Ако тя е човека за мен но аз явно не съм човека за нея...

[Wednesday666]

М, ако ти кажа, че имах абсолютно същия проблем ще ми повярваш ли Говоря за това с външния вид, и че някои хора като те видят дори не искат да общуват с теб .. Наистина е много тежко .. Колкото до момичето - наистина отношенията ви не са само приятелски, но не са и това което ти се иска на теб. Ето ти и моят съвет - както казах и преди, продължи напред. Контактувай си с нея, но си я избий от главата. Цял живот ли ще я чакаш да репи, че е влюбена в теб и че иска да е с теб, и т.н. Не си хаби времето .. А възможnостите .. Убедена съм, че има много, просто ти не ги виждаш, защото си "заслепен" от чувствата си към това момиче ..

[mechemrysnik]

Много хубаво написано с чуство и много мисъл...но просто тя не е за теб противоположностите се привличат но тя не е за теб...някаде там те чака 1 любов истинска и красива и когато настъпи момента ще я срещнеш е ще я изживееш...

[Elenichkaa]

според мен това твоето си е вид мания.
плашещо е за едно момиче на 16,17,18 да чува подобни неща (обвързващи до огромна степен),точно за това я караш да ти се чувства задължена,това ли искаш?просто дълг?
хубаво е,че мислиш,че си срещнал истинската любов,че тя е единствената,но след време ще срещнеш и друга 'единствена".

ПС...Всичко е в главата ти,здраво стъпи на земята и разбери,че нямаш шанс дори и за приятел.така само ще те боли още повече.

Успех!и се осъзнай,по-добре късно,отколкото никога!

[LadyDi]

Всичко в живота се случва по някаква причина.
Само това мога да ти кажа. Моят любовен живот е известен до болка на повечето тук и затова ще пропусна примера със себе си, но просто от личен опит ти казвам, че когато вярваш, че някой е твоята половина... нещата просто ЩЕ се случат. Може да не е днес, може да е след 7 години примерно, но ако наистина си попаднал на Единствената, тя ще бъде с теб.

Едва ли мнението ми ти е от особена помощ, но както казаха преди мен - ти си анализирал всичко и си напълно наясно, че на този етап нямаш шансове с нея. Но повярвай ми, ако не напуснеш полезрението й, един ден (когато младежката лудост отмине и сърцето й бъде разбито няколко пъти) тя ще те погледне с други очи.

Егоистичен е съветът и ти си единственият, който може да реши дали си заслужава да се посветиш на нея... Просто ти давам друга гледна точка.

[blader]

Elenichkaa...далеч си от това което говоря от толкова време...всмисъл...не съм и поднасял нещата по начина по който ти си горазбрала...ама въобще...не съм толкова малоумен...
не бих се натапил на момиче и не бих наха;ствал за ниищо на света...отелно с нея се познаваме отлично(меко казано...) и знам че тя знае че не бих постъпи така...на практика и двамата сме малко или много предвидими един за друг с разликата че не точно знаем какво ще аже или направи другия а просто знаем възможните варианти...интригата идва от това че не знаем кой кой вариант ще предпочете...

LadyDi...твоята гледна точка в момента ми изглежда много...дори може би твърде оптимистична но пък по този начин ми вдъхваш надежда...всмисъл...не конкретно за отношенията ми с въпросното момиче а по-скоро за това че бъдещето в своята непредвидимост може да вещае много неща сред които освен всичко лошо което вече малко или много очаквам може и да има добру развръзки и приятни изненади...благодаря...


С нея имаме немалко неща зад гърба си за сравнително краткия период на познанството ни но бъдещето ни е неясно и именно това го прави толкова интересно...не знам какви ще бъат отношенията ни в бъдеще и до какво ниво ще достигнат но знам...усещам че ще бъдем обвързани по някакъв начин...не нам какъв но ще е така...просто го усещам...случвало се е дорида не си говорим с месеци и все пак се усещахме взаимно...просто връзката ни явно е на едно по-дълбоко ниво и не е точно...някаква...просто я има...това е като да усещаш част от тялото си...нещо такова е като чувство...знаеш че този човек е наблизо и просто дори и да не се виждате или говорите си наясно че е добре и това те успокява...

