- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Защо е такъв и какво да направя?
Защо е такъв?
Защо след като не съм му сипала сокче означава, че не съм загрижена за него?
Защо след като намери няк'ва моя снимка в чужд телефон ми каза "На другите хора пращаш тая готина снимка, а на мен не си я пратила"?
Защо след като ме попита дали ще се видим в нас и аз казах "може", после 2 седмици спорихме, че "може" не било покана, аз не съм го искала в нас и повече нямало да дойде.
Защо като кажа "Хайде да излезем навън!", означава, че вече ми е скучно да съм с него.
Защо като казах, че една приятелка ми е споменала нещо за мой бивш, моят се нацупи, че съм мислела за много други момчета?
Защо след като му казах, че напоследък при секс с него усещам нещо много силно и се чувствам адски влюбена, той каза, че съм го изживяла много преди него (имаше впредвид определен бивш)?
Защо след като той обеща, че ще ми се обади вечерта, не го направи, не го направи и на другия ден, после аз излязох виновна, че ако толкова много съм искала да го видя съм щяла да намеря начин? Той имал работа у тях.
Защо като се пошегува за някое момиче се смеем и забавляваме, а аз като се пошегувам за момче всичко е истина, той знаел, че искам други и т.н.?
Защо след като ми каза да звънна да питам един приятел нещо и аз го направих след 2 минути, той каза, че пак не съм го слушала и трябвало да го направя веднага?
Не оставайте с впечатление, че има грандиозни скандали за тези неща. Напротив - той обвинява, обвинява, обвинява и след час като че ли нищо не се е случило. И аз си мисля, че всичко се е оправило и след няколко дни спорим за същите глупости. Когато му кажа да не оставяме проблемите неразрешени, казва, че не му се говори и да го оставя да му мине.
Когато той поиска нещо мъничко от мен, го прави на проблем ако не стане веднага, а аз се стремя да е доволен. Когато обаче аз поискам нещо, той ми казва, че това бил той и все съм била недоволна.
Все по-често се цупя и аз за малки неща, защото ми писва, той пък не иска да ме вижда такава и се нервира. Но когато ми стане тъжно става ангелче. Защо се разчувства чак след като мина през ярост, отчаяние и ме види, че не съм същата? Защо е толкова дребнав? Случвало ли ви си е подобно нещо?
Честно, ако не компенсираше тези моменти с хубави, досега да съм го зарязала, но има дни, в които е страхотен, мил, грижовен, би направил всичко за мен. Само че когато реши аз съм крива и за най-малките неща и не мога да променя мнението му. Адският инат е.
На 25 е, не е малък, но понякога имам чувството, че реагира като малко дете.
Всичко, което написах съм му го казвала, говорим много. Всичко, което ме тревожи си го казвам, но не - мисленето му не се променя. Аз ли трябва да променя своето?
Според мен това наистина е той, а ти просто не можеш да го приемеш и се опитваш да го промениш. Той осеща този натиск и се отбранява. Не те обвинявам или нещо такова просто ти казвам, поне по казаното той е идиот и или трябва да го приемеш такъв или...
А има и друг вариант, той да не се чувства достоен за теб и затова да прави такива глупави неща като зов за помощ.Явно не разбира от намеци просто следващият път когато се скарате го целуни погледни го в очите и му кажи че го обичаш, така ще му докажеш че е нужно да се отбранява и спори, защото ти не си срещу него а до него.
А ако не помогне значи просто не си попаднала на правилния.
^ И аз си мисля, че с добро ще се получи. Обаче напоследък ми е все по-трудно да съм миличка, като виждам колко е инат. Не искам да го променям. Разбирам, че за него имат значение малките неща, просто искам да се постави на мое място и да види, че понякога иска непосилни неща (като например аз да знам, че някоя си снимка той много ще хареса и аз трябвало да му я пратя).
