Ех деца, деца... Не се ли научихте, че на тоя свят нищо не е непоправимо (само 1 де, от което никой от нас като му дойде времето няма да се отърве ) Както и да е. Трябва да се научиш, когато ти се сервира нещо такова да обръщаш тъгата в ярост. Говоря не за ярост от типа "Ей на тая сега ще отида да и счупя главата", а за ярост от сорта на "Абе да си *** майката, все пак тя губи". И тогава ще видиш, че ще се чувстваш много по- добре