Защо е такъв и какво да направя?

[krem4et0]

kremen4eto, все едно виждам себе си преди известно време. Разбира се, че и той трябва да е щастлив, защото има човек, който го обича толкова много. Да обичаш е прекрасно, но да си обичан е велико. Трябва да е абсолютно безчувствен, за да не го прави само този факт безкрайно щастлив. Разбирам те повече, отколкото си мислиш. Годините ме научиха на някои неща и позволи да ги споделя:
1. Не приемай някой мъж,някоя връзка, нищо, свързано с друг човек за фикс-идея. Вманиачаваш се и става страшно.
2. Не можеш да искаш и да накараш някой да те обича.
3. Това, че не те обича както ти искаш, не значи че не те обича по свой си начин
4. Това, че не те обича днес, не значи, че няма да те обича утре, но не значи че някой ден ще те обикне
5. Най-хубавото се случва, когато спреш да се надяваш за него, спреш да го превръщаш във фикс-идея, спреш да го изискваш. След повече от 2 години връзка, когато бях загубила всякаква надежда, че някой мъж някога ще ми го каже, той каза,че ме обича. Без да го моля, без да го искам, без да настоявам...А беше казал, че никога няма да изрече на никого тези думи.

И нашите приятели ни виждат доста време. Но докато 1 скандал не се разигра пред очите им, те не вярваха, че имаме проблеми.

[valdesbg]

Valdesbg, че нали човек трябва да си гони щастието? Само затова си заслужава.

Не трябва. Човек иска, щастие намира някой който да му покаже че може да му даде щастието и чак тогава се хвърля с главата напред да го гони. Обаче щастието не е нужда. Както и партньора ти.

Аз съм щастлива от това, че аз го спечелих, не той мен.

Ей тука е целия филм. Ти имаш да доказваш нещо на себе си, искаш да знаеш че не си поредната пикла дето не знае сърби ли я, пикае ли и се, ебе ли и се. И се хващаш със зъби и нокти за коя-да-е задача за да си го докажеш. Проблема в цялата ситуация е че намесваш външни фактори за да получиш вътрешната си убеденост.

От мен, толкова.

GL&HF [/i]

[krem4et0]

Не казвам да си хладнокръвна, студена или безразлична. Нито нарочно да се впускаш в подобни приключения. Може просто при пореден скандал за някой бивш да му кажеш - "виж какво, писна ми да ревнуваш и да си подозрителен. Имала съм минало. Останало е там. Ако не можеш да го приемеш, значи не приемаш мен такава каквато съм. Не мога да търпя да си толкова подозрителен и да ме обвиняваш (примерно) за минали неща. Ако не можеш да ги приемеш, ако все ще подозираш, ако все ще ми правиш проблеми, по-добре ми го кажи от сега, а аз да си преценя какво да правя." Нито късаш, нито си кой знае колко остра, оставяш си вратичка, оставяш и контрата в него.

Темата ти ми е интересна и наистина искам да ти помогна, но трябва да излизам.

[guinessgirl]

дааа,да,и аз в момента се занимавам с един такъв.
квото направя му е криво на него. ако се скараме за нещо, аз съм виновна. винаги изкарва нещата така,сякаш се оплаквам,когато всъщност съм най-доволната на света. ревнува само ако погледна някой друг и е способен да ме убие или поне пребие ако разбере,че му изневерявам.
писва много и скоро ше му бия шута.
защо не направиш същото и ти.

[krem4et0]

Може би защото го обича, защото е щастлива с него, защото никога черното не е само черно. В крайна сметка момчето нищо лошо не е направил - да я бие, да я тормози, да й изневерява...просто не е дорасъл за връзка, не е дорасъл за споделени чувства, а му е предоставен контрол над едно момиче, което го обича. Все едно да дадеш на 8 годишен да управлява страната, а той не си е управлявал дори седмичните финанси до сега.

[kremen4eto]

Guinessgirl, защото вече държа на него и съм длъжна на себе си, първо да опитам да оправя всичко.

Обаче щастието не е нужда.

Кой казва? Аз когато не съм щастлива, нищо не ми върви.

Искам да докажа на себе си, че мога да успея, щом ми е цел от толкова години. Вече ако подсъзнателно искам да доказвам нещо друго, не знам.


Krem4e, а на мен идеята ти ми харесва.

