Минало

Защо със тебе все тъй спорим
и сърцето ти е лед?
Казваш: "Утре ще говорим
мила, всичко е наред!"
От прегръдки ме лишаваш ти
Кажи, спокоен ли си вечер?
От целувки може би дори,
които не желая вече!
Отново си заключена врата,
ключът отново е във друга.
Накрая уж не съм сама,
лъжа е май и таз заблуда...
Ти си просто жалък спомен,
и със всеки следващ ден
се старая най-усърдно
да си трайно изгорен.