Здравейте, какво да ви кажа! Имам сериозен проблем с малкия пехотинец. Така де с едноокия змей. Имам предвид половия член. Прекалено ми е голям. В смисъл - нормално състояние - 35 санта, ерекция - 50 санта. Както искате - така го разбирайте, това са му размерите. Знам, че всички си мечтаят да имат големи суджуци и да пръскат кошарите на мадамите, а и че шансът на всеки мъж да успее с една жена е по-голям, когато месото му стига до колената, ама при мен е сериозно. Не знаете какво е да вървите по улуците и всички да ви гледат боздугана. Принуден съм да ходя постоянно с широки дрехи, за да не се очертава. И все пак се забелязва. Нямате представа какво е да както си пътувате в автобуса след дълъг работен ден и се освободи едно място, да не можете да си позволите да седнете, защото знаете, че направите ли го всички ще започнат да се взират в стърчащия патладжан, а майките ще закрият лицата на децата си. Нямате представа какво е да ходите с 35 санта суджук в гащите. А и докато зимата е студено, мога да нося широки гащи и дълги горни дрехи, които поне до някъде го прикриват, то лятото не мога да ходя с такива дрехи, а иначе всички ме гледат. Принуден съм да ходя на плаж със скафандър. А когато правя сутрешния си джогинг с къси гащички трябва или да си го навия около краката или да си натикам отзад, което доста ме боли, а ако съм се изходил преди това, не е приятно после да ми мирише на умрели катерици. Какво да направя, моля ви кажете. Не се снимам, защото знам къде ще гледат всички после. Отвратително е, налага се да нося ортопедични гащи и бельо, защото както се досещате с голяма паламарка не може да няма и големи тупурдяци. Топките ми са големи колкото онези черни топки, които полицаите завързват за краката на престъпниците във филмите. Не мога да си позволя да нося слипове, а само боксерки. И все пак всичко стърчи. Дори и по поръчка отказват да ми направят дрехи. Само на едно място намерих гащи с вътрешен джоб, който обаче се оказа прекалено къс за моята леонска наденица. Като бях малък ми се присмиваха, че мадете ми били по-големи от мозъка, а сега всяка една е по-голяма от главата ми. Наистина не знаете как се ходи с такова нещо по улицата. Дори и космите не са ми проблем вече, свикнах да имам повече косми на кожената палка, отколкото на главата си. Всички лекари, при които съм ходил до сега, а много от тях са световни светила в категорията си, казаха, че до сега не са виждали такова животно и нищо не може да се направи. Всичките ми приятели ме оставиха, единствената ми радост беше, че докато той беше между 20-30 см мацките ми се лепяха, но вече чувствам, че е по-силен от мен и нищо не мога да направя, за да се преборя с него. Легна ли да спя, се събуждам минимум 5 пъти на вечер, защото се обръщам над него или тях или удрям стената с него. Веднъж дори счупих едно стъкло с него в един магазин, след като една кака беше се надупила, а ако стане - главата ме заболява ужасно, защото всичката кръв отива в него, нямате представа какво е всяка сутрешна ерекция - сутрешна палатка - радостта за мъжа, за мен това са 10 мъченически минути, едва намирам сили да стана от леглото, да се измия, да хапна и да отида на работа. Чувството е наистина ужасно. Налага се да подминавам познати и да се правя, че не ги познавам, защото знам, че ще ме питат - Пич, кво стана с бургията, отрязаха ли го или нищо не може да се направи. - Второто. - Ех, много проклета чушка... Не минавам по определени места, защото често ми се случва, когато на пейките в квартала са се насъбрали много хора да чуя, изрази като - Ахмед, расте ли пишката? или - Ей олигофен, от къде го изкара тоя мамут бе? В такъв случай просто навеждам глава. Дори чувам и как бабите си шушукат - А това ли е тоя с големия трофей, свясно момче изглежда иначе, пък откъде да знаеш, че е толкова урудлив... Едните ми съседи се изнесоха от етажа, защото бебето им порасни и ги било страх да не му се увреди психиката като ми види жезъла. Продадоха жилището и заминаха за Нова Зеландия. Майка ми и баща ми се правят, че не ме познават, надраскаха ми вратата със спрей с надпис - Прибери го тоя лишпер в гащите, че да не ти го заврем отзад, малки деца има в квартала! Не знаете как се чувствам. В магазините ме спират на изхода, защото като видят гащите ми не вярват, че това е малкия пехотинец, а си мислят, че съм откраднал шише минерална вода от литър и половина. Докато не им покажа малкия миризливец, не ме пускат да си замина. Та това е от мен, очаквам коментарите ви.