*Прозрачна*


Ще свикна, разхождайки се в мрака
по улиците наши, да те виждам.
Ще бъда там, но няма да те чакам,
а ти, прозрачна, ще ме виждаш.
Ще гледаш в мен, ръка ще ми протягаш,
но твоята да взема аз не искам.
Ще бъда тук, а ти ще съжаляваш
на друга казал моето "обичам".
И горда, ще те гледам отдалече,
но всъщност няма да те виждам.
А когато тя ти каже, че обича,
ти ще искаш аз да го изричам...
И бавно, ден след нощ, ще те посрещам.
На ъгъла на тротоара ще стоя.
Когато ти вървиш усмихнат с нея,
аз ще бъда там, прозрачна и сама.
Ще гледаш в мен, а всъщност в нея,
в сърцето си запазил моите следи.
А аз, безсилна да се смея,
ще виждам в теб прозрачните сълзи.
Понякога ще пращам вятъра да ти донася
една следа от моя сладък аромат.
На улицата наша, сам застанал,
ти тайничко ще търсиш моя път.

Мнения?