Бъди себе си или защо динозаврите са измрели?

[valdesbg]

Такаааа, още една от скучните ми проникновено-дъртофелнически теми с неясен смисъл и сюжет, която ще бъде разбрана от сравнително малко форумци.

За какво иде реч?

За любимия на почти всички форумци и вечно дежурен израз "Бъди себе си". А какво влагат повечето от вас в него? Замисляте ли се защо го казвате и ако да - доколко познавате човека, който иска съвет? Та нали ако човека нямаше пробелм със себе си, нямаше да пуска темата, и щеше да си реши чуденката от раз.

Явно щом има пост.. е нещо в системата куца. И защо куца? Защото системата "себе си" е закъсала. И не може да се справи с конкретния проблем.

Ще се запитате защо не може? Ами.. защото не се е развила достатъчно. Защото явно преди не се е срещала с подобен род проблеми. Вие винаги ли сте знаели че огънят пари? Винаги ли сте знаели че с ножовете можеш да се порежеш?

Нека въведа един малко по "вкаменен" пример. Предполагам знаете за властелините на света, чийто край е настъпил преди приблизително 65 милиона години? Кой каза "динзаврите"? Да, точно ти беше, правилно - получаваш плюсче.

Та защо нашите герои са изчезнали? Колкото и да ни е срам да си го признаем - защото са били себе си. Научили са си една стратегия за оцеляване.. и само нея си знаят. Да ама, някакъв си камък решил да се пльосне в океана ни и.. направил каша. Пепел, прах, сажди, тъмно, студено....Хубаво и какво от това ще кажете? Ми няма ядене, няма топло къщи и... пукясваш след известно време, ако не намериш кого да изядеш и кого да изгониш от дупката му. А нашите приятели не са го направили, щото.. ами щото не са знаели как и защо да го направят. И щото са били прекалено заети със собствените им проблеми, които.. всъщност са доста прозаични. Те си знаят да ядат и да бягат. И хубаво.. гонили се, яли се.. и накрая.. последния си казал.. "Е добре де сега като няма кого да изям..какво да правя?"

Другото интересно нещо било че.. едни мъници, приличащи на мишки, които съвсем нарочно са ви прародители, слезли от дърветата. Досега кратко си пасяли листа и банани(пра-банани естествено.. нашите са по големи и по жълти (: ). И какво видели - паника и шаш из света на големите. Такаааа, сега идва tricky part. Мишоците си казали - "Абе.. писнаха ми тия гадни криви, жълтозелени банани. Я да видя онова храстче долу какво е, дали е вкусно, пък.. може и някоя мръвка да си хвана. Така или иначе ония големите сега са притеснени като за световно и.. няма да искат да ме ядат, щото са заети да се ядат един друг."

И слиза нашия мишевиден приятел, хапва тук там.. решил да си изкопае дупка.. ии хоп.. виж какво ново нещо станало. Нашия си има нова къща, ново ядене, и нови места да се мотае. Пък хем му е топло и готино, хем никой не го притеснява и нашия може да си вилнее на воля.

И в крайна сметка какво излиза? Косматия дребосък, решил да слезе от клона и да се възползва от ситуацията, намерил си по удобна къща, по вкусна храна и.. повече приятели в крайна сметка. А гигантите се тормозили, чудели и се вайкали какво ще правят... И благодарение на съобразителността на мустакатите приятели в момента седите и се пулите на гениалните ми съждения. И пак балгодарение на тях нямате люспи и не спите зимен сън. Както и аз, между другото.

Какъв е извода?

Променяйки себе си - не означава че слагаш маска задължително. Означава че доизграждаш себе си в едно по добро аз, адаптираш се, доказваш че Дарвин и куп негови последователи не са били на гъби докато са писали всичките теории за еволюцията. И в крайна сметка значи че си в крак с променящата се среда около теб.

И.. дефакто излиза че промяната на личността не е нещо лошо... естествено ако имаме желание да оцелеем в суровата джунгла, наречена живот. Иначе.. да ще имаме минимално влияние за известен период от време.. и после просто изчезваме при първия плясък на космическо тяло в океана от възможности. И срам и позор за всички други, щото дребосъците завладяват света. Накрая излиза че е и необходимо да се променяме, за да оцелеем в крайна сметка.

Сега ще си кажете -

хубаво бе.. няма да се променям заради някакъв си тъп камък или заради каквото и да е. Ще си сложа дебелите брони и никой няма да ме докосне.

