Отговор в тема
^ Тогава защо всички казват, че е благодарение на мен? Аз мога да ти отговоря с примери.
Казва, че и двамата имаме недостатъци, които трябва да оправим като си помогнем един на друг.
Не искам да бъда кучка, да налагам мнение като го оставям без избор. Той иска кротка жена, не кукла на конци, а жена която да е спокойна и да не взема крайни решения при първия проблем. Затова и ще бъда такава. Ще му давам напътствия, не закони. Оправяла съм проблеми с него така. Той цени търпението, точно защото съм първата, която го е докарала до тук без да го зареже. И това не означава, че свиква да го търпя, а аз да ме тъпче. А той разбира, че съм кроткото и спокойно момиче, което той иска и че заслужавам това, което аз искам от него. Личи от действията му.
Снощи: Обеща ми вечер насаме, много гушкане, много нежност, Знаеше, че много я искам и че имам нужда от това. Братовчедка му се обади и каза да излезем да пием по нещо, но после вечерта прерастна в малък купон у тях. Бях разочарована, че не получих това което искам. Той ме попита дали се сърдя. Казах "Не". Като си тръгвах се пръсна от извинения, че не получих обещаното. Каза ми "Радвам се, че не ми се сърдиш, не исках да се получи така. Утре ще ти се реванширам." И ще го направи .... Ако бях направила проблем от това щеше да ми каже "За най-малкото се цупиш, да не е края на света" и щеше да е прав.
Аха? Ами за мен да отказва купони когато е с теб, и се натискате примерно, не е кой знае каква промяна. Като те няма, какво правим, отказваме ли, или отиваме? Защото не иска ли не ходи или защото знае че ти не искаш и ти угажда?
А той е трябвало да откаже, защото е поел обещание. А истинският мъж, който обича жената до себе си, държи на първо място на обещанията си, които й е дал. Можел е и да излезе за 30 минути и пак да изпълни обещаното. Никаква промяна не съзирам, щом в случая пиенето и купонът са по-важни от теб и най-вече от това, което той сам ти е обещал.
Можело е просто да му кажеш:
а/ ти пое друг ангажимент
б/ приоритизирай
в/ няма да дойда с теб, защото имах други очаквания
г/ на въпроса "сърдиш ли се?" да отговориш - разочарова ме.
Приоритетите на 1 човек, когато има връзка не са най-малкото нещо, а най-важното. Не държа да съм пред майка му, баща му и баба му, с които е живял 25 години, но държа да съм пред всички останали хора на света. Разбира се има ситуации, в които трябва да отстъпиш и преглътнеш, но тази не е такава.
Postmortem, отказвал е купони само защото си говорим по телефона. Не съм му казвала, че не искам, но съм му показвала, че ми е неприятно да ходи и той отказва заради мен. Пък и казва, че трябва да спре с глупостите.
Кrem4et0, казах му, че ме е разочаровал и че е обещал друго. Просто поставих граница на неодоволството си, защото знам, че ако прекаля с упреците ще постигна само един спор и двамата ще сме ядосани. Смятам, че така постигнах повече. Знам, че другия път ще се вслуша повече в желанията ми.
Мисълта ми беше друга...той изобщо не е трябвало да приеме, щом ти е обещал. За това ти не отговаряш, но трябва да му покажеш, че за теб е важно да има приоритети и отговорности. Колко човека ти поставяш преди него? От какъв характер - роднини, приятели, познати? Колко - той? Защото в случая според мен той е поставил братовчедка си пред теб и над собственото си обещание. И на моя мъж братовчедка му идва в града 2 пъти за 2 седмици, излязохме с нея, но бях попитана и предупредена 2-3 дни предварително, те се виждат 3 пъти в годината и стояхме заедно за около час-час и нещо...После си останахме двамата. Можел е да пие 1 малко за 1 час и пак да си изпълни обещанието или изобщо да отклони поканата. Това аз разбирам като мъжка постъпка и като уважение към половинката.
