VinDiesel, да може би и това, че му се доверих и му вярвах сляпо ми изигра лоша шега, но не съм наивна, повярвай ми.Такъв човек съм, че много трудно се доверявам на хората, анализирам всяко нещо, гледам го от всичките му ъгли, просто съм идеалистка и винаги се старая всичко свързано с личния ми живот да е идеално и перфектно, но понякога стават и фалове.Както казах, любовта е сляпа понякога.Определено имам вина, за това че му се доверих до такава степен и повярвах на празните му думи, но човек се учи от грешките си и искрено се надявам да не допусна отново тази грешка.

В момента дори не ме боли толкова самата раздяла, от колкото спомена за това, как изживявах всичко случващо се.Как лежах в болницата сама и преди операцията се молих само и единствено за това да не се обърка нещо и да си отида от този свят, защото и такава вероятност имаше.Как плаках седмици наред за смърта на толкова близък и важен за мен човек, човек, който ме е изгледал и както се казва е делил от хляба си, за да има за мен, а моята "голяма любов" с лекота преминаваше през дните, без да се заинтересува как съм, имам ли нужда от нещо.Без да му пука през какво преминавам и как се чувствам.Именно, зради това в момента ме боли.Че си въобразявам, че имам много, а същевременно съм нямала нищо в буквалния смисъл на думата.