Много съм страдала от чуждото "мнение", което в повечето случаи се е оказвало най-обикновен опит за повдигане на собсвеното самочувствие, обиждайки другите просто защото се чувстват добре в собствената си кожа. Най мразя да се запозная с някого и той след 10 минути вече си прави заключения, защото не е уцелил момент, когато съм на кеф и ме мисли вече за "бавна, асоциална, тъпа, странна и пр". Т'ва нещо граничи с лошо възпитание и се чудя как аз никога не съм посмяла да се присмея на някого заради явен недостатък например, камо ли по тоя тъп начин да си вдигам самочувствието. Изказвала съм негативно мнение за хора, които явно прекаляват, защото не съм от търпеливите и не мога да понасям какви да е простотии. Това в повечето случаи се явява като проблем и не мога да общувам с всякакви хора, но т'ва е друга тема. В момента и аз се опитвам да се преборя с влиянието,което оказва мнението на околните в/у самочувствието ми и съм на път да успея, защото определено знам колко струвам. Само трябва да се науча да не прескачам тънката граница м/у надменността и реалната самооценка. Първото обикновено е признак за липсата на второто и надути хора най мразя, но т'ва е друга тема. ^^