Просто в момента не ни е писано да имаме нещоо по-...романтично помежду си...за сметка на което това както много от вас(включително и аз...)отбелязаха...отваря възможности за нови преживявания...
въпроса е че не съм от тоя тип ммчета които са харесвани...тука обаче става и вероятно разминаване с Wednesday666 тъй като...да...аз казах че доста хора не искат дори да се запознаят с мен заради това как изглеждам и какъв съм...но това не е щото съм кой знае колко грозен а защото живея в малък град пълен с нетолерантни и ТВЪРДЕ закостенели хора които не приемат че има и нещо различно от чалга и кафета...трудно осъзнават че дългата коса и гривните не правят човека 'метъл'...че да гледаш и да се радваш на звездите не е педалско...че да се обличаш малко по-различно или да говориш малко по-различно(като под различно имам впредвид по начин сходен с писането ми...което ако попаднете в града от който съм ще разберете че не се среща често...никак дори...) не те прави ненормален...просто тези неща в мен явно отблъскват хората...разбира се има и такива които пък оценяват точно тях в мен...има и такива на които се струвам интересен и покрай тях дори някои от хората които принципно не биха ме отчели също разбират че не съм чак толкова отвратително различен колкото са си мислили...и обикновено няма човек който да е поговорил с мен и да не ме е харесал...проблема мие че съм твърде добър и се сприятелявам с всички...в състояние съм да на карам и човек който ме е имал за пълен ръб преди това да ме хареса...но въпреки това при контакта ми с момичетата не можем да стигнем до нищо повече от приятелство...просто...явно не ставам за друго...и това не е защото съм твърде добър и им позволявам да си играят с мен и по този начин се превръщам в доброто момченце което никога няма да излезе от графа 'пиятели'(както много хора вероятно се канят да ми кажат...и както много са ми казвали неведнъж...)...просто явно...не знам...не мога да си обясня с какво съм по лош от малоумниците които обиждат приятелките си и които смятат че да направиш възможно най-селската простотия докато си на кафе е мъжкарско отделно има и едни притеснителни момченца които пък просто явно не са готови за връзка и от едното притеснение и несигурност си прецакват връзките...не бих бил и от тях(ако имах връзка...)...но просто мен не ме отчитат...вярно не съм нито кой знае колко красив или интелигентен или каквото и да е...на практика нямам какво толкова да предложа и си го знам...но нима не заслужавам шанс?...наистина се чувствам...крайно нежелан...сякаш съм отблъскващ...ужасно е...

[umri]

Прекалено много ЧУВСТВАШ, бе пичага. Казва ти нещо и мислиш после няколко дена за него, ахаах.

Според мен проблемът ти е един. Мислиш си, че не можеш да имаш други жени и затова се фокусираш само върху една, с която преди не се е получило. Разбираш ли, че щом един път ти е станала бивша, значи повече работа с тва нещо нямаш. Жените не търсят такива мъже като теб. Прави си изводите сам.

Хората ти дават съвети, ти се опитваш да оборваш мнението им. За какво са ти тогава?

Виж каква е схемата. ПЪРВО разбираш, че имаш проблем. След това търсиш първоизточника и причините. Намираш ги, решаваш как да ги оправиш и след това престъпваш към фаза самоусъвършенстване.

Ако не ти достига тестостерон... мое си шибнеш няколко трибестана. Мъж си маа му стара... чувствам,чувствам,чувствам ...

[vesito13]

Твърде много си се увлякъл по това момиче. Изглеждаш сякаш в твоя свят други момичета няма. Тя това, тя така, тя онова, ама усмивката и, ама очите и, а пък тя какво ми каза. Как очакваш някое момиче да прояви какъвто и да било интерес към теб, когато има само тя... тя... тя... Никоя жена не обича да слуша такива работи казани за друга. Свали дамата от тоя пиаделстал, на който си я качил, и си отвори очите. Не е единственото момиче. А номера с приятелството, тя колко държи на теб и т.н., ами айде да не съм гадна, но ти си си сложен отдавна в графа приятели и нищо повече. А в момента ти се личи как ти тайно си вярваш, че някога в бъдещето може да сте заедно. Стегни се малко...

