харесва ми да мисля, че животът на земята има (висш) смисъл, че хората са тук, за да се измият от кръвта, да се измъкнат от плацентата, да изреват. може би това е причината да не съм религиозна, не споделям идеята за търсене на обратен път към бога, божественото, за възстановяване на скъсана връзка и прочее кръгови композиции. мисля си, че човек може никога да не достигне божественото, но всеки бог познава/е наясно с човешкото.

не знам доколко бръщолевенията ми отговарят на въпроса/темата ти, но все пак реших да споделя. телесните рамки са условност, а всичко истински красиво и грозно, вълнуващо и отегчително, страшно и доставящо удоволствие...(прочее в същия дух) е абстракция. всичко е в главата ти, а това прави света ни дуалистичен, нюансиран, богат... изобщо, доста интересно място за прекарване на живот, бих казала)