Права си. Но ние в темата обсъждаме неправилните му постъпки и как да ги поправим. Не съм изненадана, че е сгрешил и ти не бъдиПървоначално написано от krem4et0
... Само не трябва да се повтаря.
Ти очевидно си случила на човек, радвам се за теб. На моя му трябва малко помощ обаче.
Не трябваше да приема, разочарова ме, разбра го, разкайваше се. Ще видим какво ще направи по-нататък.
На мен пък ми харесва мисленето на kremen4et0 - тя определено знае какво иска и мисля че го постига
И още нещо,което ме утешава при всяка моя караница с него:
"Ако обичаш някого истински, то направи всичко възможно да е щастлив, дори това да значи че ти не си част от неговото щастие."
Попитай ме http://ask.fm/alekscheto00
Именно! Само се надявам да осъзнава, че правя такива неща точно заради него, да цени това.На мен пък ми харесва мисленето на kremen4et0 - тя определено знае какво иска и мисля че го постига
Никои не може да те разбере по добре от мен
Бях в същата ситуация. Незнам как е при вас, но при нас това започна след 5 месец на връзката ни. В началото си мислех че с времето ще му мине, но когато вече стана нетърпимо, седнах и поговорих с него, обясних му как се чувствам,как изглежда тои в моите очи, дадох му примери, за да може да се постави в моето пложение... А тои след всяко мое изречение се опитваше да се защити да каже че не е така, но го помолих поне веднъж да ме изслуша докраи- млъкна, намръщи се, обърна се да не ме вижда, но ме изслуша и цял ден не ми проговори. Вечерта ми се обади излязохме, каза че не е разбирал че това е толкова дразнещо и не го е правел нарочно- ОБЕЩА че ще престане с това. Но след 2 седмици ми се наложи отново да проведа с него същия разговор. Няма идеален човек, а и като се замисля този недостатък не е чак толкова фатален- има такива които изневеряват, бият и мн. др. Шансът да се промени е минимален, но моя понякога с месеци не го прави.
Има разлика между груб и директен. Схващаш ли я?
Пак те питам - защо са ти различни мнения, след като няма да променяш нищо в ситуацията, включително и себе си?
Един коментар нямаш, в който да изразиш някакво готово решение, развитие, намерения, които смяташ да приложиш. Само казваш "Благодаря" на всички лигави мнения и се опитваш да докажеш колко не съм прав аз и още няколко човека, които не ти играем по свирката. Не за друго а защото не ти се иска да допускаш че си взела грешно решение преди година и нещо. Което пък доказва още един път че ти имаш да доказваш нещо на себе си. А това пък свидетелства за едни по дълбоки размишления и изводи. Имаш доста трески за дялане.. обаче не искаш да ги почнеш.
С една дума - като на рожден ден е ситуацията
Темата ми е достатъчно интересна. Защото искам да видя практически пример за самонавиването на даден човек че първоначалното решение, което е взел винаги е правилно. И неотстъпчивостта пред всички други възможности.. просто защото така е решил че трябва да бъде. Както и арогантността да смята че няма начин да сбърка при никакви обстоятелства. И наглостта да се репчи пред други хора, които културно му обясняват че нещата не са така.
Хев фън
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Valdesbg, дай нещо за контакти, та като се получат нещата между нас да ти съобщя. :P
Не се репча на никого, уважавам мненията ви. Не е задължително да изпълнявам съветите, но мога поне да се замисля. Ето ти ми казваш, че нещо в мен не е наред, това ме кара да се замисля.
В крайна сметка решението си е мое. В темата не се стигна до консенсус, аз избирам кого да послушам. А докато чакам всеобщо мнение, връзката ми си върви и аз така или иначе трябва да направя, каквото аз си знам.
