите на щастливи хора.
Сигурно има и друга като моята, но аз не я видях. И направих тази, който има нужда- да си излее душата, да се подкрепим.

Имах едно прекрасно момче до себе си, макар и не в романтичен аспект. Той беше страхотен приятел, а вече и като такъв го загубих. Беше влюбен в мен, но просто не се получи да сме заедно. В последствие се оказа така че той разби сърцето ми. Наистина го обичам... имах щастието да го имам само за един ден, на следващия той ми каза че ме обича, но е по-добре да забравим всичко, защото не може да остави приятелката си заради мен. От тогава- игнор. И пълно заличаване на приятелските ни отношения. А аз наистина го обичам. Искам си го ей сега, да си е до мене. Да си го гушкам, да ми ухае на него... да си говорим просто... той ме разбира както никой друг, разсмива никой друг, а в мое лице може да открие съшото... обич и разбиране. И сега... всичко отиде по дяволите. Не съм си позволявала връзки, за да не ми разбият сърцето отново, на базата на стари рани. Толкова време бях сама, толкова време съм минавала покрай шанса си, а накрая той съвсем неусетно се докосна до сърцето ми... и го разби. Знам че не иска. Но все пак го направи. Толкова много ми липсва... Може би така е по-добре, защото скоро заминава, но все пак имаме, живот и здраве, още една година пред нас и поне на нея можехме да се насладим, можехме да си дадем шанс. И тогава се появи тя. А аз, след като веднъж съм го целувала, не мога да спра да си мисля за това, за устните му, за дъха му по шията ми. И ставам една... сантиментална, лигава... обаче не мога да спра да живея в онзи отминал миг, в който бях в ръцете му.