Издържах на всичко... Лъга ме, обижда ме, изневерява ми! Оставях го, а той се връщаше и не ме оставяше на мира. Беше ужасно. Излизах, уж се забавлявах, а всъщност се чувствах като някакъв призрак, който не беше там. Гледах назад, а там не беше останала и една малка частица от щастието ми. Той беше друг, а аз само се страхувах. До един ден, когато си казах, че трябва да се взема в ръце, да гледам напред и да прекратя, защото бях прекалено наранена. Проблемът беше, че не виждах изход от ситуацията. Каквото и да правех, където и да ходех, все той се появяваше. Но този път бях напълно решена след поредните обиди. Така и направих. Той ме търсеше, а аз не отговарях. Бях напълно изчезнала за него. Сякаш не съществувах. Излизах, правех, каквото искам, запознах се с нови хора. Всичко вървеше перфектно, когато след 1-2 месеца, в които нямах никаква вест от него, той ме потърси отново. Не исках дори да го чувам, не исках да трепвам, не исках да поглеждам назад, защото знаех, че чувствата ми ас някъде там. Но той настояваше. Няколко дни категорично отказвах, затварях телефона, не му отговарях на съобщенията. Тогава тои отново ме намери... този път нямаше как да се скрия, защото стана очи в очи. Той плачеше. Да, точно като малко дете. Молеше ме за един последен шанс през сълзи. Не знаех аккво да направя. В главата ми бяха всички караници, лъжи и обиди, но погледът му... беше така различен. Грешка. Повярвах му. Дадох му този шанс и вътрешно умирах от страх, че миналото ще ме застигне. Няколко седмици живях отново в една приказка, в един рай, но всичко си беше затишие пред буря. Тогава един ден просто се случи. Погледът му беше същият от преди. Обидите, лъжите, караниците... всичко ме застигна и се повтори. Този ден беше вчера.
Нали уж казват, че ако един човек ти разбие сърцето, той не може да го разбие пак. Защо тогава аз се чувствам така сякаш моето е на парчета?
Знаех, че не трябва да му давам този шанс и да се отказвам от онова, което бях постигнала. Бях тръгнала напред, а се върнах толкова назад. Как може да има толкова безскрупулни хора?
Знам, че сама съм си виновна. Просто изключително много се надявах да бъде различно...

Просто исках да споделя, защото много ми тежи и не знам сега накъде...