Отговор в тема
Каква е логиката??Първоначално написано от Gllory
Понякога поставяме стени около себе си не, за да отблъснем хората, а за да разберем на кого му пука достатъчно да ги разбие
Да ме обича и да прави тези неща го разбирам, но да ги прави, ЗАЩОТО ме обича, вече не го разбирам.Незнам не мога да го обясня .. съдя по менКаква е логиката??
Между другото, от къде си?
Този пост съм го пропуснала.
Не мисля, че си търси причина да се скараме и да скъсаме. Супер директен е. Мисля, че ако иска да скъсаме, просто ще го направи. Но все пак, всичко е възможно.
Такаааа, кременче, искам където сбъркам да ме поправиш. Както виждаш имам желание да ти помогна и да се стигне до сърцето на тая история.
Като начало - всичките тия неща, които си описала са супер детските. и предвид че той е на 25 ... не се връзва някак. От тук първото което ми идва на акъла е че.. има неизживяно детство, липса на пълноценни тийн връзки(имам предвид когато е бил на 14-19), както и неувереност в себе си.
Защо ще попиташ ти?
Като начало самото изричане на подобни нелепи шеги/изречения е показателно. Явно е че няма ясна идея какво се очаква или не от него. Все още живее в тийн света, където всичко е позволено. Защо става така - защото никога не е излизал от него, предвди че все още не е изживял това, което всеки нормален тийнейджър изживява - любов, раздяла, претръпване, отрязване, рубост, директност, шикалкавене, ходене по чуждата гайда и подобни. Сега ще кажеш че той е имал не едно момиче докато е бил колкото теб. добре, а гарантираш ли че всички връзки които е имал са били ползотворни и с достатъчно опит, който може да натрупа? Щото аз гарантирам че не. От тук идва идеята че след като е с теб, ще изживее така жадуваната тойн връзка, кояо не е имал, защото.. трябва да мине през подобно нещо за да продължи да се развива.
Друго което ми прави впечатление - той е доста страхлив. Пуска тия коментари, които си описала защото.. знае че не е стока и няма начин да го обичаш такъв какъвто е. Не за друго а защото той сам не се обича и не загрява как някой друг може да го обича. Затова... просто извърта темата, за да може да те изкара виновна за нещо, след което да му обърнеш внимание и да подхраниш самочувствито му.
Разбира се това е неосъзнат процес, защото.. в противен случай щеше да се е спрял много одавна, предвид че няма никаква вяра в себе си. Защо няма ли? Защото.. досега не се е случвало да има успех с момичетата, жените и връзките. Ти сама го каза - бил е зарязван и нараняван. Да така е, но това не е основното. Основното е че той сам е позволявал да се случва всичко това, защото.. му е било наложено /не/съзнателно от родителите или приятелската среда преди че.. е никой. Ако попиташ защо - нямам представа. Просто е по чувствителен от другите и техните "бъзици" той е възприемал на сериозно.
Още една причина - той се срамува от това кото е и затова е тих/затворен и не много общителен. Освен че се срамува, го е страх и дали и как ще реагират другите на неговата същност, което следва от липсата му на вяра, която споменах малко по горе. И предвид двете неща - смело мога да заявя че той предпочита да не се изявява, защото.. не иска да излага на показ себе си.
Откъдето всъщност тръгва твоя проблем. Ти искаш да споделя с теб да бъде естествен и да не се притеснява да си говорите, да не те тормози с някакви плоски забележки и да ти позволява да го обичаш такъв какъвто е, както и да ти позволява да бъдеш около него и да го опознаваш. Както вече споменах топй има проблем с изразяването на себе си, с това как изгележда(душевно) и с това да покаже какво чувства. И предвид че досега никой не е седнал да говори с него сериозно на тая тема, а му се ходи по гайдата и бива поощряван да не си решава проблемите.. той смята че може да се продължава така. Защото.. и аз да съм на негово място и аз няма да се променям изобщо. Мрънкам си за нещо, обвинявам гаджето ми разни неща и очаквам тя да ми се извини и да ми се докаже как нещата не са така и как ме обича и как няма нищо такова. така хем ще получавам нужното ми внимание, без да си мърдам пръста, хем няма да се налага да изкарвам на покз себе си, хем... още повече затягам примката около нея, защото тя се чувства длъжна да е около мен, защото знае че самичък яма да мога да се оправя.
