- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Всичко се срина...
Издържах на всичко... Лъга ме, обижда ме, изневерява ми! Оставях го, а той се връщаше и не ме оставяше на мира. Беше ужасно. Излизах, уж се забавлявах, а всъщност се чувствах като някакъв призрак, който не беше там. Гледах назад, а там не беше останала и една малка частица от щастието ми. Той беше друг, а аз само се страхувах. До един ден, когато си казах, че трябва да се взема в ръце, да гледам напред и да прекратя, защото бях прекалено наранена. Проблемът беше, че не виждах изход от ситуацията. Каквото и да правех, където и да ходех, все той се появяваше. Но този път бях напълно решена след поредните обиди. Така и направих. Той ме търсеше, а аз не отговарях. Бях напълно изчезнала за него. Сякаш не съществувах. Излизах, правех, каквото искам, запознах се с нови хора. Всичко вървеше перфектно, когато след 1-2 месеца, в които нямах никаква вест от него, той ме потърси отново. Не исках дори да го чувам, не исках да трепвам, не исках да поглеждам назад, защото знаех, че чувствата ми ас някъде там. Но той настояваше. Няколко дни категорично отказвах, затварях телефона, не му отговарях на съобщенията. Тогава тои отново ме намери... този път нямаше как да се скрия, защото стана очи в очи. Той плачеше. Да, точно като малко дете. Молеше ме за един последен шанс през сълзи. Не знаех аккво да направя. В главата ми бяха всички караници, лъжи и обиди, но погледът му... беше така различен. Грешка. Повярвах му. Дадох му този шанс и вътрешно умирах от страх, че миналото ще ме застигне. Няколко седмици живях отново в една приказка, в един рай, но всичко си беше затишие пред буря. Тогава един ден просто се случи. Погледът му беше същият от преди. Обидите, лъжите, караниците... всичко ме застигна и се повтори. Този ден беше вчера.
Нали уж казват, че ако един човек ти разбие сърцето, той не може да го разбие пак. Защо тогава аз се чувствам така сякаш моето е на парчета?
Знаех, че не трябва да му давам този шанс и да се отказвам от онова, което бях постигнала. Бях тръгнала напред, а се върнах толкова назад.Как може да има толкова безскрупулни хора?
Знам, че сама съм си виновна. Просто изключително много се надявах да бъде различно...![]()
Просто исках да споделя, защото много ми тежи и не знам сега накъде...
... как на къде напред,даваш напред и тва е..няма за какво да страдаш щом е такава отрепка нито си заслужава нито нищо
Недей така,дай си сметка още колко много причини има, заради които да продължиш напред.Никога повече не го допускай толкова близо до теб, колкото и да плаче и да се моли - ти продължи напред, но без него.Вдигни си главата и се върни към стария си,нормален живот без него.Пожелавам ти много успех![]()
И с всичките ти поетични излияния обобщи, че си изтривалка. Или се стягай и го разкарай, тоя път без никакви компромиси, без да търпиш повече, или си стой с него да те обижда и да ти изневерява.
Щом си се справила веднъж, ще успееш отново.![]()
хей стегни се и давай напред.. дай си колкото време ти е нужно да се съвземеш /само ти знаеш как да си помогнеш/ и да колкото и да се моли и да плаче не се обръщай назад.. колкото и да е кофти такива хора ги има.. и аз бях с едно такова нещо /казвам нещо защото той не е човек за мен/ и изтърпях прекалено дълго време /4год.+/ и наистина страха беше основната причина да не мога да се откъсна от него.. успях да се измъкна като се прместих в друг град.. половин година се мъчих да изляза от депресията, от ши****та дупка в която ме беше набутал.. как да е с тва се справих по някакъв начин но най-лошото за мен са кошмарите.. не можех да спя с дни.. бях само на кафе и цигари.. грозна картинка общо взето.. и незнам тогава от нищото се появи човек който ме разбираше, споделяше всичките ми възгледи и разбирания за живота /определено не бях готова за нова връзка, но просто се случи/ сега от 4 месеца сме щастливи заедно и мн силно се надявам нещата да не се променят... още не съм преодоляла травмите от миналото/малкото нощи в който не сме заедно кошмарите се връщат/ но пък малко по малко и тва ще стане.. та исках да кава.. be happy всичко ще се оправи
![]()
I know the way to hell.This is paradise ... Welcome to the hell!... :*
Разкарай го,остави го в миналото.Продължи напред,но без него,бъди безкомпромисна,защото той не заслужава компромиси.Вдигни високо глава глава и смело напред.Успех!
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.
Тоя е пълен егоист и има някви поведенчески проблеми. Зарежи го, ебаси психото.
Не заслужаваш това. Ти си готина, мила, добра - трябва ли ти такъв боклук? Изобщо не заслужава да плачеш или да страдаш за него. Пълен подчовек.
I'm tired of feeling like I'm fucking crazy
I'm tired of driving 'till I see stars in my eyes
I look up to hear myself saying,
Baby, too much I strive, I just ride
високо главатa и сaмo напред ; )) .!
Cpeden pructt za wac ,, za da cttane iinttepecno ; )) .
Остави го. Следващия път, когато го видиш да плаче, просто трябва да знаеш и да си припомниш, че тези сълзи не са истински. С времето всичко минава, повярвай!
П.С. Не знам как може някой да е такъв мазохист...
Бе аз не мога да разбера, тоя форум за някаква изповедалня ли го имат сигурно половината му потребители?! Всяка втора тема, някой ми опява как са го зарязали, как това как унова. Вие приятели нямате ли, опявайте на тях?! Кво' търсите съжелението на хората тука, с оправданието "трябва да си излея душата"," трябва да споделя и моя проблем". Вместо "Любов", вземете прекъстете раздела " Боза " ...
Ами повечето хора тук искат да чуят обективно мнение.Какво,ако имаш проблем и не си прав/а,твоите приятели няма да застанат на твоя страна?Не мисля.А и какво очакваш да се пише в раздел "Любов"?!?Първоначално написано от djstyle
По темата:Момиче,къде ти беше ума да му се доверяваш пак,след всичко преживяно...Няма причина да си играчка в ръцете му докато реши какво искаЗаеби го,времето лекува.
Diamonds,Mexico,Tequila
Момиче съм,по кое не ми личи?
http://www.facebook.com/pages/Rainy-...205109?sk=wall
Мекушавичка си и той се е възползвал от това. Остави го и в никакъв случай никога не се връщай при него.
Ти си като менИ аз бях същата наивничка дето всеки път се връзваше на блъфовете с втория шанс и с промяната ама един ден си казах край и наистина беше край
Дай си воля малко и вече никакви компромиси за никой! И недей да съжаляваш, че си му простила - нали знаеш, че човек се учи от грешките си
Ако не е станало така е нямало да си вземеш поука и да знаеш какво да правиш занапред. Така че горе главата и другия път го давай малко по-уверено и непреклонно
![]()
Поставянето на предпазен колан отнема 7 секунди от твоят живот - изживей го целия!
Шофирайте внимателно! Нека кажем НЕ НА ВОЙНАТА ПО ПЪТИЩАТА!
Напред!Първоначално написано от Авторката
И навярно тя знаеше че нейната любов убива нечия друга... но беше щастлива...