Невидима

Кажи... невидима ли съм за теб,
като прашинка ли съм в небесета?
Казвам си: "Какъв късмет...",
за него аз съм непозната.
Замръзнало стъкло, без блясък
това ли съм за теб сега?
Това ли съм? Отговори ми?
Това ли беше обещал?
За тебе - тъжни мемоари.
За мен - изпепеляващ спомен
са нашите моменти стари,
а колко още исках нови...
Във крайна сметка аз коя съм,
каква оказвам се за теб
невидима разбрах била съм,
ах, този мой проклет късмет!