А както казах висчко това тръгва от повишената му чувствност, липсата на разбиране в средата, в която е израстнал, липсата на силен характер и увереност, както и многобройните лоши връзки и рани, които е получавал. Те пък са следствие от първите няколко неща.
И воала
Малка добавка има и комплекс за малоценност, защото забелязвам колко чувствителен е на тема бивши. Смята че всички други са по добри от него.
Как да се справиш ли? Покажи му че няма да му ходиш по гайдата защото той е на 25.. ненормално и неестествено е да се държи като ощипана осмокласничка. Покажи му че искаш сериозен човек до себе си, и предвид че той вече е зрял мъж очакваш да е той. Кажи му че тайни и мистерии и брони няма нужда да слага около себе си, предвди че вече се знаете от година и нещо. И една връзка се гради на доверие, споделеност, секс и уважение. Освен секса всичко друго не го получаваш от него, или поне не по начина, по който би трябвало.
И в крайна сметак се чувстваш виновна за всичко това, и се чудиш как още да се сгънеш за да му е удобно на него, вместо да му покажеш ясно че.. лиготии и страхливи хора не търпиш. Което би трябвало да е така, предвид че ти си момичето във връзката а той - момчето.
Аргумента "обичам го и не мога да направя нищо" е неоснователен. Защото това поакзва колко завиима си и ти от него което вече ще породи още по сериозен пробелм.
Happy now?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Той ще я зареже един ден, не тя него. Съжалявам... октоподът е виновен.
А до пича... по средата е. Има някакви наченки, но общо взето комплексиран от нещо. Може би, че е на тази преклонна възраст и нищо не е постигнал. Кой знае.
Temet Nosce
벨야카
Valdesbg, няма да ти кажа, че е имал много връзки. Казвал ми е, че късно е започнал да се интересува от момичета, което означава, че може би си прав.
Това, че не знае как може да го обичам, също ми го е казвал. В такива разговори започва да се самоупреква и такива неща. Тогава аз му казвам "Не очаквай да те увещавам колко страхотно момче си. Ако искам лигльо, ще си намеря. Докато сам не се харесаш, няма как други да те харесват. И мразя хората да ми се оплакват, че не стават, за да им правя комплименти. Остави ме сама да преценя колко ставаш." Само че последно по въпроса сме говорили отдавна и наистина не помня той какво отвърна.
Но казва, че не проумява как може да го обичам, защото бившите му са го упреквали. При което аз какво да му кажа, освен, че не са били прави?
И твоите думи за чувствителността му ме навеждат отново на мисълта, че е душичка, нуждаеща се от внимание и разбиране. Какво да правя освен да му я давам?
Казва, че по принцип не споделя, а аз му казвам, че ако иска да е с мен трябва да се научи, защото споделянето е важна част от една връзка. Той е съгласен с мен. Може би му трябва време?
Още нещо ... Споделя важни неща по телефона, а когато го попитам на живо за същото казва, че вече сме го обсъдили. Казах му да не се страхува да ме поглежда в очите и да ми каже каквото и да е и че бих приела всичко. Но вчера пак беше така. Беше нацупен .. питах питах питах какво има, едва измъкнах 2 думички, а днес ми написа на sms какво е мислел по това време. Защо се страхува да ми споделя? Само наскоро реагирах кофти при един наш разговор, но по принцип всичко си слушам, обсъждам, приемам и се опитвам да разбера.
Umri, и аз мисля, че ще бъде той, не аз. Но кой знае.
Значи все пак нямаше нужда да ми се караш ида излизам виновен че... пиша в темата ти малко по остри неща.
От няколко твои поста успях да разбера... доста неща за него, предвид че и двамата не ви познавам лично.