[Elenichkaa]

Elenichkaa...далеч си от това което говоря от толкова време...всмисъл...не съм и поднасял нещата по начина по който ти си горазбрала...ама въобще...не съм толкова малоумен...
не бих се натапил на момиче и не бих наха;ствал за ниищо на света...отелно с нея се познаваме отлично(меко казано...) и знам че тя знае че не бих постъпи така...на практика и двамата сме малко или много предвидими един за друг с разликата че не точно знаем какво ще аже или направи другия а просто знаем възможните варианти...интригата идва от това че не знаем кой кой вариант ще предпочете...
.........

...a kak ги поднесе?
аз не съм казала,че й се натрапваш или нещо подобно,просто е меко казано плашещо това,което си писал досега.
и все пак се радвам,че все още има хора като теб.
и мисля,че доста драматизираш нещата(разбира се в добрия смисъл),просто си набий в главата,че можеш и без нея.
така ще се почувстваш по-добре.
Пс.:не твърдя,че на 100 % съм права(невъзможно е),просто се опитвам да ти кажа по-лесния начин,че няма смисъл.Историята е много хубава и романтична,но едва ли ще има продължение(каквото искаш).само ще се самозалъгваш,ще страдаш и накрая ще се питаш ' имаше ли смисъл?".

[Wednesday666]

тука обаче става и вероятно разминаване с Wednesday666 тъй като...да...аз казах че доста хора не искат дори да се запознаят с мен заради това как изглеждам и какъв съм...но това не е щото съм кой знае колко грозен а защото живея в малък град пълен с нетолерантни и ТВЪРДЕ закостенели хора които не приемат че има и нещо различно от чалга и кафета...трудно осъзнават че дългата коса и гривните не правят човека 'метъл'...че да гледаш и да се радваш на звездите не е педалско...че да се обличаш малко по-различно или да говориш малко по-различно(като под различно имам впредвид по начин сходен с писането ми...което ако попаднете в града от който съм ще разберете че не се среща често...никак дори...) не те прави ненормален...просто тези неща в мен явно отблъскват хората...разбира се има и такива които пък оценяват точно тях в мен...има и такива на които се струвам интересен и покрай тях дори някои от хората които принципно не биха ме отчели също разбират че не съм чак толкова отвратително различен колкото са си мислили...и обикновено няма човек който да е поговорил с мен и да не ме е харесал...проблема мие че съм твърде добър и се сприятелявам с всички...в състояние съм да на карам и човек който ме е имал за пълен ръб преди това да ме хареса...но въпреки това при контакта ми с момичетата не можем да стигнем до нищо повече от приятелство...просто...явно не ставам за друго...и това не е защото съм твърде добър и им позволявам да си играят с мен и по този начин се превръщам в доброто момченце което никога няма да излезе от графа 'пиятели'(както много хора вероятно се канят да ми кажат...и както много са ми казвали неведнъж...)...просто явно...не знам...не мога да си обясня с какво съм по лош от малоумниците които обиждат приятелките си и които смятат че да направиш възможно най-селската простотия докато си на кафе е мъжкарско отделно има и едни притеснителни момченца които пък просто явно не са готови за връзка и от едното притеснение и несигурност си прецакват връзките...не бих бил и от тях(ако имах връзка...)...но просто мен не ме отчитат...вярно не съм нито кой знае колко красив или интелигентен или каквото и да е...на практика нямам какво толкова да предложа и си го знам...но нима не заслужавам шанс?...наистина се чувствам...крайно нежелан...сякаш съм отблъскващ...ужасно е...