С 2 думи си се примирила с него. Доколкото разбрах има известна промяна, но не цялостна. На теб харесва ли ти така?Никои не може да те разбере по добре от мен
Бях в същата ситуация. Незнам как е при вас, но при нас това започна след 5 месец на връзката ни. В началото си мислех че с времето ще му мине, но когато вече стана нетърпимо, седнах и поговорих с него, обясних му как се чувствам,как изглежда тои в моите очи, дадох му примери, за да може да се постави в моето пложение... А тои след всяко мое изречение се опитваше да се защити да каже че не е така, но го помолих поне веднъж да ме изслуша докраи- млъкна, намръщи се, обърна се да не ме вижда, но ме изслуша и цял ден не ми проговори. Вечерта ми се обади излязохме, каза че не е разбирал че това е толкова дразнещо и не го е правел нарочно- ОБЕЩА че ще престане с това. Но след 2 седмици ми се наложи отново да проведа с него същия разговор. Няма идеален човек, а и като се замисля този недостатък не е чак толкова фатален- има такива които изневеряват, бият и мн. др. Шансът да се промени е минимален, но моя понякога с месеци не го прави.
Не бих те посъветвала само, защото се карате да се разделите. Във всяка връзка има спорове, има проблеми и в моята е имало и още има. Ако трябваше при най-малкия проблем да го оставя, щяхме да сме заедно не повече от 2 седмици, в момента имам връзка, която е повече от 2 години. Колко съм се борила за това, което имам само аз си знам. Но ако можех да върна времето назад пак бих се борила и то много.
Във връзката ми е имало период, в който бяхме нещо подобно на вас, не сме се карали точно за такива работи, но сме се карали страшно много. Дори тогава някой да ми кажеше откажи се, погледни го само ти трови живота, не съм се и замислила дали да го послушам. Аз знаех, че всичко това си заслужава и искам да продължа. Инато и упорито си държах на моето. Стигна се до момент, в който се карахме за щяло и нещяло, чувствах се изморена от тези спорове. Един ден, след поредния спор, просто ми писна и реших, че много сериозно трябва да си поговорим. Опитах да говоря нормално, не се получи. Отговорите, които получавах бяха остави ме, ще ми мине и все такива от този сорт. Общо взето не искаше да говорим, когато ми отговаряше го правеше така, че да отклони тотално това, което говоря. Аз се ядосах, стигна се до крещене, като този път ме чу. Казахме си много работи, разбрахме се за много работи. Но всичко това стана в момент, в който аз се карах буквално и той просто видя, че трябва да говорим за това. От тогава нещата се оправиха. Не казвам, че всичко ни е перфектно, просто много работи се промениха към много по-добро.
След като мина скандала, дойдоха много хубави дни за мен. Но дори в тези дни, аз не спирах да говоря с него, да разпитвам, да обяснявам, ако не ми отговори на нещо, тръгвам от по-назад и почвам да питам, на края пак стигаме до това и този път получавам отговора.
Доколкото виждам и при мен, и при теб, го има това, че те се страхуват да говорят. Точно там ти си човекът, който да го накара да говори и да ти се довери. С говоренето може да разбереш много работи и малко по-малко, когато наистина се познавате и можете да сте самите вие един пред друг без никакви маски, тогава връзката става много по-пълноценна за двама души. Не се примирявай с това, което имаш. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.
Желая ти успех с тази връзка
П.П. Дано разбереш какво имам предвид, защото на много места споменавах какво е станало с мен
Al3ksandra, аз бих нарекла вашето манипулиране на ситуацията, за да си извлечете полза...ама, айде. Защо ти трябва да страдаш (или да не ти е приятно), а после той да се старае и да не му е приятно пак да се отпусне, само за да замаже. Аз като сбъркам се извинявам и това е. Не съм нарочно и целенасочено мила 5 дни, защото съм наранила някого. Идеята е да няма наранени, обидени, разсърдени, а да има равноправни отношения, в които малко или много има правила и принципи. Замених реванширам се със следващия път ще се опитам да е по друг начин (ще се постарая повече). Иначе човек може да прави мега тъпи неща, но като знае, че с 3 дни умилкване ще поправи нещата, не се старае да се промени и да промени мисленето и поведението си.