Точно това е, което той иска/очаква. И ти отново нагазваш в неговия филм, вместо да го извадиш от него. По добър отговор би бил - дай да анализираме защо са те упреквали и да стигнем до някакво заключение. А не да обявяваш хора, които не познаваш че не са прави. Предвид че повече от една девойка му е казвала това.. значи не момичетата са винвни, защото.. единствения повтарящ се обект в тази ситуация е той. А резултата е един и същ всеки път. Значи.. къде според теб е проблема?При което аз какво да му кажа, освен, че не са били прави?
Страхлив тийнейджър, който не знае как да се отпусне пред момиче. Затова ролята му е "обидчивия и нежен младеж, н а всичкото отгоре доста чаровен, когото няма начин да не обгрижваш с внимание" Защо.. ти си знаеш.И твоите думи за чувствителността му ме навеждат отново на мисълта, че е душичка, нуждаеща се от внимание и разбиране. Какво да правя освен да му я давам?
Не. Трябва му твърда ръка и ясни правила. Където не може да шикалкави и да се измъква. Свикнал е всички да се съобразяват с него. Колкото повече време му даваш - толкова повече му по/казваш че нямаш против да ти играе по тъча. Защото реално ти резултати и подобрение от него не виждаш.Може би му трябва време?
Защото не е убеден че може да мисли вярно/трезво/разумно/адекватно. Набивано му е както казах в главата че не става, че е нещастник и няма право на собствено мнение, че да си изразяваш мнението е нещо лошо и знаеш приказката "Една лъжа, казана десет пъти става истина."Защо се страхува да ми споделя?
Общо взето си манипулирана от него. Подозирам че е несъзнателно, защото ако осъзнаваше какво прави, щеше да мине една или няколко стъпки по напред. И ти щеше да си яко във филма - ред сълзи, ред сополи, постоянно да се чувстваш виновна и да се стараеш да му угаждаш за да може той да се чувства добре и задоволен и куп други неща. Също така той не те възприема достатъчно насериозно(независимо какво ти КАЗВА) и докато това е в сила няма шанс да му помогнеш някак за решаването на пробелмите. Единственото което можеш да направиш е да се опълчиш и да му покажеш че дребни игрички и лигави истории не търпиш.
Все пак той е мъж бе да му се невиди, 25 годишен мъж, нали? Той трябва да те подкрепя, закриля и да ти дава увереност, а не обратното.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
И аз това му казвам! Ама като е на кеф тогава е мъж. Или ако съм вече много отчаяна от държанието му.
Не ти се карах, просто знаех какъв щеше да е отговора ти.
Иска ми се да кажа "Нямам какво да губя" и да бъда по-твърда, ама на тоя етап вече ще загубя и не знам...
Да, знам, че и да продължа по същия начин няма да има успех, усещам, че започва да ми се качва на главата. Онзи ден за първи път му се развиках (заради сокчето) и той ме погледна толкова учудено, защото по принцип не си викаме, а само спорим. И му викам "Започваш да ми се качваш на главата!", а той "Качвам ти се на главата. Глупости!"
Каза ми и друго - "Когато ме изнервиш дори и с нещо дребно, започвам да си мисля за всички неща, с които си ме изнервяла и затова толкова се ядосвам." .. отново говорим за дребни неща, но били много и се ядосвал ... което ме кара да си мисля пък и че ако се сеща наистина за всичко е прав. И аз не съм безгрешна. Но защо ще се сеща за всичко от един сок?
Защо ли ми е толкова познато? Преди време бях едно към едно като твоя човек - обидчива, сръдлива, ревнива, дръпната, за дребни неща правех грандиозни скандали...а колко пъти съм го питала и съм се питала "защо ме обича", като аз изобщо не заслужавам неговата любов.
Не вярвах достатъчно в себе си, не вярвах достатъчно, че ми се случва нещо толкова хубаво, не вярвах, че такъв чудесен човек е до мен и ме обича, не вярвах, че го заслужавам. Бях изтъкана от мнителност и комплекси. За това реагирах по този начин. Нито разговори помагаха, аз си осъзнавах, че се държа тъпо, но просто пак и пак се изнервях за простотии. Може би разликата е, че аз обичах повече във връзката...Беше ме страх, че ако не съм перфектна, ще ме остави. И от този страх затъвах все повече и повече в един водовъртеж на скандали, обиди, мнителност...
