А, супер. Не съм влизала скоро, ще взема да ви разкажа к'во става покрай мен.

Абе нали знаете тийн-връзките, в които си мислиш, че си дълбоко, истински, неповторимо (още хиляда епитета) влюбен? Тези, първите няколко, в които ставате в 5 сутринта да гледате изгрева, скачате от тераси, за да излезете тайно, мислите си, че сте сродни души и човекът насреща е единственият, който може да разбере вътрешните ви терзания и т.н.?
Естествено, че минах през нещо такова. Преди точно година, ако трябва да бъдем точни. Ама скъсахме. По моя инициатива, което автоматично значи, че имаше период, в който се чудех дали съм взела правилното решение. Между другото, така и не излязох от този период...


Та, той се върна за лятото. Видях го в автобуса преди няколко дни. След края не се бяхме виждали изобщо, да уточня. Познах го веднага, разбира се! И той ме позна, убедена съм - загледа ме и сякаш се напрегна, но нищо не каза. Е, фактът, че извърнах глава (неволно), когато го разпознах, може да е оказал някакво влияние, ама... Друга голяма и мазна като дюнер подробност, която трябва да знаете, е, че той се беше разположил на седалката си, докато аз пътувах права. И не ми отстъпи мястото си! То по принцип е нормално от едното кавалерско чувство да го направи, а пък в случая сме били нещо (какво нещо точно ми е трудно да кажа).

А, ето я и най-притесняващоконфузноужасн осмешната част - утре отивам при баба, а неговото семейство и, разбира се, той, са наели втория етаж на къщата й за лятото. То и миналата година беше така, ама не знаех, че ще се връща отново.
Да си призная, в мен напира вой като по американските филми. Shit! Или латиноамериканските сериали. Ай, ай аааай!
Чувства към него вече най-категорично и официално нямам. Освен леко гадене и въпрос какво съм виждала в него. И въпреки това изпитвам леко притеснение.

Ми... ако ви се разправя с мен, в което се съмнявам, направете това, в което сте най-добри! Оплюйте хубаво темата, кажете ми, че съм тъпа лигла или нещо от сорта и ми дайте съвет как да се държа с него (да го игнорирам, приятелски, любезно-отчуждено ала някоя германка или и аз не знам как... ).

И едно музикално поздравче от мен. - http://www.youtube.com/watch?v=Q_Cuv...645&playnext=1

П.С. И само някой да отворилите линка за носталгично-любовната песен да посмее дори да спомене възможността още да съм влюбена, привлечена или нещо от сорта към него! Наказанието е цитат на мнението + ей тая емотиконка



Краят ще направя като по другите видове досадни изказвания, някои от които опитващи да конкурират това по досадност. Двуеточие слагаме тук (мързунти ме да го търся на клавиатурата, която е нова и копчето за двуеточието не е на обичайното си място).
Благодаря ви за отделеното внимание!

П.П.С. Намерих си двуеточието. Сега ще ви го покажа. : : : : :