Първоначално написано от
YouDontKnowMe
Ау, ужас, колко ненормално.
Хора, осъзнайте се - "нормалните" семейства са само по филмите.
Зависи как дефинираш "нормално".
Дядо(бащата на баща ми) го помня малко, понеже почина когато бях на осем годинки. Той губеше два часа да се облече - перфектно изгладен официален панталон с ръбче, на което буквално можеш да се порежеш, ослепително бяла риза и черни обувки лъснати до блясък. После дълго време се разхождаше в библиотеката си(стая с много, ама наистина много книги). Харесваше си някоя и седяше да си я чете, въпреки че вероятно я е чел не един път. Дядо не говореше много, а и не му се разбираше. След няколко инсулта едва сричаше и трудно му се разбираше. Това може да изглежда на някой ненормално, но за мен - не.
Баба(майката на баща ми) пък прие много тежко смъртта на дядо. Прекара известно време в усамотение и не желаеше да говори с никого, освен с мен и баща ми. След известно време баба започна да забравя произволни неща. Започна отново да свири на цигулка - нещо което не беше правила откакто дядо почина. А баба свиреше много хубаво! Успяваше да предава настроението си чрез музиката. Буквално може да те накара да изпаднеш в безгрижно щастие, само ако си затвориш очите и се заслушаш. Или почти да те разплаче. Последното се случваше по-често. Баба също така искаше да й цепя дърва, въпреки че тя дърва нямаше. По едно време си купи дърва. Цепех, носих. Нищо че тя нямаше къде да ги гори. После баба си купи и печка. Беше щастлива. Накрая започна да забравя да се храни, не усещаше дали е адска жега или ужасен студ... Може да ви изглежда като някаква изкуфяла старица, но на мен - не. На нея просто й липсваше дядо и й беше тъжно.
Баща ми е по-скоро странен, отколкото да не е нормален. Просто не знам какво да кажа за него. Никога не ме е удрял или пък да е намеквал, че нещо такова може да се случи. Той респектира само с присъствието си. Кара те да се чувстваш по-нисш от гърчещ се червей в локва само с разочарованият си поглед и мълчание. Това е човека, който не искаш дори да се опиташ да излъжеш. Дори при някакви благоприятни обстоятелства да успееш, то много скоро ще бъдеш разкрит. Доста по-скоро отколкото допускаш. Той има смазващо интелектуално превъзходство над мен. Майндгеймс. Едва ли коефициента му на интелигентност е по-висок от моят(147 на последните тестове), предполагам житейският опит и богатото въображение компенсират и го изстрелват далеч напред. Баща ми по цял ден се мотае безцелно. Губи си времето. Това е само привидно. Всъщност той изпълнява поредният си пъклен план. Номер някой си стохиляден(притежава система за броенето и отчитането им, записките му са "кодирани" - пише със собствени странни символи, слято, отдолу нагоре в колонки, а колонките - от дясно на ляво. Вероятно има и другио особености, които не съм забелязал). Всъщност какво значение има какво прави по цял ден? Нали в крайна сметка изкарва достатъчно пари, за да покрива всички финансови нужди, които възникват, че и отгоре? За мен баща ми си е абсолютно нормален, но отстрани сигурно изглежда невероятно странен...
Майка ми може би ще ви се стори най-шантава от всички. Забелязах, че като пет години ти казват, че ти остава един месец живот и ставаш човек, който търси щастието и риска. Днес слънцето греело радостно, лъчите се отразявали по посока Стара Загора - решено е! Разходка до Стара Загора. Като за по-напряко ще минем през Велико Търново, като използваме второкласните пътища Русе-Варна-Бургас. А каква ексурзия ще е това, ако вечерта не сме на любимият й ресторант в Пловдив? Семейна вечеря в Пловдив. Понеже слънцето грее радостно. Може да не ви изглежда нормално, но това е нейният начин да се наслаждава на живота, който й е останал - да прави каквото си поиска.
Противно на очакванията ви, майка ми и баща ми все още се обичат, след двадесет и пет години. Например майка ми се сеща за нещо. Вади телефона, набира баща ми, изтърсва едно "Обичам те" имитирайки някакъв анимационен герой и му затваря преди да е отреагирал.
Изневяра? Любовници? Да се разделят? Едва ли някога. Да, карат се, но това е нормално. От критично значение е, дали ще се заобиколи наближаващата дупка на пътя отляво или отдясно. Но тези каранции продължават средно около десет секунди: "Налявооооо..." - "Що?" - "Ляво, ляво, ляво" - "Ама аз надясно..."(тук вече четири ръце държат волана, две по две го дърпат в различни посоки - колата продължава да се движи направо). Изхлопване при преминаване през дълбока дупка. "Дупката... Няма значение..."(разочарова поглед, мълчание).
Няма да описвам цялата рода. Не че са много, просто ми се струва излишно.
Моето семейство се крепи на традиции. Стари, много стари традиции. Ако започнеш да подронваш морала и авторитета на семейството биваш отлъчен и анатемосан. Изпадал съм в немилост и съм стигал почти до края - родителите ми искаха да се откажат от мен, защото правех необмислени глупости. Родителите на някой друг в такава ситуация може да са го спуквали от бой, да са го наказвали или нещо подобно... Но тук е различно. Ситуацията е: "Това е семейството, ако ти харесва и искаш да си част от него ще се движиш по установените традиции. Ако не ти харесва вратата е ето там, никой не те задържа против волята ти. Можеш спокойно да излезеш и никога повече да не се връщаш."
Това едва ли е "перфектното нормално семейство", но ми се струва на светлинни години от описаното от YouDontKnowMe...