Кременче - телефон ли искаш? Ако да - на ЛС. Иначе.. тук, фейс и мейл са контактите с мен.
Само ще спомена че.. се инатиш като магаре на мост. А защо..надявам се да знаеш.
Другото което е че те е страх да действаш.
Аз ще следя темата, както винаги
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Арогантност не е нейното поведение, а това мнение, в което я наричаш нагла, арогантна и едва ли не надута пикла, защото е решила да НЕ процедира по предложения от теб път. Имай малко мярка, ако обичаш, колкото и да е реален и директен/рационален подхода ти винаги.
Кременче - честно казано се двоумя за ситуацията ти. Имал съм случаи, в които съм се борил за нещо, както ти искаш, и съм постигнал резултатите, в други обаче - не съм. Ти най-добре трябва да знаеш дали почвата, на която осъществяваш наливането ще реагира дълбоко, не само повърхностно за някакъв период от време.
Отделно действително трябва да бъдеш по-директна и налагаща се в такива ситуации - особено това, което спомена за обсъждането на други момичета от негова страна и други момчета от твоя е нещо, което наблюдавам и при двойките от мои приятели. Едното може, другото - не. Откъде-накъде? Дай малко тяга в тая насока, и ти желая успех
Може и да не е цялостна промяната, но е доста голяма. Но както и ти каза "Честно, ако не компенсираше тези моменти с хубави, досега да съм го зарязала, но има дни, в които е страхотен, мил, грижовен, би направил всичко за мен". Никога няма да намеря идеален поне да бъда с човека когото обичам.С 2 думи си се примирила с него. Доколкото разбрах има известна промяна, но не цялостна. На теб харесва ли ти така?Никои не може да те разбере по добре от мен
Бях в същата ситуация. Незнам как е при вас, но при нас това започна след 5 месец на връзката ни. В началото си мислех че с времето ще му мине, но когато вече стана нетърпимо, седнах и поговорих с него, обясних му как се чувствам,как изглежда тои в моите очи, дадох му примери, за да може да се постави в моето пложение... А тои след всяко мое изречение се опитваше да се защити да каже че не е така, но го помолих поне веднъж да ме изслуша докраи- млъкна, намръщи се, обърна се да не ме вижда, но ме изслуша и цял ден не ми проговори. Вечерта ми се обади излязохме, каза че не е разбирал че това е толкова дразнещо и не го е правел нарочно- ОБЕЩА че ще престане с това. Но след 2 седмици ми се наложи отново да проведа с него същия разговор. Няма идеален човек, а и като се замисля този недостатък не е чак толкова фатален- има такива които изневеряват, бият и мн. др. Шансът да се промени е минимален, но моя понякога с месеци не го прави.
Разбрах те. Не са чак дотам нещата, че да му крещя, но най-вероятно един ден ще избухна и аз и тогава ще видим.Не бих те посъветвала само, защото се карате да се разделите. Във всяка връзка има спорове, има проблеми и в моята е имало и още има. Ако трябваше при най-малкия проблем да го оставя, щяхме да сме заедно не повече от 2 седмици, в момента имам връзка, която е повече от 2 години. Колко съм се борила за това, което имам само аз си знам. Но ако можех да върна времето назад пак бих се борила и то много.
