И те искам, но не зная как
плача, но не зная - Чуваш ли!?
Ела при мен, ела при мен пак!
Но не чувам твоя глас
в тъмното съм само аз.
Вместо твоите устни ме докосва мрак.

Колко боли, страшно боли!
Ако го знаеше, дали
би се върнал някой ден при мен,
би се върнал пак, нали!?

Чувствам се малка, страх ме е, липсваш ми!
Тъмно е, хладно е! Защо не си до мен!?
Искам отново в теб да съм сгушена
шепнейки думите, с които да те спра!
Да те спра!

Ти не искаш да съм тъжна, знам това.
Но защо съм сама? Ти не искаш това,
но защо ли те няма!? Няма!
Всяка моя сълза пак те вика назад,
но защо ли те няма, няма до мен!?
Би се върнал пак, нали!?