Искам само да споделя... Не знам какви съвети бихте ми дали, но просто главата ми буквално ще почне да пуши от нерви!

С него съм пак, да. Изборът си остава мой и решението също. Омръзна ми да ми го натякват... Да ми се сърдят "приятелите" ми. Защо в кавички ли? Защото от както съм с него само се сърдят за щяло и нещяло и се държат сякаш трябва да се разделя на две. Така всички ще бъдат доволни. Да... Милиони пъти съм се разделяла с този човек и винаги съм била сама. Иначе се считат за приятели! Къде бяхте, когато имах нужда от вас?! Толкова съм наранена, че просто имам усещането, че ми е все тази какво ще стане. Да, с него съм. И той, както тях, ме е наранявал много пъти, и уж сега е последен шанс, който съм на почти 100% сигурна, че ще пропилее. Въпросът е, че накрая пак ще съм сама. И вече не ми пука. нека да съм сама. В крайна сметка защо ми е да се тормозя заради хора, които явно 5 пари не дават за мен? Не е ли така? Приятелите не би трябвало да те зарязват аз най-малкото, да лицемерничат и да те обиждат, защото не им изнася?
Омръзна ми да се чувствам виновна. Сега аз съм ги била зарязала. А какво трябва да направя, когато се държат по този начин? Да вървя и да се моля ли?

Просто ми омръзна вечно да се съобарзявам с нечие мнение. Омръзна ми и си обещавам, че този път, каквото и да стане, сама ще преодолея всичко. По-добре сама....


Съжалявам за тъпата тема. Трябваше да си го излея някъде. Писнало ми е вече.