[krem4et0]

Ти си познаваш човека и можеш да прецениш как би реагирал. Но понякога трябва да предприемеш известен риск. Крачката назад, за да се засилиш, ако щеш.

[kremen4eto]

^ Щом трябва, ще го предприемам.

[guinessgirl]

да,но не винаги нещата могат да се оправят. обикновено само се задълбават

на 25 години си е изградил определено поведение,когато е във връзка,има характер.. а постоянните компромиси и премълчавания не водят до нищо добро

[kremen4eto]

^ Премълчаванията да, но компромисите водят до добро.

Не винаги не означава никога

[PainMonopoly]

Недоразвит инфантиляк. Няма значение, че е на 25. Някой хора се развиват по-бавно от други.

Има два варианта: да се поправи с течение на времето и натрупването на житейски опит или да си остане така, просто защото си е такъв.

Едва ли ще се оправи, ако остане с теб, защото ще го толерираш. Трябва да преживее много голямо сътресение, много голяма промяна, за да си преосмисли живота. Примерно да го скъсаш. Като види, че те е приемал за даденост и какво ще стане като те изгуби, може и да се замисли.

И в двата случая няма да ти е добре, защото основната идея е да го промениш без да го късаш. Така че, да, нищо не може да се направи. Ако искаш да си с него, търпиш.

[kremen4eto]

Недоразвит инфантиляк. Няма значение, че е на 25. Някой хора се развиват по-бавно от други.

Има два варианта: да се поправи с течение на времето и натрупването на житейски опит или да си остане така, просто защото си е такъв.

Едва ли ще се оправи, ако остане с теб, защото ще го толерираш. Трябва да преживее много голямо сътресение, много голяма промяна, за да си преосмисли живота. Примерно да го скъсаш. Като види, че те е приемал за даденост и какво ще стане като те изгуби, може и да се замисли.

И в двата случая няма да ти е добре, защото основната идея е да го промениш без да го късаш. Така че, да, нищо не може да се направи. Ако искаш да си с него, търпиш.

'Голяма промяна' - 'примерно да го скъсаш'... не ми се вижда толкова голяма. Негова бивша почина преди 2 години и нещо. Това не е ли по-голямо сътресение или имаше впредвид нещо, което да му покаже, че характерът му е особен?

А това събитие има ли шанс да е дало отражение на държанието му сега?

[idealnolo6a]

Защо ли ми е толкова познато? Преди време бях едно към едно като твоя човек - обидчива, сръдлива, ревнива, дръпната, за дребни неща правех грандиозни скандали...а колко пъти съм го питала и съм се питала "защо ме обича", като аз изобщо не заслужавам неговата любов.
Не вярвах достатъчно в себе си, не вярвах достатъчно, че ми се случва нещо толкова хубаво, не вярвах, че такъв чудесен човек е до мен и ме обича, не вярвах, че го заслужавам. Бях изтъкана от мнителност и комплекси. За това реагирах по този начин. Нито разговори помагаха, аз си осъзнавах, че се държа тъпо, но просто пак и пак се изнервях за простотии. Може би разликата е, че аз обичах повече във връзката...Беше ме страх, че ако не съм перфектна, ще ме остави. И от този страх затъвах все повече и повече в един водовъртеж на скандали, обиди, мнителност...
Именно обаче този страх ми помогна да се справя с това. Осъзнах, че няма да ме остави заради друга, а заради моето държане. Старая се много да приемам нещата с чувство за хумор, лековато, да не се сърдя за дреболии, да не проявявам ревност. Ами...по-добре ми е.

За мен е страх. Страх от това, че му се случва нещо, което не е очаквал, страх, че се е влюбил, страх, защото не знае как да бъде във връзка...

това бих го написала и от мое име Но сега малко се поуспокоих като заживяхме заедно,е пак се караме за дреболии,но повечето са от рода на "кой ще купи хляб", "кой ще плати сметките" е има и гадни шеги включващи трети човек, повечето от които ги пуска той,понякога се дразня много, но не е павод да се разделим все пак той е решил с мен да създаде семейство, а и винаги излизаме заедно няма в какво да го подозирам щом 8г не съм му омръзнала и по няколко пъти на ден ми казва "обичам те"
/той също е на 25/

[kremen4eto]

