Той мисли за мен, виждам го, чувствам го, зная го
и усмивката му не лъже когато идва да ме търси.
Той обича да ми разказва за неща, който е видял
за пътя, който е изминал и за всичките си планове.

Вярвам обаче, че той е самотен и че се среща с други момичета.
Не знае какво искат те, нито какво казва той,
не зная къде съм аз в неговия живот,
дали днес съм нещо повече от останалите за него.

Той е толкова близо до мен, но все пак не знам как да го обичам.
Само той може да реши дали говорим за любов или приятелство.
Обичам го и мога да му подаря живота си,
дори ако той не го иска.

Мечтая зя прегръдките му, но не зная как да го обичам.
Изглежда се колебае между любовна история и приятелство
и аз съм като остров в средата на океана,
изглежда сърцето ми е прекалено голямо.

Нищо няма да му кажа, той добре знае, че ще дам всичко.
Нищо друго освен една усмивка, докато чакам да го спечеля.
Но нощите са тъжни,
времето минава бавно,а не съм се научила да живея без него...