Защо е такъв?
Защо след като не съм му сипала сокче означава, че не съм загрижена за него?
Защо след като намери няк'ва моя снимка в чужд телефон ми каза "На другите хора пращаш тая готина снимка, а на мен не си я пратила"?
Защо след като ме попита дали ще се видим в нас и аз казах "може", после 2 седмици спорихме, че "може" не било покана, аз не съм го искала в нас и повече нямало да дойде.
Защо като кажа "Хайде да излезем навън!", означава, че вече ми е скучно да съм с него.
Защо като казах, че една приятелка ми е споменала нещо за мой бивш, моят се нацупи, че съм мислела за много други момчета?
Защо след като му казах, че напоследък при секс с него усещам нещо много силно и се чувствам адски влюбена, той каза, че съм го изживяла много преди него (имаше впредвид определен бивш)?
Защо след като той обеща, че ще ми се обади вечерта, не го направи, не го направи и на другия ден, после аз излязох виновна, че ако толкова много съм искала да го видя съм щяла да намеря начин? Той имал работа у тях.
Защо като се пошегува за някое момиче се смеем и забавляваме, а аз като се пошегувам за момче всичко е истина, той знаел, че искам други и т.н.?
Защо след като ми каза да звънна да питам един приятел нещо и аз го направих след 2 минути, той каза, че пак не съм го слушала и трябвало да го направя веднага?

Не оставайте с впечатление, че има грандиозни скандали за тези неща. Напротив - той обвинява, обвинява, обвинява и след час като че ли нищо не се е случило. И аз си мисля, че всичко се е оправило и след няколко дни спорим за същите глупости. Когато му кажа да не оставяме проблемите неразрешени, казва, че не му се говори и да го оставя да му мине.

Когато той поиска нещо мъничко от мен, го прави на проблем ако не стане веднага, а аз се стремя да е доволен. Когато обаче аз поискам нещо, той ми казва, че това бил той и все съм била недоволна.

Все по-често се цупя и аз за малки неща, защото ми писва, той пък не иска да ме вижда такава и се нервира. Но когато ми стане тъжно става ангелче. Защо се разчувства чак след като мина през ярост, отчаяние и ме види, че не съм същата? Защо е толкова дребнав? Случвало ли ви си е подобно нещо?

Честно, ако не компенсираше тези моменти с хубави, досега да съм го зарязала, но има дни, в които е страхотен, мил, грижовен, би направил всичко за мен. Само че когато реши аз съм крива и за най-малките неща и не мога да променя мнението му. Адският инат е.

На 25 е, не е малък, но понякога имам чувството, че реагира като малко дете.

Всичко, което написах съм му го казвала, говорим много. Всичко, което ме тревожи си го казвам, но не - мисленето му не се променя. Аз ли трябва да променя своето?