Ще пробвам по твоя начин![]()
хах ще ти кажа, че като чета това все едно чета за моя мухльо само дето не е на 25, а на 29И той понякога е същото гаднярче за най-малкото пали или ми се нерви нещо, но просто съм му свикнала и не обръщам внимание колкото и да ме изнерви правя се, че няма нищо - усмивката е на лицето ми, а в главата ми - "нищо не е станало".. И каточели като вижда, че не ми пука спира.. напоследък тези ситуации са доста по-малко от преди
Само за едно нещо се държа както той се държи - понеже като му е криво му е крив целия свят и дори не ми отговаря ако го питам нещо - като му мине аз се държа по същия начин .. ефекта какъв е ли? Ами става миличък, загрижен за менн.. обсипва ме с внимание и на всеки 2мин. въпроса е "Що си нацупена?" "Какво съм ти направил?"
![]()
Та съвета ми е - не се цупи, прави се, че нищо не е станало - не ставай дребнава и ти![]()
Все по-трудно ми е. Ти как свикна?Първоначално написано от SisinkaS
Именно, защото ми беше трудно, а държа ужасно много на него и неискам да се караме. Като неможе той да направи нещо по въпроса, че да не сме в изострени отношения то тогава това трябваше да съм аз... и се получи![]()
^ Е дано и при нас се получи.
Успех \/
Мерси.![]()
Всичко това е страшно глупаво и лапешко, защо изобщо се държи така ? Дали не търси причина да се заяде с теб и да се скарате ?
Кременче.. връзката ви не е наред.. и това ти го казах.. доста отдавна. Явно е че не знаеш всичко, и не знаеш как да го разбереш...обаче лаеш срещу всеки който дори ти намеква за това. Не е ли странно?
Той има проблеми, огромни.. фундаментални. Ти му играеш по свирката "щото го обичаш и се разбирате". И се вайкаш.
Ако искаш да разбереш.. нагази в калта, окаляй се до ушите идокато не стигнеш дъното не спирай. След това.. най-вероятно ще си тръгнеш.. защото ще разбереш колко всъщност заблудена си относно.. вашите отношения. Вариант е той да се отдалечи от теб.. което ще е показателно.
Приказвам си тук.
И така![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Насила хубост не става! Компромисите са до време и трябва да бъдат двустранни, а така както ми се струва положението сега е, че само ти си склонна да проявяваш разбиране докато той все е недоволен. Сигурно е просто нарцистична натура и хем ти заявява, че уж не му пука, хем през това време очаква да му се компенсираш постоянно без уж да те кара да го правиш насила. По-добре седнете и изгладете положението като този път ти се опитай да поставиш условия, че ти е писнало повече от тези дребнавости, които той проявява и ако толкова държи на теб, а оправданието му все е "такъв съм си", то ти мини със същото обяснение "такава съм си" и точка. Ако не те приема каквато си... Не знам, спри временно с компромисите, така че да разбереш на къде бият нещата...
Успех!
Valdesbg, моите уважения, но се молех да не се включиш. Не, не смятам, че всичко е загубено и напоследък съм доста изнервена, за да търпя подобни упреци.
Точно сега не мога да си позволя да кажа майната му и да зарежа него и щастието, което както казах, също го има. Имам проблеми, при които успешно е до мен и ме подкрепя и търсим заедно изход. Дори в момента преживяваме заедно нещо, което много ни сближава.
Честно, проблеми като дребнавостта му, за мен са много малки и никак не са повод да го зарежа. Но това не пречи да направя тема, за да потърся изход.
Нека се опаря, ще знам. Какво като има проблеми със себе си? Може аз да съм тази, която ще му помогне да ги разреши. И мисля, че ще се получи с търпение. Ако не се получи, поне ще съм опитала. Определено не съм от тези, които се отказват лесно, аз дори и трудно не се отказвам. Нещо ми казва, че си заслужава.
filmimilmi, не съм сигурна дали си прав. Това с противопоставянето ... няма ли да помисли, че съм срещу него? Това "такъв съм си" го е казал веднъж-два пъти, не при всеки спор.![]()
Е напиши в началото на темата си че не искаш да пиша. Аз от къде да знам.
Какво ти е емоционалното състояние нямам идея. Честно казано не ме и засяга. Ако държиш да получаваш/не получаваш определени отговори - напиши ги бе. Предвид че не си казала какво искаш/не искаш - всеки си пише това което мисли.