Напротив, не се получава разминаване, много добре разбрах какво искаш да кажеш и ще ти разясня моите думи - аз живея в още по-малък град от Нова Загора и ми е пределно ясно, че на такива места по вида посрещат, но и по вида изпращат, защото те не те приемат като разсъждаващ човек, а просто като "готин" или "тъп" и то само по външния вид .. Знам и за гривните и за косата - мен ме определят като чисто емо заради бритона ми, определят ме и като "метълка" заради музиката, която слушам, но това са просто едни предразсъдъци и аз те разбирам перфектно, но има една разлика между мен и теб - ти го усещаш и го отразяваш, докато аз го усещам, но не го отразявам. Не смятам, че някои мнже да ме определя мен що за човек съм, съдейки само по бритона ми и грима ми Предлагам ти да ми пишеш на ЛС, защото нещата които искам да кажа ще отегчат останалите

[blader]

umri...може би си прав че отдавам голямо значение на чувствата...но това не е нещо което бих искал да променям...такъв съм и това ме устройва...не мисля че ми носи нещо лошо...
не винаги оспорвам мненията преди моето...просто пояснявам за да няма неточности...и да не ми пишат глупости такива като winterfresh4o...разбрахме се с момичето и мисля че го изясних в последните постове...всмисъл...не е като да седя и да си мисля 'сега какво да и кажа...ама как да и го кажа...'...казах каквото исках и имах да казвам и се случи каквото се случи...

winterfresh4o...хахаааа...прочети темата и помисли малко...преброй до 10...не на тебе май ще ти се наложи до около 1000 и след 2-3 дена ако си свършил с броенето и вече вероятно разсъждаваш по-трезво напиши нещо което да има поне малко връзка с казаното от мен...от това което си написал изглежда сякаш говориш за някой който позволява да го манипулират...а аз категорично не го позволявам за себе си...освен ако не искам...отделно не приемам критики от някой който има жените за п***и...ужас...поне за възрастта ми си прав...все още съм на 17...и да знам какво е истинската любов за мен...ти знаеш ли?...

vesito13...прочети ми последния пост...моля(това се отнася и за всички онези които са на нейното мнение...)...

Elenichkaa...знам че историята едва ли ще има хубав край...но не ми и пука...всмисъл...не искам да знам какъв ще е края...какъвто и да е има време до него...сега просто продължавам на пред със следващата сюжетна линия а каква ще е тя предстои да разбера...
и все пак...за протокола...не драматизирам излишно...не съм казал неща от сорта на 'ама аз умирам за нея пъък на нея не и пука...'...'защо се чувствам така мамка му ще се самоубия не издържам вече...' или 'о боже...тя ми каза 2 думи днес и ме гледаше в очите...супер невероятно много неописуемо щастлив съм...'...
ъх...
просто пиша само за това момиче защото темата е за нея...е...вярно вече акцента се измества с оглед на събитията от последните 2 седмици.(препоръчвам на тези които не знаят за какво става дума да прочетат постовете в темата...)..но все пак...

[ipk89]

Пич, оправи си пунктуацията, по-точно – създай си!

[vesito13]

Добре, кажи ми честно, сега като си говорил с нея и вече всичко ти е ясно, примирил си се, че между вас нищо няма да стане и си готов да излизаш с други момичета? И какво всяко едно момиче ще бъде сравнявано с нея? Или ще стоиш и ще я чакаш, докато наистина стане сигурна, че иска да е с теб или пък с някой друг?
Продължавам да твърдя, че това с "Искам да си останем приятели" е някакво изтъркано клише, чрез което да кажеш на някой, а бе гледай сега нищо няма да стане между нас и за да не те отрежа тотално...
Дразниш с това аз съм различен, никой не ме приема. Имаше пусната тема в този форум за уж различните и уникалните. 100-200 човека се бяха изкарали, като толкова уникални и различни, че нямало с кого да общуват. Ми то тези хора си приличаха... Спри да се самосъжаляваш и да хленчиш. За да другите да те харесват трябва и ти да се харесваш.

[blader]

Оф да...малеее...тия 'различните' като почнат да се самоизтъкват...ужас...това страшно дразни...

