Няма нещо, което да е по-значимо от друго нещо. Детето, което събира мидени черупки, не извършва не¬що по-редно илй от по-нередно от президента на „Дже-неръл мотърс", който взема важно решение за фирмата. Те просто са различни. Нищо повече)
Може би смятате, че погрешните схващания са не¬редни и не би трябвало да се изказват на глас, докато правилните схващания трябва да се насърчават. Може би казвате следното на децата, приятелите или съпруга/ съпругата си: „Не си струва човек да казва или да прави нещо, ако не го казва или прави правилно." Тук обаче дебне заплаха. Това авторитарно становище ще се изро¬ди в тоталитарност, ако се разпростре в национални и международни мащаби. Кой решава кое е правилно? На този въпрос никога не може да се даде задоволителен отговор. Правото не решава дали нещо е погрешно, а само дали е законно. Преди повече от едно столетие в книгата си „За свободата" Джон Стюарт Мил заяви:
„Никога не можем да бъдем сигурни, че мнението, което се стремим да задушим, е погрешно, а и да бяхме сигурни, пак би било погрешно да го за¬душим."
Ефективността ви не се измерва със способността ви да правите правилен избор. Емоционалното ви състоя¬ние след даден избор е много по-значим барометър на личната ви цялостност в настоящия момент, тъй като правилният избор представя всички онези „би трябва¬ло", които вие се опитвате да отстраните. Новият начин на мислене ще ви бъде полезен в две насоки — първо, ще се освободите от безсмислените „би трябвало" и ще се насочите в по-голяма степен навътре, и, второ, ще откриете, че вземането на решение е по-лесно, когато нещата не се делят на погрешните категории правилно и неправилно.



Капанът СПРАВЕДЛИВОСТ

Въпросът за справедливостта е митоло¬гия. Светът и хората, които го населяват, допускат не¬справедливости всеки ден. Вие можете да изберете да бъдете щастлив или нещастен, но това няма нищо общо с липсата на справедливост, с която се сблъсквате около себе си.
Това не е мрачно схващане за човечеството и света, а обективен преглед на това, какво представлява светът. Справедливостта е само понятие, което е почти непри-ложимо, особено по отношение на вашия собствен из¬бор на самоосъществяване и щастие. Мнозинството от нас обикновено изискваме справедливостта да е неотде¬лима част от взаимоотношенията ни с другите. „Не е честно", „Щом аз не мога, и ти нямаш право" и „Аз щях ли да постъпя така с тебе?" Това са фразите, които често използуваме. Търсим справедливост и използува¬ме отсъствието й като оправдание за това, че сме не¬щастни. Търсенето на справедливост не е невротично поведение. То се превръща в слабо място, когато се са-монаказвате с отрицателна емоция за това, че не откри¬вате доказателство за безуспешно търсена правда. В то¬зи случай самопогубващо поведение е не търсенето на справедливост, а демобилизацията, до която може да доведе лишената от справедливост действителност.