
Първоначално написано от
girl_inlove
Искам само да споделя с някой, да получа съвети или просто някаква надежда.
Ще започна историята си от малко по-рано. Преди доста време ходих с едно момче 1 година и 3 месеца. След като той си намери друга и ме остави бях съсипана, не можех да ям, да спя... не ми се живееше. Едвам се измъкнах от това състояние. Имах чувството, че повече не мога да обичам. Имах няколко връзки след това, но не можех да изпитам никакви чувства. И така преди година и шест месеца се запознах с Него, месец по късно тръгнахме. Той ме накара отново да заживея, беше до мен разбираше ме. Наскоро се скарахме и той сподели проблемът си... не сме правили секс... опитвали сме, но винаги ме е боляло адски много и сме се отказвали. И така бяхме пред раздяла, карахме се за какво ли не, доверието ни изчезна. Един ден се видяхме, изкарахме си страхотно, каза ми че сме минали "кризата", че съжалява че е говорил глупости как искал да се разделим. Поех цялата вина за случилото се, преглътнах и продължихме напред... за няколко дни. Вчера ми кипна, когато заяви, че има предложение за дискотека, искал момичета в компанията, но аз съм нямала работа там. Обясних му, че искам да поговорим и говорихме... Казах му истината, че ми е писнало да понасям неговата вина, че ми е писнало да се виждаме, само когато на него му изнася и му е удобно, че ми е писнало да пътувам при всяко виждане по 2 часа и 30 мин. с градски транспорт (той има кола, но никога не идва в моя квартал), казах му че му нямам доверие... коментирахме проблемите ни, докато не се стигна до секса... отново. Тогава се оказа, че всъщност не бил девствен, както ме беше убеждавал година и 5 месеца. Това ме нарани жестоко, лъжата се заби като нож в сърцето ми, разтреперих се от нерви и казах, че искам да приключим. Съответно последва разубеждаване и останахме заедно. Сега съм изключително разстроена, плаках много. Наясно съм с чувствата си, искам да съм с него, но дали няма да боли? Усещам, че изпадам в това състояние, за което казах в началото. Страх ме е, защото сега нямам никой до себе си и не знам как ще се възстановя. Страх ме е, че ще загубя или че вече съм загубила единственият човек, на когото държа. Не знам как да го накарам да ми каже какви са чувствата му, как да го накарам да сложим ново начало или да сложим край. Понякога чувствам че ме обича, но в следващия момент, когато го каже, сякаш думите му не са истински. И тук ще попитам вас, какво мислите? Дали да остана с него, да рискувам да ме нарани още по-зверски като преспи с някоя или просто като се държи гадно с мен, като не показва чувствата си, като ме пренебрегва и само запълва времето си с мен. Или да го оставя и да се върна отново към онази криза, от която едвам се спасих.
Честно казано очаквам доста подигравки, но се надявам да има и някой, който да ме посъветва, някой който да ме разбере.