Ако това е да си различен аз категорично отказвам...не се мъча да изкарам на преден план своите достойнства тъй като съм пределно наясно и с недостатъците си и предпочитам да не ги спестявам тъй като би било лицемерно и твърде изкуствено...неща които никак не обичам...

Winterfreshcho...спокойно човек...разбирам те...от мненията ти се разбира какво мислиш за мен...ясно е също и че категорично бъркаш с преценката си но няма как иначе след като не се и познаваме...всмисъл...не бих могъл да съдя човек когато на практика няма за какво(само за протокола...темата не е за това че имам проблем с това че ме е зарязала...все пак това беше преди година и 4 месеца...)...яд ме е разбира се че си так преднамерен и толкова упорит но все пак това си си ти такъв каквто си...повтарям...разбирам те...теб и начина по който ме виждаш...


И така...исках обобщено да изясня...не съм вманиачен по момичето...пределно наясно съм че има и други и определено не ги подминавам...
не сравнявам другите с нея тъй като това е една от най-основните грешки които човек може да допусне в отношенията си с жена...
вярно много я ценя но пък в крайна сметка не ми зависи живота от нея...тъй че продължавам напред...and this time it's for real...
определено не се държа дръпнато и студено така че не отношението или излъчването ми е това което спира момичетата да ме видят като потенциален обект на желание...не е и това че съм притеснителен тъй като притеснението ми е фактор докато не се опозная с някое момиче...което отнема максимум ден(подход...развива се с опита...)...
и да...знам какво е любовта...да...за мен...но си знам...оттам нататък не мисля че имам нужда да получавам съвети относно това как да обичам и какво да изисквам от другата страна...аз никога нищо не изисквам от човека отсреща...просто искам да виждам как това че обичам някого прави този някого щастлив...ако не го прави(така де...ако не 'я' прави в моя случай...)...значи нищо не задържа този някой при мен...

[Elenichkaa]

Elenichkaa...знам че историята едва ли ще има хубав край...но не ми и пука...всмисъл...не искам да знам какъв ще е края...какъвто и да е има време до него...сега просто продължавам на пред със следващата сюжетна линия а каква ще е тя предстои да разбера...
и все пак...за протокола...не драматизирам излишно...не съм казал неща от сорта на 'ама аз умирам за нея пъък на нея не и пука...'...'защо се чувствам така мамка му ще се самоубия не издържам вече...' или 'о боже...тя ми каза 2 думи днес и ме гледаше в очите...супер невероятно много неописуемо щастлив съм...'...
ъх...
просто пиша само за това момиче защото темата е за нея...е...вярно вече акцента се измества с оглед на събитията от последните 2 седмици.(препоръчвам на тези които не знаят за какво става дума да прочетат постовете в темата...)..но все пак...

това го разбирам,наистина!но все пак ми е интересно дали си изпробвал да и обясниш дълбочината на чувствата си и по какъв начин.Не знам дали е бил ясно зададен въпроса но сега се коригирах,надявам се!
Колкото до това кой е различен и кой не(прочетох нещо подобно по-горе)- всеки човек има своята индивидуалност!
ПС(напоследък често го използвам):Струва ми се,че само търсиш как да обориш тези,които се опитват да са ти от полза по някакъв начин.Може и да греша!

[blader]

Хах...сега каквото и да кажа ще изглежда сякаш подкрепям края на по-горния пост...
ама...не...не се мъча да оспорвам...просто се старая да изглежда по-скоро као разговор...и уточнявам докато не се стигне до истината(все пак аз знам каква е тя а вие не...затова обяснявам и поправям където има нужда...)

