Да си намери човек приятели, които действително да застават зад него хич не си е работа. Имам чувството, че Сродната душа се намира по-лесно.
Много глупаво положение и приятелите ти показват, че са недорасли. То трябва да има някакво разбиране. Те като имат гаджета, какво? Ти сърдиш ли им се и правиш ли им фасони? Или такова чудо просто още не се е случило.
Моят най-добър приятел (макар че пак сме скарани, както вече започнах да свиквам) също ходи с човек, когото не одобрявам. Ама не му се сърдя като да речем предпочете някой ден да си излезе с гаджето, а не с мен. Нито му казвам да избира между нас и не го зарязвам така.
Това са детинщини.