bratignat,прав си за това че не действам...това ми е основната грешка...но просто предчувствам че ако кажа всичко което ми идва или ако в някои случаи се бях оставил на импулсите си когато съм бил с нея отношенията ни щяха да са приключили отдавна...ама напълно...а аз не искам да я губя защото макар и вече да ми бе доказано че между нас не може да има нищо не искам да я губя и като приятелка...не заради това което някога е било а заради самата нея...просто не си струва загубата...вярно е че има много готини хора покрай мене ама тя е доста по-различна и е точно на миоята вълна на мислене...затова ако не мога да съм повече от приятел с нея то поне не искам да губя възможността преживявам невероятните разговори които провеждам с нея всеки път когато излизаме...

И все пак реших да предприема малко действие и да и кажа всичко...всичко...
и оттам нататък има 2 варианта за развой на събитията и дори негативния в момента не ми се струва толкова трагичен защото така или иначе мисля че има кой да ме подкрепи дори и да я загубя напълно...

Иначе варианта да страня от нея за година или две не е възможен в моя случай тъй като сме в едно училище...вярно аз съм 12-ти клас тая година ама все пак ще я виждам всеки ден в продължение на месеци...но това не ми пречи...няма да се депресирам под влияние на спомените или нещо такова...просто не мога и да я забравя ейтака...затва ще си кажа всичко и каквото сабя покаже...оттам вече бъдещето е...чисто...непредвидимо и свободно от догадки и неизяснени желания...просто ще приема че тя не е част от живота ми(това както споменах по-горе е негативния вариант...позитивния мисля че е твърде невероятен за да се случи...) ако тя така иска де...и ще продължа напред...или тоест ще си стоя на същото място но без нея...