Такаааа, още една от скучните ми проникновено-дъртофелнически теми с неясен смисъл и сюжет, която ще бъде разбрана от сравнително малко форумци.

За какво иде реч?

За любимия на почти всички форумци и вечно дежурен израз "Бъди себе си". А какво влагат повечето от вас в него? Замисляте ли се защо го казвате и ако да - доколко познавате човека, който иска съвет? Та нали ако човека нямаше пробелм със себе си, нямаше да пуска темата, и щеше да си реши чуденката от раз.

Явно щом има пост.. е нещо в системата куца. И защо куца? Защото системата "себе си" е закъсала. И не може да се справи с конкретния проблем.

Ще се запитате защо не може? Ами.. защото не се е развила достатъчно. Защото явно преди не се е срещала с подобен род проблеми. Вие винаги ли сте знаели че огънят пари? Винаги ли сте знаели че с ножовете можеш да се порежеш?

Нека въведа един малко по "вкаменен" пример. Предполагам знаете за властелините на света, чийто край е настъпил преди приблизително 65 милиона години? Кой каза "динзаврите"? Да, точно ти беше, правилно - получаваш плюсче.

Та защо нашите герои са изчезнали? Колкото и да ни е срам да си го признаем - защото са били себе си. Научили са си една стратегия за оцеляване.. и само нея си знаят. Да ама, някакъв си камък решил да се пльосне в океана ни и.. направил каша. Пепел, прах, сажди, тъмно, студено....Хубаво и какво от това ще кажете? Ми няма ядене, няма топло къщи и... пукясваш след известно време, ако не намериш кого да изядеш и кого да изгониш от дупката му. А нашите приятели не са го направили, щото.. ами щото не са знаели как и защо да го направят. И щото са били прекалено заети със собствените им проблеми, които.. всъщност са доста прозаични. Те си знаят да ядат и да бягат. И хубаво.. гонили се, яли се.. и накрая.. последния си казал.. "Е добре де сега като няма кого да изям..какво да правя?"

Другото интересно нещо било че.. едни мъници, приличащи на мишки, които съвсем нарочно са ви прародители, слезли от дърветата. Досега кратко си пасяли листа и банани(пра-банани естествено.. нашите са по големи и по жълти (: ). И какво видели - паника и шаш из света на големите. Такаааа, сега идва tricky part. Мишоците си казали - "Абе.. писнаха ми тия гадни криви, жълтозелени банани. Я да видя онова храстче долу какво е, дали е вкусно, пък.. може и някоя мръвка да си хвана. Така или иначе ония големите сега са притеснени като за световно и.. няма да искат да ме ядат, щото са заети да се ядат един друг."

И слиза нашия мишевиден приятел, хапва тук там.. решил да си изкопае дупка.. ии хоп.. виж какво ново нещо станало. Нашия си има нова къща, ново ядене, и нови места да се мотае. Пък хем му е топло и готино, хем никой не го притеснява и нашия може да си вилнее на воля.

И в крайна сметка какво излиза? Косматия дребосък, решил да слезе от клона и да се възползва от ситуацията, намерил си по удобна къща, по вкусна храна и.. повече приятели в крайна сметка. А гигантите се тормозили, чудели и се вайкали какво ще правят... И благодарение на съобразителността на мустакатите приятели в момента седите и се пулите на гениалните ми съждения. И пак балгодарение на тях нямате люспи и не спите зимен сън. Както и аз, между другото.

Какъв е извода?

Променяйки себе си - не означава че слагаш маска задължително. Означава че доизграждаш себе си в едно по добро аз, адаптираш се, доказваш че Дарвин и куп негови последователи не са били на гъби докато са писали всичките теории за еволюцията. И в крайна сметка значи че си в крак с променящата се среда около теб.

И.. дефакто излиза че промяната на личността не е нещо лошо... естествено ако имаме желание да оцелеем в суровата джунгла, наречена живот. Иначе.. да ще имаме минимално влияние за известен период от време.. и после просто изчезваме при първия плясък на космическо тяло в океана от възможности. И срам и позор за всички други, щото дребосъците завладяват света. Накрая излиза че е и необходимо да се променяме, за да оцелеем в крайна сметка.

Сега ще си кажете -

хубаво бе.. няма да се променям заради някакъв си тъп камък или заради каквото и да е. Ще си сложа дебелите брони и никой няма да ме докосне.

Да драги ми приятелю.. ще бъдеш същински танк. Муден, бавен, дебел и изглеждащ ретро. Няма лошо де. Все на някого трябва да се подиграваме.

Ще кажеш -

бе я си гледай работата. Заравям се в земята и чакам да дойдат пак благоприятни условия. Айде бе.. няма да ти се променям.

Нямаш ядове.. само че не се чуди, ако някой от мишоците те изрови и изпапка за закуска. Важното е че все пак си държал на принципите си. Било то и в стомаха на дребосъка.

Или естествено.. може да отлетиш някъде до другия континент. Или да преплуваш, или да изкопаеш тунел, или.. бог знае какво още. Хм, хубава идея... пробелма е че.. няма друг континент. Всичко е тук и сега.

Добре де.. излъгах. Има още един континент, по хубав, където те приемат такъв какъвто си. Билета е еднопосочен до там - скачаш от скала, връзваш си камък за шията и се мяташ в океана... отиваш да се доказваш колко смел/силен си срещу глутница озверели котки/мамути.. схванахте идеята, също така върви и с идеята че ще си сам/а. Кофти.. но факт

И така драги приятелю.. от кои си избираш да си?