Ще се женя (: Обаче как да предложа, за да не ми откажат?

[minus273dot15]

Sys:

Бавно, но сигурно... губя. Вече не е като едно време. Остарявам. Срока ми на годност изтича. The spark of insanity ain`t there no more

Какво ме наведе на мисълта ли? Онзи ден например. Сутринта. Придвижвам се с пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии до офиса. Тъпото превозно средство отказва да мине на втора, докато километража не отсече поне петдесет мили в час. За зла участ установявам, че съм обграден! Отпред кифличка с Корса. отдясно някаква пубертетка с Дачия. Отзад - застаряваща дама с Жигули. А ние с пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии сме сами... Движим се със скоростта на миризмата. Че и по-бавно. Някой е забравил да спомене на конструкторите на Опел, че имаме технологията да създаваме скоростни лостове. Разсекретиха я, по дяволите! Изнервена работа. Както и да е. Притежавайки толкова свободно време, аз вместо да си бръкна в носа, вместо да се почеша зад ухото, вместо да си изпукам врата... абе - все полезни неща... аз инцидентно виждам как някакво момиченце, ходейки по тротоара тръгва да си вади телефона от джоба и не забелязва как хвръква някаква банкнота. И си заминава нататък завалийката.

Викам си аз, това пубертетче е тръгнало с пет лева за кафе, сега ще се садне като разбере че си ги е загубило - драма! Излизам от колата. Притичвам, вземам банкнотата. Десет лева. Богато пубертетче. Тичам обратно и скачам в колата. Разстоянието между моята кола и предната се е увеличило с метър и половина. Въх. Пълен ляв, газ до ламарината. Оргазъм за километража - изстреля се почти до седемдесет. Чак автоматика се опита да мине на втора, но се отказа. Проблема не беше в него всъщност. Пенсионер човек съм, уплаших се че няма да взема обратният завой в трите платна на насрещното и отпуснах газта. Уатевър.

Пубертетчето беше взело преднина, ама ние с пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии се представяме достойно. Онази набира по тротоара, с аеродинамичните си очила, покриващи цялото й лице и чисто нови маратонки "Адидас", а ние горките се движим по асфалт... на дупки... има и лежащи полицаи, вие забелязали ли сте?!? Кофти тръпка. И все пак я настигнахме, даже я задминахме, отбихме...

Подал съм си аз ръката от джама, стиснал десетте лева с два пръста и ги подавам към нея. Тя гледа тъпо иззад очилата си. Подсвирвам няколко пъти и й смигам закачливо. Размахвам лекичко десетте лева... Ау, такава възмутена физиономия не сте виждали! Все едно я напсувах до девето коляно. Тръгва да ме подминава, вирнала брадичката. Заблуден пубертет. "Кхм, извинявай, тия десет лева са твоите, изпусна си ги преди минутка ей там, като си вадеше телефона от джоба...". Стоп машини. Физиономията - на учудена. Пребърква се. Физиономията се сменя на отчаяна. Започва да боксува на място, ускорявайки към десетте лева в ръката ми. Ш, направо си помислих че ще ми отнесе кунката до рамото със скоростта, която разви. Пра-пра-пра-пра-дядото на Бъмбълбии репички да яде с бавният си пет цяло и седем литров двигател. Пубера си взе банкнотката и се почна едно "Ама много благодаря, направо не мога да повярвам, какво щях да правя ако ги бях загубила... Вие да не сте бащата на Дидка, моята съученичка? Не? А колко поразително си приличате! О, не! Не бих казала, че баща й е младолик... А, закъснявам, но ще ме изчакат. Добре, щом настоявате ще тръгвам..." :shocked:

Дем ит, Кольо! Ако аз съм стар, то Дъртанян - какво? Архивен ли е? Вярно, че му подарихме бастун за преди-преди-преди предпоследният му рожден ден. Но той беше достатъчно жизнен да хване бастуна, да стане и да ни подгони, размахвайки го. Повечето хора се оттървахме, но Саша нямаше късмет. Саня също. Като се замисля и Алекс. А сега като се ровя из спомените, май никой с името "Александър" онази вечер не успя да избегне бастуна. Дъртанян е почнал по азбучен ред?!? Отплеснах се. Пенсионерска ми работа.

