Извинявай...че се познаваме ли каза...
Странно...Непознат ми изглеждаш ти..
Като отдавна забравен дим се показа...
и донесе споменът за отминалите дни...

Но не,не очаквай да си спомня,
просто сянка от чужд живот си..
Отказвам играта да започна
на добри и зли,с разменените
роли на аз и ти...

(Последния стих не струва,ако може да ми помогнете с редакция )

Затова просто в очите те поглеждам:
"Извинете,не познавам Вашето лице"
Обръщам се,наивно се усмихвам...
До кога ще бягам от желаните ръце?
До кога страхливо ще си тръгвам...
До кога така ще се залъгвам..???