И да...обясних и всичко...поговорихме(това преди...абе около 2 седмици...)...тя каза много неща чийто смисъл в общи линии беше че един вид е добре да изчакаме известно време и да видим как ще се променим и ако и на двама ни ни харесва комбинацията от новите ни личности можем да си дадем шанс да бъдем заедно отново...просто...има нещо към мен но не е любов...
и мен тоя отговор ме устройва тъй като поне съм наясно че на този етап няма да ни бъде...и мога да се насоча към други...с други думи(тука много да внимават някои хора които се мъчиха да ми казват какво виждам,мисля и чувствам...) СЪМ СВОБОДЕН ОТ ВЛИЯНИЕТО Й И НИЩО НЕ МИ ПРЕЧИ ДА СЪМ С ДРГИ ОИЧЕТА>>>ВКЛЮЧИТЕЛНО И САМИЯ АЗ НЕ СИ ПРЕЧА!!!...

В общи линии така стоят нещата...

[Elenichkaa]

^e браво!
\/

[Aquamarine1349]

имам един въпрос , чиито отговор ще каже много ..
ако сега в момента си намериш друга приятелка по някакво стечение на обстоятелствата и сте заедно да кажем 3 месеца но след 3 месеца тази въпросната Идеална твоя половинка ти каже че иска да сте заедно , какво ще направиш?

[blader]

никога не би дошла...

Както казах...познаваме се с нея...всмисъл...тя е ткава че ако има да казва нещо ще дойде и ще ми го каже...в тази връзка ако не бях аз а някой друг би дошла да ми каже какво чувства и да ме пита дали ще ни бъде като двойка или не...ама в моя случай не би...

А и да дойде не бих зарязал въпросното момиче с което съм само след 3 месеца...все пак за 3 месеца връзка има още доста неща които да научим един за друг...ще ми е интересна...

но може би в един по-следващ период ако видя че момичето заради което направих темата все още има чувства към мен а с другото просто вече видимо не сме си интересни...може би щаях да предпочета нея...но не бих наранил момиче...в никой случай...знам как би се почувствала...

[blader]

Мамка му...защо винаги трябва да е шибано?!

Запознах се с едно момиче в сайта с което ми НЕВЕРОЯТНО приятно да си говоря...кара ме да се чувствам ценен и обичан...да се чувствам по начин по който само момичето заради което направих темата ме е карало...отделно тя е всичко което искам в едно момиче и на всичкото отгоре страхотно сладка...възникнаха чувства и от 2-те страни...но сме много надалече един от друг и не можем да сме заедно...единствената ни връзка са телефона и скайп...но заете че така не може да има връзка тъй като не е истинско...чувствата са истински...желанието също...но просто няма възможност и би било твъъъърде мъчително и за двамата(аз бих го преживял щото се познавам добре и знам как да поставя нещата пред самия себе си за да не изглеждат толкова лоши...) но не искам да карам нея да страда...има невероятна усмивка която бих се радвал да предизвиквам възможно най-често а не да съм причината за това тя да не се появява...но така се случи че нея2 седмици няма да я има а последните неща които си казахме преди да си легне(тя трябва да става в 5 тази сутрин...fuck!...) бяха малко объркани и тъй като и тя самата беше и вероятно все още е твърде чувствителна от вълнение и напрежение преди пътуването мисля че реагира на думите ми твърде импулсивно и сега се чувства ужасно вследствие на коетои аз се чувствам ужасно...не толкова защото съм хлътнал или нещо такова а защото тя наистина е невероятен човек и заслужава да е щастлива...ох...чувствам се виновен...не съм...но се чувствам тъй като наистина не бих понесъл някой да страда...и то особено заради просто разминаване...ужас...
ако имах възможност да я видя в момента просто бих я прегърнал и бих и казал шептейки това което се случи..и тя щеше да разбере защото е умна и невероятно миличка...щеше да разбере мамка му...но нямам тази възможност...
(аааах...спи ми се и допускам невероятни и рядко-оигофренични грешки...ще си оправя поста утре...така де...по-късно днес...)

[Bubbly]

Като за начало искам да поздравя blader за готиния начин на мислене и зрялото отношение към момичетата, любовта и всичко останало, който види се не се приема особено добре от мнозинството, обаче who cares...
Продължавай в същия дух!
По същината на проблема, включая последния пост, наистина няма много какво да се направи. В крайна сметка, все някога ще ти се усмихне късметът.