Именно обаче този страх ми помогна да се справя с това. Осъзнах, че няма да ме остави заради друга, а заради моето държане. Старая се много да приемам нещата с чувство за хумор, лековато, да не се сърдя за дреболии, да не проявявам ревност. Ами...по-добре ми е.
За мен е страх. Страх от това, че му се случва нещо, което не е очаквал, страх, че се е влюбил, страх, защото не знае как да бъде във връзка...
^ Този страх ще отмине когато види, че съм с него въпреки всичко или ... ?
Понеже казваш, че при теб се е получило с времето.
Айде пак да се намеся - при кремчето има друг елемент - нея също я е било страх за връзката им. Защото знае че.. нейния човек не е подарък. И затова е искала да е перфектна.
Докато твоя е точно с нагласата че си му подарък и... няма да го изоставиш каквото и да е. Най-малкото защото знаеш че той няма да се оправи сам и ще ти е гузно/виновно. Той е убеден че.. така ще просъществувате, защото.. щом досега не си казала "Шах" значи или ти харесва или си свикнала и ще го търпиш. И пак нашия е победител
Такива работи кременче... приказваме си ние тук.. ама тийн акъла ти още не осъзнава нивото на което се развиват вашите отношения. И си чешем пръстите само.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
"не се цупи, прави се, че нищо не е станало" е най-голямата простотия, която бях чувал от край време относно тоя вид проблем... връзката ви изобщо няма да продължи дълго, ако 25 годишното бебе продължава да се държи така. Моя съвет е да го оставиш, колкото и трудно да ти се струва и там колкото и да го обичаш, и блаблаблабла.
^ Различни хора, различни мнения. Но няма да те послушам. Най-лошото, което може да ми се случи е накрая да бъда много наранена. Не ме е страх от това, от любов не се умира.
Winterfresh4o, нещо не те разбрах
Valdesbg, малка съм, но ще се науча
кременче - от любов се умира...
Иначе.. малка, малка... колко да си малка? 17 е една нелоша възраст
Важното в случая е да не приемаш всичко на нож. Не е казано и че с всичко ще се съгласиш. Помисли, прецени си на трезва глава виж кое доколко е вярно и ако не е вярно - кое е вярното съответно... и си реши какво ще правиш.
Въпроса е да си ползваш главата по предназначение.
И те така
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Четох само 1вия пост и всички останали на valdesbg, щото ме мързи.Като не ме, ще прочета всичко накуп.
Но 1вото ми впечатление е, че този е 25 годишен пикльо зодия Дева.
И само едно уточнение - и аз имам поведенчески проблеми. Лекуват се. Най-добре действа, когато те не биват толерирани от средата ми и аз осъзнавам на кой свят се намирам и как трябва да се държа.
Прави си изводите. Ако искаш неговите проблеми с поведението/отношението да секнат, не ги толерирай.
Много е отрезвяващо да те зарежат заради кофти характер - ще го боли сигурно, ама гаранция, че ще се стегне.
И пак повтарям де, четох само 1вия пост (твоя) и всички останали на valdes.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
Valdesbg, виж, питах във форума подобни неща, защото всички, които ни познават, казват, че сме много шастливи, че ще се задържим дълго време заедно, че сме достатъчно находчиви да разрешим всички проблеми и че засега се държим един за друг много здраво. Няма как да не се заслушам в тези думи. Това са познати и непознати, които просто ни виждат как се смеем, държим за ръце, утешаваме един друг. Приятелите ми знаят за тези проблеми, но казват "Опитай, той си заслужава!" Може и да го казват, просто защото знаят, че няма да се откажа, но съм си такава.
Повярвай ми, много ще съжалявам ако се откажа сега. Борих се за това момче със зъби и нокти, били сме на какви ли не етапи в отношенията си. От първия миг, в който го видях си казах, че един ден ще бъда с него. И сега да се откажа? Сега когато след всичко, най-после сме заедно и имам възможността да се докосна до сърцето му? Ако го направя, няма да съм аз.
Тук описах лошите страни на връзката ни. Но заради останалите (хубавите) си заслужава да опитам ... ако трябва и ще се променям, ще променям него ... всичко ще опитам. Чак когато опитам всичко (без естествено да се унижавам), ще се откажа. Такава съм като човек.
