Понякога съм сянка
която се е устремила
към часът, който нямам
към минутите, които бягат
към сърцевината
която избягала, се е скрила
за да ме лиши от този плам
докато не дойде пак в дим крилат.
Понякога си мисля
и после на себе си се смея
къде искам да бъда вклинен
и къде жадувам да се рея
как докосвам, за да се опаря
и дращя с нокътя на дракон
за да търся през залеза
който душата ми сетен път изгаря.
Понякога се усмихвам
искам да намеря, да усетя
това, което търся в очите
на света, който губя.
Сред тишина и междумет'я
да докосна на гранит сълзите
и забил нокти в главата
наведена, унила - да се губя
да се губя...
24
12
2
и в живота се устремявам
дотогава, когато
нокътят ми в крилото ще се впие
за да познае покоят,
който ми бе обещан, когато се родих
в драконовата заря.
I'd tell you anything if I had anything to say, yeah
I keep it bottled in 'cause there's a time and there's a place for this
Натанаил Хаутърн някога е написал: ”Нито един човек за каквото и да е продължително време,не може да е с едно лице за себе си друго пред околните без накрая да се обърка кой образ е истинския.”
Естествено е, че всяко начало си има и край. Но краят идва по различно време. Всички сме виждали влюбени двойки, държащи се за ръка, а с другата ръка държат бастуни.
Отговор в тема
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
Отговори с цитат
