Здравейте хора ! Надявам се да ми помогнете и да ме разберете.
Родителите ми се разделиха преди 6-7 години и мама от 5 години има приятел.Изобщо не мога да се оплача,грижи се за мен като 2-ри баща,всичко е наред.В момента не мога да виждам истинския си баща често,понеже живеем в чужбина от около 2 години.Един ден,когато бях малка (в рамките на тези 5 години)мама ми каза че би било добре да казвам татко на приятеля й.И аз понеже бях малка,барзо свикнах с това,не съобразих че мога да нараня други хора с тази моя постъпка.И до ден днешен му викам тати.Не мога да си изкореня този навик, според мама и не трябва.Обаче един ден истинския ми баща узна.И това го разочарова.Каза ми че мама не е трябвало да ми казва да наричам приятеля й тате и т.н.Каза ми още:#Ти си вече на 13 години,по-трудна за манипулиране и трябва да си решиш сама на кой да викаш тате..#Това ме натъжи много,защото нямаше да е справедливо да спра да казвам на приятеля на мама ТАТЕ,при условие че той ми помага изключително много,съветва ме, и всичко останало което трябва да прави един родител.Няма да е справедливо и да спра да казвам ТАТЕ на истинския си баща,защото това е абсурдно :/.Не знам какво да правя, единия ми казва едно,другия друго...Не знам кое е правилното решение..Моля за съвети,много ще съм ви благодарна