Не бързам да се впускам в разни приключения скоро,че да ми се налага да мисля за подобен въпрос,но все пак ако стане,ще бъда пред ОГРОМНА дилема,защото всеки път,когато започвам да мисля за това,адски много си противореча.
1.Дори и родителите ми да се съгласят да го гледат или да го дам на други хора,аз така или иначе ще съм свършила с детството или по-точно нормалния тийнейджърски живот
2.Ако направя аборт,това ще ми е товар,който ще нося цял живот,а и последствията далеч не винаги след такава интервенция са добри.
3.Ако го дам на хора,които не могат да си имат свои деца,а милеят за такива и искат моето (което ми се струва най-удачното на момента) то ще си остане мое дете по кръв и най-вероятно след няколко години,когато съм си стъпила на краката ще съжалявам,че съм го дала.
4.Ако го родя и го задържа,това означава,че дори и да имам добри оценки и да си издържа изпитите и т.н. сърце не би ми дало да го оставя на нашите и да замина да уча в чужбина,което ми е мечта.А дори и тук да уча,едно дете изисква много грижи,внимание и любов,а също така и средства,които не мисля,че биха ми се отдали лесно да му дам,имайки се предвид,че самата аз съм толкова малка.
Ох,да не дава господ да ми се случи това в близките години,че наистина не знам кое е правилното решение.