Да се върнем на сентенцията. Като остарявам, все повече не ставам. Развалям се. Нещо като марулите в хладилника ми. Първата една седмица е "О, марули, ще си дръпна едно листенце", после става на "Хм, поовехнала кръстоска между нещо като маруля и нещо като продълговато зеле", преминава през "Абе тоя спанак, не го помня... о, това определено не е спанак. Лапад ли е? Има вкус на престояла маруля..." и се стига до "Това, разкапаното с какво да го почистя и защо по дяволите лепи по-добре от 'Капчица'?!?". Повярвайте ми - не искате да сте маруля. Аз също не искам да съм маруля. Или поне не в моят хладилник.

Замислих се аз и в главата ми се заформи пъклен план. Ако случайно съм маруля и не мога да направя нищо по въпроса, значи трябва да се пробутам, докато съм още свежа маруля. Решено е! Ще се женя. Докато все още не съм си изгубил и финалните отблясъчета на искрата. Понеже, ако и те изчезнат, вече няма да ставам за нищо.

Не е толкова страшно да се ожениш. Май. Не съм много сигурен. Но това са си някакви мои вътрешни терзания, с които ще се справя. Усещането не е нещо повече от усещането, което изпитваш, докато управляваш самолет, летящ право към земята. Хем знаеш, какво трябва да направиш за да не се превърнеш в купчинка скрап, което би трябвало да те успокоява, хем лайното ти необяснимо желае да се катапултира. Май споделям прекалено много, а? Добре, спирам.

Решено е, че ще се женим. Всмисъл - аз съм го решил, тя още не е много информирана по въпроса. Да не кажа, че изобщо не е информирана. Та затова се замислих. Трябва да я приведа по някакъв начин в безпомощно състояние докато я уведомявам. Не върви да я напия безпаметно - като не помни на следващият ден защо ще съм го разигравал тоя целият цирк? Но не може и да е абсолютно трезва.

Съставил съм си някакъв план, но все още имам много бели петна. Въпреки това съм си поставил краен срок - тази неделя, вечерта. Иначе има да го планирам и отлагам, за да стане перфектно... буквално до безкрай. Познавам се добре и не мога да се излъжа.

Утре отивам да купя някакво пръстенче. Цветята ги уредих от днес. Останалото за момента изобщо не ми е ясно. Идеи много, нито една не ми харесва. А пък много искам да е нещо хубаво. Нещо изпипано. Безупречно. Разбирате, нали?

За момента единственото, което малко от малко ме е привлякло като идея, е да спретна нещо семпло на морският бряг по залез. Някъде на по-закътано. Естествено, склерозата ми обезсмисля да подготвям предварително текстове. Ще се наложи да импровизирам, а какъвто съм малоумен всичко ще кажа в обратен ред. Имам нужда от свежи предложения по детайлите... чувствам творческа слабост Помагайте! MAYDAY, MAYDAY, MAYDAY. Маруля в беда... Всичко трябва да стане по толкова невероятно добър начин, че шансът за отказ да е нулев.

[doomkillerr]

От начало доста се посмях! Като гледам не ти липсва творческа мисъл, пък и аз съм още млад да минавам под венчилото, така че не съм компетентен по тия въпроси с перфектното предложение, но все пак ти желая УСПЕХ!!!

[minus273dot15]

Sys:

От начало доста се посмях! Като гледам не ти липсва творческа мисъл, пък и аз съм още млад да минавам под венчилото, така че не съм компетентен по тия въпроси с перфектното предложение, но все пак ти желая УСПЕХ!!!

О, липсва, липсва...ъъъ... онова бе - мисълта. Творческата! Другата все още се навърта наоколо. Понякога. А пък ти какво като си млад? Или викаш младите си помагате, а нас старите - кучета ни яли? С безраборно хвърлените думи в един разговор без смисъл спокойно може да се роди идея. Ей така. Спонтанно.

Май тайм ис рънинг шорт. А врагът е безмилостен! Помежду другото аз - също. Но pyk врагът е опитен. Обигран с времето. Наблюдавал е. Събирал е информация. Изграждал си е представи. Да горят в ада дано всички сценаристи и режисьори на романтични филми! Благодарение на тях, сега аз трябва да се счупя от старание, за да не изглеждам тъп.

Спи ми се Няма да издържа, ако се налага да гледам романтични филми, за да взаимствам идеи от тях. Та затова се надявах някой, който е дълбоко в тези неща да удари едно рамо. Ето сега например хванах две деца покрай офиса и ги уговорих за събота да ми наловят пеперуди. Много пеперуди. Усещаш накъде отиват нещата, нали? Да бе. Не е толкова комплицирано колкото ми се иска, но засега остава така - една голяма кутия пълна с пеперудки. Вътре по-малка кутийка, отворена с пръстенчето. Отваряш голямата кутия, животюнгерите откачат и се разхвърчават на посоки. би трябвало да е ефектно, нали?

