- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Страх или не знам и аз
След няколко дена ще стане една година, откакто той ме целуна за първи път.
В началото беше забавно, както всеки път, флирт, закачки, тръпка. Бях сигурна, че просто ще се омета за около месец, но всеки път, когато си отивах, се връщах, причина? Нямам. Просто се връщах. Гледах да взимам максимума и да го изтискам до край, но никога не ми стигаше и точно в момента, в който решавах, че вятърът е сменил посоките за мен и няма какво повече да правя там, нещо ме заинтригуваше и оставах. Не ме разбирайте по грешно, но просто не вярвам в любовта, нито във връзки и прочие. Въобще съм скарана със човешките взаимоотношения. За тази една година се сприятелих с много хора и с много вече не се познавам, но приятели не мога да ги нарека. Прекалено много съм патила и макар че съм млада, не мога да се оплача от разочарования. Вече не вярвам и не искам да вярвам, защото всеки път, когато се доверя на някого, той ми изневерява на доверието.
Имах много възможности. Няколко пъти мислех, че окончателно пътищата ни са разделени, но нещо пак ни събираше. Не го наричам любов, не вярвам в любовта.
Той е всичко, което не искам в един мъж:самовлюбен,лигльо,рома тичен и т.н. А аз съм всичко, което той не иска в една жена:студена, агресивна, отдалечена. И макар през цялото време да не можем да се понасяме, не можем да се разделим.
И стоя сега една година по-късно...уплашена. И се питам:"Виан, колко далеч стигна? Нали беше само за малко? Колко далеч всъщност? "
И съм вцепенена. Не мога да помръдна. Едната част от мен крещи:"Бягай.", а другата:"Остани."
Объркана съм много. Защото съм започнала да се доверям. Наречете го страх, но мисля, че отново ще съм разочарована. Защото хората ме знаят като железен човек, без страхове, без слаби места, но той...той може да ги използва срещу мен някой ден. И именно, защото е точно Той, ще заболи още повече.
Колко далеч стигна, Виан?
П.П.Не искам съвети, просто трябваше някъде да си излея всичко и да си събера мислите. Благодаря за отделеното внимание.
— Никога не съм търсил щастие. Кому е нужна щастието? Аз търсех наслаждение.
— И намирахте ли го, мистър Грей?
— Често. Твърде често.
добре изразяваш мислите си
защо не пробваш? Не всичко в тоя свят е разочарование
пък и после може да съжаляваш, че не си останала и изживяла.. това ..
Влюбваш се и не искаш да го повярваш ...
Съжалявам те и ти се възхищавам едновременно.![]()
![]()
![]()
![]()
На колко си години? Защото това "патила съм, въпреки че съм млада" и "не се понасяме, ама не можем да се разделим" ми е лееееко изтъркано.
Ами както сама каза млада си.Има 99% шанс въпросния човек да те разочарова все някога.Всеки човек го е страх малко или много от подобно нещо.Всъщност ще ти дам един пример.Имам една приятелка,която в момента е на 20 години.До преди 1 година и малко не знаеше какво е да се влюби,да си падне сериозно по някой.Излизала е с момчета,обаче ги е държала на далеч от себе си.Просто човек,който използва повече разума си и не откача по някой.После се запозна с едно момче.Ходиха 8-9 месеца.Тъкмо беше започнала да се доверява,да го обича наистина (в това съм сигурна,добре я познавам).После той я прецака доста гадно,разделиха се.Обаче най-хубавото нещо от историята беше,че сега вече гледа по различен начин на нещата.Не че не е разумна,както ти каза "студена, агресивна, отдалечена".Просто разбра че има хора,на които си струва да се довериш.И дори и някога да те наранят,да знаеш че си е струвало да си тях.
Така че дай си шанс,все пак трябва да пробваш от всичко в тоя живот.![]()
Diamonds,Mexico,Tequila
Момиче съм,по кое не ми личи?
http://www.facebook.com/pages/Rainy-...205109?sk=wall
Мм да влюбваш се. Явно нямаш много доверие на хората. Не бъди толкова страхлива, ако мога да се изразя така. Както казаха - не всичко е разочарования.
^^^
Бургас <3
мацкаа..все едно слушам моята история...точно същото.. той е егоист самовлюбен..толкова самонадеян и си вярва че винаги ще е на неговото.. а аз съм чуствителнаа но същевременно и твърда...желязна ..нещо като теб.. но и лесно ранима..толкова пъти се карахмее толкова пътии прощавах..и пак се връщам при него
..мамка му..само дето се влюбих по рано...в крайна сметка след една последна издънка му казах край и рязко се одръпнах..
По Темата : Просто Всичко е въпрос на СИЛНА ВОЛЯ ...и желание да се ОТКАЖЕШ от този който обичаш в името на Собственото си Сърце..за да не страдаш накрая ти....единственото което мога да те посъветвам..
ИЛИ поговори с него и се изяснете...ИЛИ просто му кажи сбогом и продължи напред като се ориентираш към друго момче![]()
По-добре да повярваш и да те наранят хиляди пъти, отколкото да не вярваш в никого!!Първоначално написано от SuperBadSuperFresh
PEOPLE ALWAYS LEAVE...
БОТЕВ 1912!!
ПодкрепямПървоначално написано от BiGBaDWolF
Не ме разбирайте по грешно, но просто не вярвам в любовта, нито във връзки и прочие. Въобще съм скарана със човешките взаимоотношения. За тази една година се сприятелих с много хора и с много вече не се познавам, но приятели не мога да ги нарека. Прекалено много съм патила и макар че съм млада, не мога да се оплача от разочарования. Вече не вярвам и не искам да вярвам, защото всеки път, когато се доверя на някого, той ми изневерява на доверието.
Имах много възможности. Няколко пъти мислех, че окончателно пътищата ни са разделени, но нещо пак ни събираше. Не го наричам любов, не вярвам в любовта.
това все едно за мен е писано..
страх те е да се влюбиш, за да не те разочароват отново ,,според мен