Защо ли ми е толкова познато? Преди време бях едно към едно като твоя човек - обидчива, сръдлива, ревнива, дръпната, за дребни неща правех грандиозни скандали...а колко пъти съм го питала и съм се питала "защо ме обича", като аз изобщо не заслужавам неговата любов.
Не вярвах достатъчно в себе си, не вярвах достатъчно, че ми се случва нещо толкова хубаво, не вярвах, че такъв чудесен човек е до мен и ме обича, не вярвах, че го заслужавам. Бях изтъкана от мнителност и комплекси. За това реагирах по този начин. Нито разговори помагаха, аз си осъзнавах, че се държа тъпо, но просто пак и пак се изнервях за простотии. Може би разликата е, че аз обичах повече във връзката...Беше ме страх, че ако не съм перфектна, ще ме остави. И от този страх затъвах все повече и повече в един водовъртеж на скандали, обиди, мнителност...
Именно обаче този страх ми помогна да се справя с това. Осъзнах, че няма да ме остави заради друга, а заради моето държане. Старая се много да приемам нещата с чувство за хумор, лековато, да не се сърдя за дреболии, да не проявявам ревност. Ами...по-добре ми е.

За мен е страх. Страх от това, че му се случва нещо, което не е очаквал, страх, че се е влюбил, страх, защото не знае как да бъде във връзка...

това бих го написала и от мое име Но сега малко се поуспокоих като заживяхме заедно,е пак се караме за дреболии,но повечето са от рода на "кой ще купи хляб", "кой ще плати сметките" е има и гадни шеги включващи трети човек, повечето от които ги пуска той,понякога се дразня много, но не е павод да се разделим все пак той е решил с мен да създаде семейство, а и винаги излизаме заедно няма в какво да го подозирам щом 8г не съм му омръзнала и по няколко пъти на ден ми казва "обичам те"
/той също е на 25/

Ти на колко си? И колко време ходихте преди да заживеете заедно?

[marti93]

здравей! според мен е ревност която може и да е породена от нещо може и да не е или да не е доверчив от предходни връзки, а недай си боже да е такъв по характер !аз също съм попадала в подобна ситуация и хич не ми е било до усмивки след поредното мъмрене с кой излиза кой е този защо не ми звънна и т н ,колкото до това че неможел да се промени изцяло, така е, но може да направи някакъв компромис ,а на теб препоръчвам да не се измъчваш и да не показваш слабост, а да му покажеш, че не той дирижира живота ти защото любовта е за 2-ма но и ти имаш нужда от личен живот а той е само за 1-ин

[Wednesday666]

За жалост съмн свидетелка на едно подобно развитие на нещата при най-добрата ми приятелка .. Ами мацка едва ли ние тук във форума можем да ти дадем наистина обективно мнение, всеки има различно виждане за нещата, но мислиш ли, че щом сега ти прави проблем от най-малкото и едва ли не иска от теб да му вървиш по гайдата постоянно как ли ще е по-натам .. Помисли хубаво какво искаш и ако мислиш, че ще издържиш още много така - тогава успех, но аз не бих издъжала

[kremen4eto]

И за двата коментара преди мен ще кажа едно. Наблягате на ревността му, а тя е една малка част от проблемите, които ми създава. Повече говоря за дребнавостта му.

Wednesday666, мисля, че 'натам' нещата ще се променят, понеже ще ми има по-голямо доверие, ще сме се опознали повече и въобще ще сме били повече време заедно.

Моето мнение като цяло е, че един ден ще види, че не съм като бившите му, които са го зарязали за най-малкото, ще реши, че съм специална и ще остане с мен.

Естествено очаквам всякакви други мнения.

[idealnolo6a]

Ти на колко си? И колко време ходихте преди да заживеете заедно?[/quote]

Ами аз съм малко по-малка от него, по-сериозните ни отношения са от 2002-2003г, а края на 2007г заживяхме заедно,не му се чакаше вече. Отначало ме беше страх, но после нещата потръгнаха,но наскоро се появиха проблеми с техните,но ще трябва да направя и аз тема ,защото и аз не знам като теб как да го накарам сам да види проблема,защото като почна да му обяснявам не иска да ме чуе

[Wednesday666]

Ами kremen4eto зависи от колко време сте заедно, аз говоря за връзка, траеща почти година Да, може наистина да се промени за в бъдеще, но аз не го вярвам. В момента той просто показва що за човек е и не ми се вярва нещо да се промени в бъдеще. Ревността също е голям проблем, не само дребнавостта. Добре, дори да се променят нещата по-натам, замисляш ли се с колко неща ти трябва да се съобразяваш и той отново и отново да не е доволен ? За мен това е мазохизъм ( съжалявам, ако мнението ти не съвпада с моето и не искам да се заяждам, или да се карам с теб ) ..