За такива идеи ставаше въпрос. Ай нийд моааар! Халп!

[doomkillerr]

Ако предложението ще го правиш вечерно време, няма ли да е по-ефектно в голямата кутиика вместо пеперуди да има светулки?!?

[minus273dot15]

Sys:

Ако предложението ще го правиш вечерно време, няма ли да е по-ефектно в голямата кутиика вместо пеперуди да има светулки?!?

За светулките помислих. Проучих въпроса. Има някои неща, които ме отблъскват. А някои неща правят идеята почти невъзможна за осъществяване. Ето какво ме накара да се откажа изобщо от идеята за светулки:

Женската светулка няма крила и прилича много на червей. Нощем тя изпълзява от дупката, в която се крие през деня, и увисва на някое клонче или лист. Свива глава и повдига края на коремчето си, което започва да свети, за да привлече мъжкия. Мъжката светулка има големи очи, с които вижда женската, криле, за да достигне до нея и полов орган, за да я обладае. Женските снасят яйцата върху мъх или в основата на тревните туфи, а ларвите се превръщат в същински светулки чак след три години. Ларвите се хранят с голи охлюви. Светулката и светещият червей са от едно и също семейство. Човек може да види светлината от светулките на разстояние 90 метра. Женските светулки светят само, когато трябва да привлекат мъжката, и угасват, щом се чувстват застрашени.

Source: Wikipedia

Оказва се, че светели женските. Ако не били уплашени. Ама женските нямали криле и приличали на червеи. Мисля да си останем на пеперуди. Събитието ще го бутнем съвсем малко във времето, да се случи преди залеза, за да впишем пеперудите и да изглежда достатъчно феерично.

Ходих да гледам за пръстенче. А въй. Първо ме изби на студена пот, после настръхнах и накрая ми омекнаха коленете. Всичко това само от умиление, след като видях цените. Ш, честно. Гледали ли сте цените на диамантите?!? А аз ги видях. Тъжно. Много тъжно. Сълзите напират дори само като си спомням. Опитвам се да свикна с цифрата. Записал съм си я на едно листче и като се успокоя - пак си я поглеждам. До утре в 11 на обед трябва да съм свикнал вече. Трудно е. Проблемът е, че след като съм харесал нещо, ако не го взема, а взема нещо друго само заради цената... винаги ще ме гложди от вътре. Няма да мога да спя спокойно, като знам че съм направил компромис. Нищо че никой друг няма да знае. Ужасно е

Иначе за момента съм си изградил следният план:

От изключителна важност е всичко да остане потулено и забулено в мистерия до последният момент. Тук има нужда от сложна диверсия. Не само трябва да има привидно спокойствие и бездействие, даже напротив. Трябва да се действа по начин, който да отмества вниманието на Врагът в коренно различна посока. Така се залага на контраста и ефекта ще бъде по-силен, отколкото при едно постепенно ексалиращо и логично водещо до планираната развръзка поведение.

Тъй като съм тръгнал да залагам на констраста, ще взема да се екипирам с някакъв бял костюм. До момента все се разтиквам в черно. И ще се обръсна. За последното не гарантирам. Продължавайки да се движим по тази логика е изключено да отидем на който и да е ресторант. Ще заформим нещо като пикник. Директно на брега на морето. Тъй като не искам да отровя нито нея, нито себе си, ще се ограничим само до сирене и бяло вино. Хайде, от мен да мине - ще взема и някаква питка. Като се замисля и плодове. И сметана. Добре де, това ще го изяснявам на един по-късен етап. Като реша, че залезът е наближил, почвам да пелтеча. Тук не ми е много ясно какво и по какъв начин ще се случи, до момента, в който успея да й връча кутията с пеперудите и пръстена...

Звучи ми малко...простoвато като за мой план... сякаш изпускам нещичко?

[doomkillerr]

Добре си го замислил, с организирането на пикник на брега на морето ! Още по-добре е ако направиш предложението по залез слънце - ех романтика...

