Хахаааа...днес говорихме...казах и всичко...коства ми много усилия да събера смелост за това но го направих найнакрая и и казах за всичките пъти в които съм си мислил че всичко е приключило и вече наистина съм я приемал като приятелка и след това съм се влюбвал в нея сякаш е нов човек и се срещаме за пръв път разказах и за всичко което съм потискал и премълчавал само за да не я загубя или объркам...

И тя противно на всякакви мои очаквания се зарадва и ми благодари...

През цялото време ме слушаше с лека усмивка и сякаш се изненада приятно от нещата които и казах...

В началото не искаше да приеме нещата които и казвах за нея и това какво ме е карало да я обичам така именно с думите че съм я издигнал на пиедестал който тя не заслужава и че не си струва да го правя именно с нея тъй като далеч не е толкова невероятна но аз и казах че няма нищо преувеличено и изопачено...казах и че тя е точно това което винаги съм искал и въпреки че знам че не може да отвърне на чувствата ми не искам при никакви обстоятелства да я загубя и като човек...напълно...просто и казвам всички тези неща за да ги знае и да реши дали въпреки тях ще си продължим отношенията...и тя нямаше нищо против ...

Каза ми че според нея не сме нито само приятели нито нещо повече...на границата сме и тя ме е докарала там защото така се чувства желана и красива и това и харесва...нормално...но не знае дали е правилно и каза че не иска по никакъв начин да ме обвързва със себе си при положение че не е влюбена в мен...но и тя много ме цени и не иска да ме губи...каза че съм се променил в посока която е хубава и че и двамата с нея ще се променим още и още и не се знае в каква посока но именно това прави бъдещето неизвестно и тя категорично не изключва вероятността в бъдещето да се окажем заедно...но просто в момента не чувства нещата така...не търси нещо повече от мен на този етап...но НЕВЕРОЯТНО МНОГО СЕ РАДВАМ!!!...защото дори и нищо да не излезе между нас вече всичко е изяснено...всмисъл...вече МОГА да продължа напред и не е нужно дори да е с нея...но просто знам че каквото и да стане с нея ще си бъдем...ще имаме връза...отношенията ни явно няма да бъдат ясно разположени в някакво определение и няма да сме приятели,гаджета,приятели с облаги или каквото и да е...но вече не съм обвързан от съмненията...вече ще съм наясно че каквото и да направя няма да я загубя...мисля че съм щастлив...макар и сам и все така нежелан и не-обичан по начина по който искам съм в един по-абстрактен смисъл щастлив...и усещането е прекрасно...чисто и някак обнадеждаващо...имам надежда че може и все пак има някакъв шанс да бъда харесван и обичан...не знам...вероятно е на хормонално ниво и е временно но наистина се чувствам така...в такива моменти съжалявам наркоманите които си докарват подобни усещания чрез вещества които организма им принципно не синтезирра...мисля че в моя случай е много по-готино...защото е истинско...