Да драги ми приятелю.. ще бъдеш същински танк. Муден, бавен, дебел и изглеждащ ретро. Няма лошо де. Все на някого трябва да се подиграваме.

Ще кажеш -

бе я си гледай работата. Заравям се в земята и чакам да дойдат пак благоприятни условия. Айде бе.. няма да ти се променям.

Нямаш ядове.. само че не се чуди, ако някой от мишоците те изрови и изпапка за закуска. Важното е че все пак си държал на принципите си. Било то и в стомаха на дребосъка.

Или естествено.. може да отлетиш някъде до другия континент. Или да преплуваш, или да изкопаеш тунел, или.. бог знае какво още. Хм, хубава идея... пробелма е че.. няма друг континент. Всичко е тук и сега.

Добре де.. излъгах. Има още един континент, по хубав, където те приемат такъв какъвто си. Билета е еднопосочен до там - скачаш от скала, връзваш си камък за шията и се мяташ в океана... отиваш да се доказваш колко смел/силен си срещу глутница озверели котки/мамути.. схванахте идеята, също така върви и с идеята че ще си сам/а. Кофти.. но факт

И така драги приятелю.. от кои си избираш да си?

[VerryBerry]

Пиши на кирилица.

LadyDi

[Tempest]

tl;dr

прочетох само отначало за "бъди себе си"... погледни ти младежите колко се опитват да се правят на какво ли не за да се харесат на някого... (човек е в мъжки род, но полове не намесвам, говоря общо, като фокусирам върху.. едно 60-70% от проблемите) така де - аз лично казвам "бъди себе си" когато виждам човека отсреща, че е готов да стане какъвто не е, за да се хареса на даден себеподобен от другия пол..

ирония, неирония, само това прочетох и не намерих смисъл в думите ти.. верно ли не си спал?!

[0u7l1n3]

И то какво излиза? Ни в клин, ни в ръкав...

[GregoryHouse]

Май някфа комбинация от преджасало кафе и "няманенакакводаправя"

Иначе хубаво си го написал. но говориш общо. Знаеш, че проблемите не се решават по обща формула, понякога е нужно да еволюираш понякога не. Зависи от ситуацията винаги. Иначе радваш. Ходиш търсиш, вманиачаваш се в некфи проблеми там :P Лошо няма ама като се сетиш накрая, че тва дет се мъчиш да поучиш я на 1000 си успял с 1...и ще си кажеш абе я да му......айката, да се оправя кой както може

[ExplosionsInTheSky]

Колкото повече се повтаря мотото "Бъди себе си", толкова по-малко хората го следват.. Или поне така мисля аз

[filmimilmi]

Темата ти не е лоша, но не я прочетох цялата. Само еуфоричния увод беше достатъчен.
Иначе да бъдеш себе си не е лош съвет.
Бъди себе си = Просто се отпусни и се опитай да бъдеш какъвто/каквато искаш да бъдеш

[Nakadah]

Влади, Влади... Само се хабиш... Никой няма да те разбере...

[LadyDi]

Аз пък мисля, че аргументацията е малко встрани от проблема.

"Бъди себе си" като съвет, идва по-скоро като синоним на "не се преструвай на нещо, което не си", а не "не се променяй за нищо на света".

[mrfahrenheit]

И аз силно се надявам хората да се оттърсат от този клиширан израз.Това ,че някой се променя в името на друг човек ,всъщност изразява истинското му естество - той е създаден да бъде долен филмар и да лиже гъза на другите.

[mArMaLaDkA]

^ А ти всъщност не си изчел целия пост на автора.

Все тая, не харесвам дълги теми. Значително можеха да се посъкратят нещата, да бъдат наполовина, и пак да се разбере смисъла.

А замислял ли си се да пишеш детски приказки?

[SolemnityOfDeath]

Всъщност никой не иска някой да бъде себе си.

Част от лицемерието на хората, ай гес.

[LadyDi]

Solemnity, всъщност никой не иска да бъде себе си... Това е причината жените да се гримират (най-глупавия пример, за който се сетих).
Но да се замислим - какво значи наистина да бъдеш себе си? Като оставим настрана примера с динозаврите, защото не ми се струва особено удачен.

Та какво значи?

[WaterLilly]

Не само че никой не иска да бъде себе си, ами и никой не го прави и не е и в състояние. Такава ни е природата.