[kremen4eto]

^ Мнения като твоето е напълно нормално да чуя. Не се знае какво ще се случи по-нататък.

Последните дни водим едни много задълбочени разговори, без да увъртаме. Мисля, че започва да ми става ясно как да постъпвам. Искам да усетя границата между това да бъда студена и да бъда безразлична. Искам да му липсва моята нежност, но да не изглежда, че на мен не ми липсва неговата. И мисля, че ще се справя.

[postmortem]

Чисто и просто ходиш с комплексар и женчо ... или свикни или си търси друг, сигурно е много романтично да си мислиш, че си много специална и точно ти ще го накараш да се промени, но хората се променят когато сами поискат, а не когато някой отвън ги натиска

[valdesbg]

Квото и да си приказваме само си чешем пръстите в тая тема. След два-три месеца.. ще има още една подобна тема

1000 човека и казахме какво трябва да направи.. тя пак си знае нейното. Окей.. няма лошо - ама щом знаеш какво да направиш - защо пускаш тема и оборваш всички, които не споделят първоначалната ти идея?(доколко успешно се аргументираш е въпрос, който не засягам)

Стегнато казано - колкото повече се минкаш толкова повече нищо няма да се случи. Хващаш и променяш нещата със замах. Твоя е достатъчно безгръбначен за да не реагира остро, и достатъчно комплексиран за да бъде много лесно манипулиран. Всичко друго в тоя случай е страх.

Макар че... защо ти е това подобие на мъж... само ти си знаеш.

Със здраве

[kremen4eto]

Квото и да си приказваме само си чешем пръстите в тая тема. След два-три месеца.. ще има още една подобна тема

1000 човека и казахме какво трябва да направи.. тя пак си знае нейното. Окей.. няма лошо - ама щом знаеш какво да направиш - защо пускаш тема и оборваш всички, които не споделят първоначалната ти идея?(доколко успешно се аргументираш е въпрос, който не засягам)

Стегнато казано - колкото повече се минкаш толкова повече нищо няма да се случи. Хващаш и променяш нещата със замах. Твоя е достатъчно безгръбначен за да не реагира остро, и достатъчно комплексиран за да бъде много лесно манипулиран. Всичко друго в тоя случай е страх.

Макар че... защо ти е това подобие на мъж... само ти си знаеш.

Със здраве

Окей, станахме груби. И естествено, че ще си знам моето, няма да си променям мнението при всеки коментар. Не съм казала, че ще направя задължително, това което кажете, а че просто искам различни мнения от "Той си заслужава, дай му шанс" и се радвам, че ги получих.

Забрави за темата, щом не ти харесва.

[kremen4eto]

Чисто и просто ходиш с комплексар и женчо ... или свикни или си търси друг, сигурно е много романтично да си мислиш, че си много специална и точно ти ще го накараш да се промени, но хората се променят когато сами поискат, а не когато някой отвън ги натиска

До преди 2 години е мислел единствено как да се напие, да прекара поредната безмислена вечер с приятели. Всички (и той включително) казват, че съм го променила към по-добро, че е започнал да мисли повече за бъдещето си. Приятелите му казват, че преди е мислел само каква глупост да свърши и често е имал всякакви неприятности, а сега много се е кротнал благодарение на мен. Попитах го дали аз съм причината за промяната или той така е решил. Той каза да забележа къде е когато отказва купоните и странните предложения на приятелите си (при мен). Казва, че се радва, че съм му показала и други хубави страни на живота освен алкохола и простотиите.

Така че това ми дава достатъчно основание да мисля, че мога да го променя. Случило се е без да си го поставям за цел, а какво остава и да го имам като цел.

[krem4et0]

В горния случай той се е променил, защото ТОЙ е пожелал. В момента, в който ТИ се опиташ да наложиш приоритети и очаквания, той ще избяга. В този случай той няма да направи нещо си, защото няма да командва вече парада.

П.С. Попрелиствам в момента книгата "Мъжете си падат по кучки". Малко булевардно и холивудско е, но има доза истина. Най-вече по отношение на обсебването и налагането на мнението. Когато даваш готови решения на мъжа, когато се опитваш да се справиш с всяка ситуация, когато цел номер едно ти е конкретния мъж, рядко оставаш интересна и желана за дълго време.