[LovelyGirl]

Даа, това на брега на морето е идеално! С тези ресторанти е много обикновено. Работата с пеперудките лично на мен ми е малко странна, ама това защото не мога да си го представя точно Пикникът е страхотен вариант, въпреки че не е нужно да си с костюм щом ще сте на плажа

А я кажи цената на пръстена (ако не е тайна), че си нямам и на идея колко струват ;д

[minus273dot15]

Sys:

Даа, това на брега на морето е идеално! С тези ресторанти е много обикновено. Работата с пеперудките лично на мен ми е малко странна, ама това защото не мога да си го представя точно Пикникът е страхотен вариант, въпреки че не е нужно да си с костюм щом ще сте на плажа

А я кажи цената на пръстена (ако не е тайна), че си нямам и на идея колко струват ;д

Защо да не можеш да си представиш случката с пеперудките? Все едно държиш кутия. Отваряш се и се разлитат пеперуди. Те, че няма да излетят всичките - няма. Но ефекта е в дефекта А дефекти в моят план - колкото искаш

Костюм... не е нужно? Всмисъл аз друго не нося в последните няколко години, докато се намирам в цивилизацията. Плажовете не един път съм ги газил с официални обувки, та няма да имам проблеми с това Всъщност по-голям проблем ще ми е да измисля какво да нося, ако не трябва да е костюм. Окей, ще разкарам сакото и ще разкопчея още едно копче на ризата, за да изглежда кежуал някакси \/

Цените на диамантите не искаш да ги знаеш Аз подозирах, че не са от най-евтините неща, ама това е прекалено. Най-евтиният вариант - дребничък диамант с ниска чистота и видими дефекти е около 800 лева. А аз не мога да й взема нещо, което има дефекти Следващият, по-приемлив вариант, са тези с малко по-висока чистота и дефекти невидими за невъоръжено око. Те вече са два до три пъти по-скъпи. Ама не са толкова бляскави, колкото тези без дефектите с почти перфектна чисотота. Аз й харесах от тия... най-бляскавите... без дефектите... Мислех си, че след като го взема, ще пробвам да видя колко е твърд. Е, сега не ми е до проби Ох, отивам да изпуша една цигара и да гледам тъжно-замислено.

[LovelyGirl]

Аууу, не предполагах колко може да струва един такъв пръстен.
Да, и според мен така ще е по-добре - без сако, с леко разкопчана риза И с пеперудките е ефектен замисъла. Мисля, че ти е страхотна идеята, няма какво съществено да променяш \/

[doomkillerr]

Все пак се увери, че бъдещата госпожа не се страхува от насекоми, пък било то и пеперуди, че да не избяга панически, още преди да е зърнала бижуто!

П.С. - Най-добре си състави и резервен план, ако нещо се обърка по първия (примерно пеперудите вземат, че се разболеят и в последствие предадът богу дух или нещо друго) да си знаеш, как да действаш!

[minus273dot15]

Sys:

Аууу, не предполагах колко може да струва един такъв пръстен.

Добре дошла в отбора Мисля че вече се поуспокоих малко от малко. Докато по обед бях раздвоен и се чудих дали си заслужаваше всичките тия пари, то сега вече везните се наклониха в посока на пръстена. Все пак малкият шушмингер заслужава най-доброто до което мога да се докопам

Все пак се увери, че бъдещата госпожа не се страхува от насекоми, пък било то и пеперуди, че да не избяга панически, още преди да е зърнала бижуто!

От пеперуди не се страхува, но от другите насекоми е в потрес Още е пресен спомена. Стоим в градинката зад офиса, аз обяснявам някаква глупост... пак нещо я смъмрях. И виждам как някаква буболечка я лази по вратлето. Тя телепатично усеща опасността, преди да мога да отреагирам. Тръгва да я маха, почти я улучва, но буболечката губи сцепление с кожата й и полита надолу... в деколтето й. Тя започва да пищи и да подскача в безумен ужас. А аз, като един истински кавалер, я хващам с едната ръка за рамото, да я задържа неподвижна, с другата ръка й бръквам в деколтето и започвам усърдно да ровя за да намеря буболечката А тя пищи и не спира. Чувам в далечината някаква баба как крещи "Перверзник, да оставиш момичето на мира" и се е засилила към нас, размахвайки бастуна си В такива напрегнати обстоятелства поставих световен рекорд в уляването на пъргава буболечка в пресечен хълмист терен с дантелени препятствия.