Във връзката ми е имало период, в който бяхме нещо подобно на вас, не сме се карали точно за такива работи, но сме се карали страшно много. Дори тогава някой да ми кажеше откажи се, погледни го само ти трови живота, не съм се и замислила дали да го послушам. Аз знаех, че всичко това си заслужава и искам да продължа. Инато и упорито си държах на моето. Стигна се до момент, в който се карахме за щяло и нещяло, чувствах се изморена от тези спорове. Един ден, след поредния спор, просто ми писна и реших, че много сериозно трябва да си поговорим. Опитах да говоря нормално, не се получи. Отговорите, които получавах бяха остави ме, ще ми мине и все такива от този сорт. Общо взето не искаше да говорим, когато ми отговаряше го правеше така, че да отклони тотално това, което говоря. Аз се ядосах, стигна се до крещене, като този път ме чу. Казахме си много работи, разбрахме се за много работи. Но всичко това стана в момент, в който аз се карах буквално и той просто видя, че трябва да говорим за това. От тогава нещата се оправиха. Не казвам, че всичко ни е перфектно, просто много работи се промениха към много по-добро.
След като мина скандала, дойдоха много хубави дни за мен. Но дори в тези дни, аз не спирах да говоря с него, да разпитвам, да обяснявам, ако не ми отговори на нещо, тръгвам от по-назад и почвам да питам, на края пак стигаме до това и този път получавам отговора.
Доколкото виждам и при мен, и при теб, го има това, че те се страхуват да говорят. Точно там ти си човекът, който да го накара да говори и да ти се довери. С говоренето може да разбереш много работи и малко по-малко, когато наистина се познавате и можете да сте самите вие един пред друг без никакви маски, тогава връзката става много по-пълноценна за двама души. Не се примирявай с това, което имаш. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.
Желая ти успех с тази връзка
П.П. Дано разбереш какво имам предвид, защото на много места споменавах какво е станало с мен
Че съм инат, всеки, включително аз можем да го потвърдим. Сигурно е от зодията. :PКременче - телефон ли искаш? Ако да - на ЛС. Иначе.. тук, фейс и мейл са контактите с мен.
Само ще спомена че.. се инатиш като магаре на мост. А защо..надявам се да знаеш.
Другото което е че те е страх да действаш.
Аз ще следя темата, както винаги
Да, страх ме е да действам, защото за пръв път се впускам в такава връзка - с много падения и възходи ... нещо сериозно, с някой, който не може или не иска да поеме инициативата. Та всички неща, които се изискват от мен, са нови и плашещи за мен. Но ще се науча.
Ами както каза едно момиче в преден пост .. и аз като нея няма да се откажа. Мисля, че не са напразни усилията ми и мисля, че си заслужава. А ако не опитам, само ще загубя.Кременче - честно казано се двоумя за ситуацията ти. Имал съм случаи, в които съм се борил за нещо, както ти искаш, и съм постигнал резултатите, в други обаче - не съм. Ти най-добре трябва да знаеш дали почвата, на която осъществяваш наливането ще реагира дълбоко, не само повърхностно за някакъв период от време.
Отделно действително трябва да бъдеш по-директна и налагаща се в такива ситуации - особено това, което спомена за обсъждането на други момичета от негова страна и други момчета от твоя е нещо, което наблюдавам и при двойките от мои приятели. Едното може, другото - не. Откъде-накъде? Дай малко тяга в тая насока, и ти желая успех
Така е
Това му е характера,моят характер е същият.Свикни с това,радвай се 4е те оби4а,4е те иска за себе си.
Ох, как се свиква с това?Това му е характера,моят характер е същият.Свикни с това,радвай се 4е те оби4а,4е те иска за себе си.
така е не е лесно,трябва да има компромиси.Може би той и няма пълно доверие,съдя по себе си,като него съм . Може би с времето и доверието вси4ко ще се нареди.
II. Права и задължения на потребителите
6. Да не публикуват теми и постове съдържащи само и единствено емотиконка, +1, цитат на предишна публикация, отговори, които с нищо не помагат на автора на темата, или едносрични и безсмислени отговори. Не се допуска цитиране на пост с повече от три "вмъкнати цитата".
kalpazanka
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