Може да обичам, но съм добре с главата, така че под влакове няма да се хвърлям. Засега
Овен е. Може и да си права.
Кременче.. хората са странни същества. Виждат 1 хубав продукт в супермаркета и си правят извода че всички продукти са чудесни и този супермаркет е уникален. И са жестоко разочаровани когато забелязват че киселите млека са подредени не съвсем правилно и етикета не е ТОЧНО пред кофичката.
Както и обратното - виждат един продукт с разкъсана опаковка да кажем(от цигането минало преди 10 минути ивзело си един бонбон) и решават че това е най-отвратителния магазин, в който могат да влязат.
т.е. глобализират на базата на 1 нещо, без да зиследват причините за появата или отсъствито на това нещо.
По съшия начин е и с връзките - ако ви видят за 5 минути усмихнати - то вие сте уникалната, щастлива двойка, която се разбира перфектно и няма никакви проблеми.
И обратното ако видят че ти му се цупиш нещо или си тъжна - той веднага е заклеймен като гадняр, не стока и ти трябва да се махаш от него защото той не те разбира. ( а всъщност цялата история е че приятеля или приятелката ти не го харесва).
Затова какво ти казват странични хора е доста субективно понятие и трябва да мине през ситото на достоверността за да ти влияе по някакъв начин.
Отново давам пример със себе си и този форум. Ти споделяш определни неща в поста си. Аз ги анализирам, показвам ти нагкледно какво защо и как съм анализирал и ти казвам накрая какво мисля да направиш. Смея да твърдя че съм почти единствения, който прави подобно нещо в тоя форум.
Доста често това е и причината да стигам до отговори, които хората не искат да чуват. И отговори които са правилни и ще доведат до конструктивни резултати.
Какво имам предвид?
Това кой аккво ти е казвал са глупости базирани на ЕДНО впечатление, или на желание да не те обидят или просто на нагласата "Ох не ме занимавай с глупости, хич не ми се слуша историята ти, затова ти казвам че сте супер. така ще чуеш това което искаш и ще ме оставиш на мира"
Пиша за пореден път - не ти казвам да се РАЗДЕЛЯТЕ с него. Казвам ти да върнеш нещата така както би трябвало да са в една връзка - той мъжът, а ти жената. И да не се поддаваш на ефтини манипулацийки от страхливи човечета, защото не знаят как да се справят с объркания си живот.
Ако продължаваш с подобна "мека" нагласа да говориш/мислиш/действаш за/с него - изобщо няма да достигнеш до никъде. нито до стрцето му, нито до леглото му, нито до някакви по сериозни взаимоотношения с него.
Казваш че заради останалите хубави си заслужава да опиташ. хубаво - дерзай, въпроса е как определяш че 10 минусови качества могат да бъдат пренебрегнати? Образно казано с "букет цветя", "хубав секс" или "10 неща, които харесвам в теб"? И още повече защо се съгалсяваш да толерираш тези минусови качества, предвди че те очеизвадно не ти харесват/допадат и след като сте двама в тая връзка - би трябвало да иам компромиси и от ДВЕТЕ страни. Иначе става като маджуна на стъклото при старите прозорци - оформят го както ще пасне на фугата, маджуна предпазва стъклото от външни влияния и като овехтее, го сменят.
Познай кой е маджуна от двамата?
П.П. И също другия момент е по какви критерии определяш че си е заслужавало да се бориш за него?
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Овен е и моя...такъв инат може да е и толкова да си държи на неговото, че не е истина. Другото е, че не осъзнава, че те наранява, защото такива неща не биха наранили него. Толкова до зодията.
Искам само да вметна, че като съм виждала нещата да куцукат, сама съм искала да прекратим връзката си, за да може той да е по-щастлив с друга, която го заслужава повече. Страхът, че не сме добре заедно, че той не е щастлив с мен, е бил по-голям от този, че няма да съм с него. Най-висшата форма на алтруизъм, която съм проявяла.