Резервен план... си нямам. Което май не е добре. Нали идеята е тя да се размаже от кеф. Буквално да се разтече и да не е адекватна Мда, трябва ми резервен план. Някакъв. А пък силно ще се надявам и стискам палци да не опирам до него. Ох, хич не ми е лесно! Пробвах да напиша стихотворение. За всички ще е по-добре никога повече да не споменаваме за това мое начинание. Засекретих плодовете на труда си в кошчето за боклук. Опитвам се да стигна до някакви смислени реплики. Трябва ми минутка монолог преди да се стигне до кулуминацията с отварянето на кутията с пеперудите и пръстена. Нищичко не ми хрувма. Добре де, хрумва ми, ама ми изглежда тъпо, като го погледна отстрани... Май е време за презареждане с папо, преди да продължа да мисля. Айт.

[LovelyGirl]

Малее, смях се със сълзи на историята с буболечката От много време не се бях смяла чак така :Д

[minus273dot15]

Sys:

Teh moment uf truf has kom! Стискайте палци На краката - също.

Обратното броене започна. Остават 60 до старта: http://www.youtube.com/watch?v=fMjjBvJhbT4

[naikki]

Успех!

[minus273dot15]

admin@badmin.org: wakeup -1 -tRy 6
system@badmin.org: Trying to resume from /dev/sdb1
system@badmin.org: No suspend signature on swap, not responding!!!
system@badmin.org: Error opening /dev/root : 24
system@badmin.org: Unmounting old /proc
system@badmin.org: Unmounting old /sys
system@badmin.org: Switchroot: mount has failed: 24
system@badmin.org: Initrd finished. Panic!
system@badmin.org: Kernel Panic - Not Syncing: attempting to kill init!
system@badmin.org: Unable to kill init! Requesting system reboot.
system@badmin.org: The system is going down to maintenance mode NOW!

Supp?

[naikki]

Кво стана е?

[doomkillerr]

Кво стана е?

Явно е ударил на камък...

[minus273dot15]

Явно е ударил на камък...

Камък да беше, щеше да се строши...

Малко не ми понесе цялата история. Даже се опитах да я погледна от забавната й страна, но нещо не ми се получи. Когато престанах да откривам смисъл в това да дишам, се наложи да прибегна до подли методи за оцеляване. Пуст му инстинкт за самосъхранение, какво да правиш. Изход все пак намерих.

На мама откривателя съм! Принципа е проба-грешка. Все още доусъвършенствам нова методика за справяне с ежедневието: шампанско - Брут Розе на Рьодерер(Louis Roederer). На половин бутилка - по две хапченца диазепам. И пиразидол. Последното - в количества по мое усмотрение. По принцип правопропорционално на мнението ми колко тъп ми се струва светът наоколо.

Май в момента не съм в най-подходящото състояние за комуникация, затова ще се усамотя с експериментите си. Поздрави И... да слушкате.

[Sunny_stz]

Еей нищо че не се е получило сега,може момичето да не е било готово за такава сериозна стъпка....Може да не иска още да се жени,не мислиш ли че си избързал???Странно е в днешно време хората да искат да се женят много млади!Най-добре е да поживееш с човека за да видите дали ще се изтърпите дълго и ако решите че сте създадени един за друг,тогава действате!Поне според мен е така!Не унивай и продължавай напред ще намериш подходящата и за брак има време!

[minus273dot15]

Еей нищо че не се е получило сега,може момичето да не е било готово за такава сериозна стъпка....

Съни, съни... слънце... колко оптимистично гледаш на нещата, чак ти се радвам "Момичето" ако подозираш какви "серизони стъпки" е правило - ще останеш смаяна.

Може да не иска още да се жени,не мислиш ли че си избързал???Странно е в днешно време хората да искат да се женят много млади!

Да де, именно, аз вече повехнах Дали съм избързал или не ... май няма значение. Ответната страна реши да признае някои подли постъпки от миналото. Не! Не че не обичам подлите постъпки Ценя ги, даже ме радват. Само да не са срещу мен. После вече не стоеше на дневен ред онова с жененето.

Бих драснал повечеко детайли, но ми е уморено. А пък и кой го интересува? Сег мятам клавиатурата настрани, изчислявам траекторита и политам с гъза напред към леглото. Лекинка.

[naikki]

Стигна ли се до предложение или малко преди да направиш тая глупост (според мен) разбра нещо? Разкажи, интересно ми е

[Lav40]

На мен също.Какво се случи?

[naikki]

Аре бе адаш, кажи кво разбра за Лорчето че така се огорчи?

[spain1]

Честито. С този си пост вече участваш в томбола за командировка в бананова плантация.
kalpazanka

[ShowMeHowToLie]

Какво стана :X:X