А за значението на "бъди себе си" - за мен значи да не се преструваш на някой, който не си, с каквато и да била цел, което си е на практика неизпълнимо.

[SolemnityOfDeath]

Мхм, 'да бъдеш себе си' е една утопия, защото светът - личен или по-макро потиска същността ти и изгражда правила. Ако бъдеш чистия себе си е доста НЕвероятно да се впишеш в обществените норми, че и в по-тесния кръг такива.

Идеята е да запазиш колкото можеш по-голяма част от себе си със своите принципи и виждания. Ясно е, че с принадлежността си към социума човек губи дадена част от свободата и самобитността си.

Така го виждам аз.

[Bixel]

уат да фък ве бахти изразяването мн ма кефиш!

[LadyDi]

Съвсем друг е въпросът, дали сме наясно кои сме.

[blader]

Аз пък мисля, че аргументацията е малко встрани от проблема.

"Бъди себе си" като съвет, идва по-скоро като синоним на "не се преструвай на нещо, което не си", а не "не се променяй за нищо на света".

Подкрепям...
We don't change over time. We just become more fully who we are(мисъл която ми каза личност която никога няма да забравя в период когато именно проблемите с това да бъда себе си сред толкова много хора които всячески се мъчеха да ме направят като тях ми бяхана дневен ред...)
Всмисъл...това че е хубаво човек да е адаптивен и да се приспособява към променящи се среди е вярно но на практика няма нужда да губи себе си...
още повече ако адапдивноста е едно от вродените качества на дадения човек...

В общи линии можеше да съкратиш поста си с около 60% щото тия истории за динозаврите и плъховете са малко или много неуместен пример...така де...поне при такова заглавие...но пък имаш някакъв...ъъъммм...стил...раз� �ирам хората които харесват темите ти...просто малко се увличаш в това да ги караш да изглеждат по-скоро като художествен текст отколкото като някаква теза чието естество да се обсъжда...

[jghgh]

Валдес, спри да пишеш лигаво, честно. Супер дразнещо е!

В тоя ред на мисли, напълно подкрепям 1вия пост на LadyDi.

И не е утопично да си "себе си", защото в темата става дума за любов. Стига сте говорили буквално, за да има 'драма'.

Мда, не можеш да си напълно себе си в социума, но да си себе си в една връзка не е трудно, нито невъзможно, нито утопично.

Да си себе си аз го разбирам като да не се преструваш, да си естествен, и най-вече - откровен. Иска се смелост и честност да бъдеш себе си.
Защото понякога на всички ни се иска да излъжем, че и ние се интересуваме от еди-какво-си, за да блеснем пред еди-кой-си, но така се преструваме и се мъчим, а после става и по-тегаво, когато трябва да измисляме още лъжи и да се чудим как да реагираме, какво да говорим и пр.

Трябва да изтъкна, че на мен повече ми върви, като съм естествена - сиреч себе си и открито си заявявам кой интерес не съвпада с интереса на човека, който харесвам и пр. И не става дума само за интереси. Няма да изпадам в подробности колко е по-лесно да свалиш противоположност като си "себе си", а не като го послъгваш, правиш се на маниак, много луд, същия на него и т.н. Няма нищо по-добро от това да си открит пред себе си и пред другите - какъв си, какво те вълнува, какво мислиш по еди-кой-си-въпрос и т.н. Така ще си личност. А личностите се харесват.


А тея, които имат проблем със свалянето на някое момиче/момче (пу, че грозна дума ;р) - наистина ще им е по-лесно да бъдат открити. В крайна сметка обектът или ще ги хареса, или ще ги отблъсне. Каква е файдата обектът да им се хване на въдицата, която е изплетена от лъжи? По-добре да загубят харесвания човек, но да не са влезли в роля, която не отговаря на същността им. Компромисите са отделно нещо, без тях не може. Не е казано, че не трябва да се променяш, но стига ти сам да го желаеш, а не за да излижеш некой задник.


Solemnity, не съм съгласна че никой не иска отсрещната страна да е себе си. Човек свиква със "себе си"-то на другия или не свиква. Все някога ще намериш човека, чието "себе си" не те дразни. Дотогава компромиси или избираш черти, които можеш да понесеш от личността на другия човек. Все пак нищо не е идеално. Това обаче пак не значи обезличаване.

