Не бих те посъветвала само, защото се карате да се разделите. Във всяка връзка има спорове, има проблеми и в моята е имало и още има. Ако трябваше при най-малкия проблем да го оставя, щяхме да сме заедно не повече от 2 седмици, в момента имам връзка, която е повече от 2 години. Колко съм се борила за това, което имам само аз си знам. Но ако можех да върна времето назад пак бих се борила и то много.
Във връзката ми е имало период, в който бяхме нещо подобно на вас, не сме се карали точно за такива работи, но сме се карали страшно много. Дори тогава някой да ми кажеше откажи се, погледни го само ти трови живота, не съм се и замислила дали да го послушам. Аз знаех, че всичко това си заслужава и искам да продължа. Инато и упорито си държах на моето. Стигна се до момент, в който се карахме за щяло и нещяло, чувствах се изморена от тези спорове. Един ден, след поредния спор, просто ми писна и реших, че много сериозно трябва да си поговорим. Опитах да говоря нормално, не се получи. Отговорите, които получавах бяха остави ме, ще ми мине и все такива от този сорт. Общо взето не искаше да говорим, когато ми отговаряше го правеше така, че да отклони тотално това, което говоря. Аз се ядосах, стигна се до крещене, като този път ме чу. Казахме си много работи, разбрахме се за много работи. Но всичко това стана в момент, в който аз се карах буквално и той просто видя, че трябва да говорим за това. От тогава нещата се оправиха. Не казвам, че всичко ни е перфектно, просто много работи се промениха към много по-добро.
След като мина скандала, дойдоха много хубави дни за мен. Но дори в тези дни, аз не спирах да говоря с него, да разпитвам, да обяснявам, ако не ми отговори на нещо, тръгвам от по-назад и почвам да питам, на края пак стигаме до това и този път получавам отговора.
Доколкото виждам и при мен, и при теб, го има това, че те се страхуват да говорят. Точно там ти си човекът, който да го накара да говори и да ти се довери. С говоренето може да разбереш много работи и малко по-малко, когато наистина се познавате и можете да сте самите вие един пред друг без никакви маски, тогава връзката става много по-пълноценна за двама души. Не се примирявай с това, което имаш. Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му.

Желая ти успех с тази връзка

П.П. Дано разбереш какво имам предвид, защото на много места споменавах какво е станало с мен