Убедена съм, че всеки втори писал в тази тема, и въобще е изпитвал същото силно привличане, което едва ли не понякога ни кара да смятаме , че не можем да живем без човека, по когото сме си паднали. Но това са просто хормони, и с времето всичко отшумява. Мисълта ми е да не избързваш. Както и другите ти казаха направи някаква коренспонденция с него, скайпове ала бала. И ако наистина си струва и ти харесва като човек, тогава действай. Ако пък си от по срамежливите разпитай уж небрежно брат си за него, нали все пак са приятели. Но по-добре според мен е първото. Ако е писано, ще се получи, ако не - не съжалявай, живота е пред теб и още много пъти ще се влюбваш