[blader]

Мерси за хубавите думи на Bubbly и да...I'm definitely not the one who cares...

Решение и аз честно казано не мога да намеря тъй като мъчейки се да си завъртя фактите така че да излезе нещо като печеливш изход за всички...ми просто не става...

Някакси разсъждавайки логически и дори имайки впредвид нещата които момичето ми каза(каза че би пренебргнала и разстоянието и връзката си и всичко заради мене...) пак не мога да го измисля тъй като вярно...ние можем да си говорим че сме щастливи и че имаме чувства един към друг...можем да си самовнушаваме че напук на обстоятелствата евентуалната ни любов ще устои но на практика не виждам как човек може да е с някого който не може да вижда редовно...който не може да прегърне когато има нужда...с който не може да изживее един от онези прекрасни моменти в които например просто си стоите гушнати и гледате звездите или пък си говорите тихо...съвсем тихо за неща които си мислите че са част от вашия личен свят...на васс двамата заедно...
а тези неща просто не се получават по скайп и по телефона...

Всмисъл...да...кактоказах всичко може да се замаже със самовнушения но накрая идва момента когато най-силно се нуждаеш от някой човек и въпреки че и двамата сте готови да бъдете един до друг винаги...просто нямате възможност да сте...

И това прави една такава потенциална връзка твърде мъчителна...твърде изтощаваща и за двамата и твърде непоносима като цяло...

Аз в момента не си поволявам да имам чувства към въпросното момиче защото въпреки че...да...тя е всичко което съм искал в едно момиче...НЕВЕРОЯТЕН характер...много добра и миличка...страшно толерантна и разбирща и като цяло толкова готин човек...а и е супер сладка...просто не виждам как би могло да се получи между нас...но тя...ох...при нея е друго...тя май започна да хлътва по мен много здраво и в един момент когато осъзнае нещата които и казах ще и е НЕВЕРОЯТНО трудно да ги приеме...със сигурност ще разбере положението защото е страшно интелигентна но...ще и е трудно да се съгласи с това защото тя е готова да пожертва много в името на чувствата си към мен...но просто не си струва да губи толкова много за една в същността си несъстоятелна връзка...просто би била твърде набутана...

Нещото което най-много ме натъжава е че минах през това веднъж...през всичко това и беше страшно мъчително...
тъй като тогава ми беше за първи път оставих нещата да се случват в продължние на месец и половина но просто беше твърде тежк и за двамата...на мен мми беше постоянно кофти че не мога да я видя...тя плачеше...и някакси като приключих нещата(аз го направих защото тя също беше невероятно хлътнала по мен(в сегашния случай не е до такава степен тъй като се познаваме по-отскоро и не си позволявам да стигна толкова далеч колкото тогава заради неопитността си...)...) тя 2 дни ми звънеше по телефона и ми се молеше да не го правя...а аз и обясних че в такъв случай е най-добре да обвини мен а не обстоятелствата(защото тя вярваше в неща като 'истинската любов не признава разстояния' и подобни които просто нямаше как да са верни имайки впредвид че не разстоянието ни пречи да се видим а липсата на пари но това е друг въпрос...) и да приеме че аз съм лошия отколкото да се тормози месеци наред...и след известно време тя ми писа в скайп за да ми благодари и сега...година и половина след това сме страшно добри приятели с нея...искам и със сегашното момиче да е така само че да пропуснем частта с драматизма и сълзите по нашата 'раздяла'...да пропуснем това да и обяснявам как стоят нещата като на малко дете(тя е доста по-интелигентна или оне по-мислеща от другото момиче за което разказах и ще разбере...сигурен съм...) и да продължим да водим тези наши разговори които и двама ни караха да се чувстваме толкова готино че да нямаме търпение да продължим на другия ден...надявам се тя да не подходи импулсивно и да не се ядоса до такава степен че да спре съвсем да ми говори защото наистина е човек който си струва и въпреки че не мога...и по-скоро се опитвам да не отговарям на чувствата и в името на това да не се мъчим и двамата занапред не искам да я губя съвсем...