kremen4eto, все едно виждам себе си преди известно време. Разбира се, че и той трябва да е щастлив, защото има човек, който го обича толкова много. Да обичаш е прекрасно, но да си обичан е велико. Трябва да е абсолютно безчувствен, за да не го прави само този факт безкрайно щастлив. Разбирам те повече, отколкото си мислиш. Годините ме научиха на някои неща и позволи да ги споделя:
1. Не приемай някой мъж,някоя връзка, нищо, свързано с друг човек за фикс-идея. Вманиачаваш се и става страшно.
2. Не можеш да искаш и да накараш някой да те обича.
3. Това, че не те обича както ти искаш, не значи че не те обича по свой си начин
4. Това, че не те обича днес, не значи, че няма да те обича утре, но не значи че някой ден ще те обикне
5. Най-хубавото се случва, когато спреш да се надяваш за него, спреш да го превръщаш във фикс-идея, спреш да го изискваш. След повече от 2 години връзка, когато бях загубила всякаква надежда, че някой мъж някога ще ми го каже, той каза,че ме обича. Без да го моля, без да го искам, без да настоявам...А беше казал, че никога няма да изрече на никого тези думи.

И нашите приятели ни виждат доста време. Но докато 1 скандал не се разигра пред очите им, те не вярваха, че имаме проблеми.