[umri]

От-до съгласен. Преди време беше префръкнала мисъл да пиша и аз на тая тема, ама не достигнаха нерви.
Ти ставаш такъв, какъвто искаш да си, стига да ти достига воля. Ако винаги съм бил "себе си" до сега да не съм барнал жена. Винаги има един идеал, към който човек се стреми и точно това е чара на всичко. Не е въпроса да се преструваш на някой, който не си, а да се променяш към това, което смяташ за най-добре.

Гласувам за стара домашарка. За да имаш нерви да пишеш истини, верно тряа си на нещо, особено за това окапачено племе.

[Bellatrix]

Мисля, че съм съгласна с jghgh.
Не, че не си прав донякъде де.
Тоя съвет "Бъди себе си" обикновено го дават на някой, който се кани да иде на първа среща например. А тогава да си съвсем себе си не е особено хубаво, защото има да си седиш сам. Не става дума да лъжеш и мажеш, но да се посдържаш, може би? Аз мисля, че всеки зад "социалната маска" крие едно аз, което би изглеждало странно и не съвсем в ред на останалите хора. За това е хубаво човек лека полека да разкрива себе си: черта по черта. Така човекът отсреща наистина те опознава, отхвърля и приема различни твои черти и стъпка по стъпка се влюбва (или обратното, разбира се: ези тура шанс).
Ако се плъосваш изцяло разкрит пред всеки веднага ще има да си патиш.

[valdesbg]

Такааааа.

Драги форумци - по природа сте мързеливи. По не-креативния начин. Защо ще попитате вие?

Ами.. много просто. Дадох ви една съвсем различна гхледна точка и определено неортодоксален стил на писане, който отвсякъде си крещи "Предизвиквам те да мислиш, разсъждавай и излез от черупката си, изяви себе си и начинаси на мислене. Виж какво представляваш и си кажи - това ли искаш да си?".

Вместо това почти всички оттези, които са писали в темата реагираха както реагира геврекаджия на Голф II РК регистрация при вида на Ламбо."Абе.. хубава е,бърза е ама от моя Гоуф по бързо нЕма. А тоя сигурно е некъф келеш щом я кара тая смотана кола."

Или още по сдъвкано казано - прибрахте се в черупката и си приказвахте съвсем отделни и несвързани неща, които всеки път щом ви се подаде пръст си говорите. Накрая на темата има простичко зададен въпрос.. вие се хвърлихте в сложни дидкусии за това кои сме ние и кое ми куца в примера с динозаврите. И дефакто стана така че... доказахте на мен и на себе си че не признавате друга паничка освен вашата. Което пък е точно обратното на това, което твърдите. "Искам това, това, това и това от хората около мен,обаче няма да направя нищо за да се впиша в средата, която искам. И ще си вървя с рогата напред и другите ще ме приемат това което съм. Аз обаченяма да ги приемам, искам да бъдат такива, такива и такива. И искам да ме разбират и да ме подкрепят и да не се заяждат с мен и.....един куп други неща" Някак лицемертно, не мислите ли?

Да поясня - това са динозаврите.

Всичко си е наред, всичко е взето от живия живот. Марина хайде да не се лъжем - колко човека познаваш, които смятат че промяната не е лошо нещо, а дори необходимо? И предвид че си от повече време в този форум от мен, кажи ми колко от тия хора са под 25 години? Също така колко теми си виждала, в които автопра пише "срамувам се да я заговоря, обаче много я харесвам, какво да правя?" и получава вълна от отговори "Бъди себе си"? Какво всъщност му казват - продължавай да се срамуваш и да нямаш смелост да заговориш момичето.

А колко от отговорите са "Пич имаш проблем с този срам. Би било добре да го преодолееш. Примерно по този и този начин. Не се отказвай и се развивай. Така ще се почувстваш по добре."?

Нека се пренеса малко по далеч в живота, защото някои смятат че темата е само за любов. Не, не е само за любов. Тази идея може да се вмъкне във всеки един аспект на живота. Та нали всеки ден астероида на вероятностите се пльосва в морето от възможности. И почти всички надяват тежките брони или се заравят в пясъка, само и само да се предпазят от опръскване. И се самообричат на още по праволинееен, еднообразен и скучен живот, предвид че посоката в която отиват изобщо не е тази, която искат. Чували са обаче че промяната е лошо нещо и видиш ли... филма става страшен.

Та така драги ми съфорумци, отново ще попитам - От кои сте - динозаврите или мустакатите приятели?