Кременче, и аз съм се борила много за този, който искам, за този който обичам, за неговата любов и за хилядите други неща, които искам да ни се случват и вече ни се случват. Мога с ръка на сърцето да ти кажа, че последните...2 години спрях да се боря, спрях да изисквам толкова, спрях да настоявам, спрях да искам да сме заедно на всяка цена...и по-добро не сме били, и по-щастлива не съм била. Просто ми писна. За какво се боря? С какво? С него, със себе си, за любов, която може би и не заслужавам. Оставих се нещата просто да се случват когато им дойде времето, спрях да ги насилвам, спрях да искам и изисквам. Не защото се отказах от него, а защото разбрах, че с борба не става, а само с търпение. И на мен ми тежат много неща. Но какво ще постига ако се впрегна и му ги кажа? Той е такъв и няма да се промени. Което не можеш да промениш, просто го приеми. Ако не можеш-ей ти пътя. 100 пъти съм му казвала, че с имам кусури, че не мога да съм послушна домакиня, че си имам цели и си ги следвам, че каквото ми е на сърцето, това ми е на езика. Ако иска да се променя-да си търси друга. Макар и малко съзирам в себе си промяна, но тя е защото аз съм решила, а не защото някой ме е накарал. 1 скандал сме имали последните 4 месеца. Преди имахме по 4 седмично...Просто твоя човек трябва да узрее и да разбере че няма да те запази по този начин, а ти му покажи, че не бива да е чак толкова сигурен в теб. Сърцето ми се е късало, казвайки, че може би е по-добре да се разделим. Един Бог знае какво ми е било, когато съм си тръгвала...не 1 път. Осъзнавала съм, че може и да не ме последва, че може да не се видим вече, но все съм мислела, че така е по-добре за нас, за него. Не, че не ми е пукало, напротив. Но сега знам, че и на него му пука, а той знае, че съм достатъчно силна да продължа и без него...трудно, но бих се справила. Не ти казвам да правиш същото. Просто ти казвам да му дадеш повод да разбере, че само с голата любов не се живее и това, че го обичаш, не значи че му принадлежиш. Ти на първо място принадлежиш а себе си!
Valdesbg, че нали човек трябва да си гони щастието? Само затова си заслужава.
Хората не ни виждат 5 минути, а много повече време. Затова споменах и приятели, които знаят всичките ни проблеми и пак казват, че си заслужава. Но както и да е. Аз затова пиша, за да чуя различно мнение.
Наясно съм, че трябва да предприема нещо. Тук питам какво да е то.
Реших, че си заслужава заради щастливите мигове, защото все пак аз си знам кое е моето щастие и къде и как да го търся. Аз съм щастлива от това, че аз го спечелих, не той мен. Ще бъда щастлива и ако сега докажа на себе си, че мога да се справя с това и да оправя нещата. Не говоря само за щастието във връзката ми. Говоря за щастието ми като цяло. Да се получат нещата с него ми е цел от има няма 3-4 години. И ще бъда много щастлива ако го постигна. Сбъдната мечта, ако ме разбираш. Ако мечтата се окаже не това което съм очаквала, здраве да е ...
Капка катран в кацата с меда, разваля целия мед.
Разбира се, че не трябва да гледаш едностранно. Всяка връзка има и хубави моменти, но трябва да решиш кои тежат повече. Дали хубавите са за да компенсират лошите или просто са си хубави. И най-вече - хубавите компенсират ли лошите? След 1 месец за кое ще се сетиш - за хубавия секс преди месец или за поредното нещо, с което те е издразнил? А може би трябва да спреш да се дразниш.
защото.
GTA Stunting
Krem4e, разбрах те. Трябва да намеря начин да му го покажа ... май няма да е много лесно. Само че дали е достатъчно узряла връзката ни, че да я подлагам на подобни изпитания? Не е ли рано, няма ли да е объркан какво се случва и както съм държала на него изведнъж да стана хладнокръвна? Няма ли да помисли, че има друг и колкото и да го заболи да каже майната му и толкова, понеже не сме от 5-6 години заедно, както при теб.
Не, не съм злопаметна. Може цял ден да сме се карали, но когато заспивам си мисля за някой хубав момент заедно. И определно мисля, че хубавите компенсират лошите.
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