Идеята, която ти пропускаш и не искаш да приемеш, макар че тя е факт и си личи, е че той е имал проблеми и преди теб. И след теб също ще има проблеми.. просто.. няма стимула да си ги разреши, защото.. всеки път като каже нещо знае че ти ще отстъпиш, предвид че.. така правиш винаги. И на него си му е окей така.
А ти хем искаш да сте щастливи, хем не искаш той да се променя, хем питаш дали ти трябва да се промениш. Айде.. щом ти е кеф - променяй се
Съвет(изход) ти дадох - хвани го някой път да си говорите сериозно и не приемай уклончиви отговори. Питай, задавай въпроси, уточнявай, изяснявай.. просто.. не му давай шанс да се измъкне(както всеки път става) докато не научиш това, което искаш.
Че ще се опариш - ясно е. Година и нещо, той си е все същия и ти продължаваш да пускаш едни и същи теми(като идея). Ако на това му викаш, развитие и разрешаване на проблемите - да, помагаш му. Щом мислиш че ще стане с търпение - защо ни питаш? Или имаш нужда да те подкрепят за да си убедена в правоатта на дадено решение? Ако е така - да, с търпение ще стане. Но не само.
И така. Следващия път напиши кой не искаш да ти пише в темата. Врачки не сме![]()
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
На 25.Според мен,ти си му 1-вата истинска любов и се страхува да не те изгуби,затова така се държи детински.
Не се обиждай, всеки има мнение, което уважавам. Но съм забелязала, че в много теми за любов, съветите ти са никой да не търпи повече тази връзка. Защо??? Защо хората да не опитват и да не трупат опит (естествено когато няма насилие или подобни неща)?Първоначално написано от valdesbg
Той има проблеми, повлияни от миналото. Казах му "Ти си бил наранен, затова така се държиш." Той млъкна, не ме погледна, замисли се. Остава да разбера за какво иде реч. И ще го разбера! Дали трябва да се променя някой, не знам. Така като го гледам и слушам е една душица, която иска само разбиране и топлина. Самият той ми го е казвал. Но защо си позволява да се държи така с човека, който е до него и се опитва да го разбира, все още не знам.
Правя тема, защото един от въпросите ми беше дали някой е преживявал нещо подобно, а от опит най-точен съвет може да се даде.
VinDiesel, а фактът, че е на 25 не трябва ли да му говори, че не трябва да се държи така? Ох и аз вече се обърках![]()
Понякога поставяме стени около себе си не, за да отблъснем хората, а за да разберем на кого му пука достатъчно да ги разбие
Да не би да си овен?Първоначално написано от Gllory
![]()
Кременче - споделяш ли просто или ми искаш мнението? Я отбелязвай другия път(сериозно) щото.. няма да пиша чаршафи ако няма да ги четеш.
Само едно ще ти кажа - втория шанс се заслужва, а не се дава. А предвид че се е стигнало до пред-късане единия или и двамата са сгафили. И в оя случай няма смисъл да си дават втори шансове, ако първо не осъзнаят грешките си, после да осъзнаят как са наранили отсрещния човек, след това да разберат какво да направят за да покажат всичко това и чак след това да се мисли за даване на втори шанс.
Хората пак си трупат опит.. или поне имат поле за трупане на такъв. Вече ако тябва и да показвам КАК да си вадят поуки... работата ще стане, дебела, не мислиш ли?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
:O:O ДААПървоначално написано от kremen4eto
![]()
Понякога поставяме стени около себе си не, за да отблъснем хората, а за да разберем на кого му пука достатъчно да ги разбие
valdesbg, не знам, сигурно знаеш повече от мен за връзките.
Чета всичко много добре. Естествено, че искам мнение, споделянето го правя с други хора. Мисля си за разговора, в който да не му давам да се измъкне. Чудя се ще имам ли успех.
Радвам сеПървоначално написано от Gllory
![]()
Опитът и сивото вещество,явно не са за 25 годишен мъж.Но съм почти 100% убеден,че го прави заради това,което казах в предния ми пост..Първоначално написано от kremen4eto
Понякога поставяме стени около себе си не, за да отблъснем хората, а за да разберем на кого му пука достатъчно да ги разбие
не си случила на добър човек![]()