Нека сега добавя още малко разсъждения отновновтория пост на Марина. Дали знаем кои сме ние всъщност.

Отговора е прост - Не. И нямаме желание да научм. Защо? Защото се иска услие и воля. И също така се иска да сезаровим в собственото ни блато от проблеми и ежедневни действия и дазапочнем даанализираме себе си. Което всъщносте най-трудната част(но в никакъв слуичай невъзможна). Самопознанието и саморазбирането са много мощен начин да достигнеш до истинскиятипотенциал, да осъзнаеш какво те подтиква към определени действия и защо се появяват проблемите ти, както и как можеш да ги решиш. Общо взето... добре е да се опознаеш. Иначе.. ако ти не можеш - как очакваш някой друг да го направи.
Защо сестрахуваш да навлезеш дълбоко в себе си? Защото ще откриеш доста страшни и озадачаващи факти, които ще преобърнат представата ти за света? Или защото не искаш да излизаш от неудобната и изтъкана от неизвестности, колебания, комплекси и противоречия черупка, която наричаш "Аз"? Защото не искаш да осъзнаваш че досега си бъркал, както и че ще ти се наложи да се промениш, защото..ами защото просто средата вече не толерира охлюви като теб?

П.П. Темата съм я писал в пълно съзнание, без въздействието на опиати или други вещества.

П.П.2. Сега, сдъвкано и скучно, по разбираемо ли е?

[WaterLilly]

Като почна да ти чета тирадите и главата ми сякаш се пълни с памук. Вероятно проблемът е не само в мен.

[valdesbg]

^Ем.. червеното хиксче и.. следващата тема.

Аз какво да направя по въпроса с твоята глава и памуците?

[Bellatrix]

^ И предното е разбираемо. Просто на повечето хора мозъкът им не криви в тая насока. Помня един цитат на Тери Пратчет: "Ненамесата в събитията е като обещание да не плуваш. Абсолютно никога не го нарушаваш, освен ако не се озовеш във водата" Та тук е същото. Сменят се условията, средата, ежедневната обстановка и всеки ще не ще се променя, за да се нагоди по 1 или друг начин. Всички се променят, но просто повечето го правят неосъзнато (т.е не с ясната умисъл: Аз ще се променя. И то не от утре - Веднага!"). То си става от само себе си.

Ще ти дам личен пример: бях едно време голяма ревнивка, много се мусех, всички подозирах и изобщо се държах като патица, която си е заплюла езерото и не ще да го дели с никакви лебеди, пък ако ще да са приятели на патока. И в един момент ме тресна действителността: че момчето се е отчуждило от мен, че го дразни всичко това и в усилията си да го държа като лична вещ и само мой мой мой, всъщност съм го загубила по най-тъпия начин. Сега вече за никакъв дявол не бих си позволила да чувствам ревност (камо ли да я демонстрирам). Това е една осъзната промяна, предизвикана от обстоятелства.
И повечето тийнеджъри се променят (еволюират) точно по този начин. Опит/Грешка/Поправка.

Тийнейджърът, пуснал тема: "Страх ме е да я заговоря" ще се надъха от някой сладкодумен отговор и може би дори ще се доближи до момичето, но ПАК няма да я заговори, защото го е страх, че ще бъде отхвърлен и форумът просто няма чак такава тежест, че да промени това. На него му трябва да я погледа отстрани, да побленува, да съжелява с всеки изминал ден все повече, че е такъв шубелия и накрая да му дойде до гуша, да му писне и да го направи.

Адски малко хора разбират какво искаш да кажеш под опознаване на себе си. Все пак форумът е пълен с теми: "Ама аз кой да избера: оня русия с мангизите или хубавия с мускулите?" Щом не могат да си отговорят на най-простия въпрос: "Какво искам?" как ще си отговорят на въпроса: "Кой съм аз?" Всъщност кой си ти е нещо, което всеки дълбоко в себе си знае много добре. После е замаскирано и скрито от адски много комплекси, несигурност, предпазливост, непредоверяване и така нататък. Дали ще го откриеш след размисъл над самият себе си и ще го оформиш в думи, или не, мисля е почти все 1, защото ти тъй и тъй си го знаеш. Това "себе си" се изразява във всяка импулсивна постъпка и във всеки по-труден избор, за който се налага да водиш война между "аз" и "аз, натруфен с един тон етикети, норми, стереотипи и прочие". Просто винаги в по-сложните въпроси и избори печели "аз".