Така, тази тема не е с цел оплакване.
След като години наред обвинявах околните за това, че те не са достатъчно добри за мен, в един момент реших да се запитам дали проблемът не е в мен. Реших да попитам и вас, като опиша ситуацията си накратко.
Проблемът е, в общи линии, че съм твърде критична и мнителна. Имала съм връзки, които не са ме удовлетворявали и в 90% от случаите са били приключвани от мен. Когато наум изброя "изискванията" (поради липса на по-точна дума) си за човек от противоположния пол, осъзнавам, че те са твърде много. Не ми казвайте, че не съществуват перфектни хора, както и че аз самата не съм такава, напълно ясно ми е. Но умът ми е някак устроен да издирва тези хора и когато осъзнае, че човекът отсреща притежава някакъв недостатък, го преувеличава и просто въпросното момче бива отхвърлено.

Е, смятате ли, че тази свръхкритичност е в рамките на нормалното? И мислите ли, че мога да направя нещо по въпроса, за да се променя?

П.П. Опитах се да опиша всичко възможно най-лаконично, на когото му се струва дълго и скучно, може просто да не чете.