Ако тя е човека за мен но аз явно не съм човека за нея...

[blader]

Преди да започна искам да кажа на всички които нямат намерение да отделят поне 7-8 минути за да прочетат всичко което съм написал да не се занимават въобще да ми пишат отговори критикувайки дължината на и без това вероятно не прочетения от тяхна страна мой пост...благодаря на тези които подхождат по другия начин...

Пускал съм не една и две теми досега които засягат в същността си най-вече проблемите и мислите ми свързани с едно единствено момиче с което съм бил досега...

С нея скъсахме в началото на март 2009 и оттогава сме в много добри отношения и си излизаме и говорим...

Проблема идва от това че въпреки че в началото се настроих така че да приемам че нещата между нас са категорично и окончателно приключили и връзката ни съществува просто защото и двамата взаимно много се оценяваме като личности и не искаме да загубим един друг завинаги...но просто не ми се получи...просто постепенно пак почнах да се влюбвам в нея...после в един НЕВЕРОЯТНО критичен момент на нова година света ми се срина и всичките ми мечти с нея се оказаха смлени на прах...

Но и това преживях отново старата история...реших че сме си само другарченца и в началото всичко беше добре докато пак не почнах да се влюбвам...после април месец проведохме един разговор който си беше своеобразен катарзис и тогава бях напълно убеден че я чувствам като човек с който не бих мал нищо повече от приятелски отношение...дори наистина се чувствах така за известно време но в последно време(да речем последните 2 месеца...) осъзнавам че мисля за нея и че отново почвам да се влюбвам...

Така...да се съсредоточим върху детайлите...казвам 'започнах/започвам да се влюбвам' а не 'старите чувства започват/започнаха да се събуждат' защото на практика старите чувства си бяха тотално умрели всеки път когато решавах че е настъпил окончателния край на любовта ми към нея...и всеки път когато започвах да се влюбвам беше сякаш...сякаш е с нов човек...сякаш я срещам за пръв път...сякаш отново виждах всички онези хубави неща в нея които я правят толкова перфеектна за мен...за пръв път...

Оказа се че тя е всичко което искам...не е нито повече нито по-малко а ТОЧНО толкова идеална за мен...има очи които правят речта в нейния случай почти напълно излишна...има начин на мислене който е напълно разбирам за мен и в същото време ми дава храна за размисъл за дни напред когато тя каже нещо...може да не е най-красивото момиче на света според стандартите на повечето хора но е достатъчно красива за да е обект на желание на не един и двама мои познати...и в същото време ми действа толкова привличащо колкото плячката за ловуващия хищник(като обаче се има впредвид че сравнение между мен и ловуващ хищник би било напълно неуместно...)...интересите и макар и различни от моите я правят толкова интересна за опознаване и толкова колоритна като личност че всеки път като излизам и говоря с нея намирам нещо ново което в почти всички случаи възприемам като израз на някоя невероятно готина нейна черта...

Проблема идва от там че тя е търсеща и любопитна натура...не се задоволява с фиксирани параметри...не обича рутината и еднообразието и нещата които я ограничават...независимо в какъв аспект...
в тази връзка това което имаше между нас беше резултат на нейния интерес към мен в момента основаващ се на това че категорично съм различен от останалите и не се старая да го крия а се гордея с това и някак бунтарското ми отношение я привличаше...за около 3 месеца...но после ме опозна малко или много и искрата която се появява и е основополагаща в началото на всяка връзка просто я нямаше(за нея де...аз си я обичах безусловно...) а и тя има по-специално отношение към връзките си...всмисъл...категорично отказва да приеме че е възможно човек да срещне истинската любов на 16,17,18 etc. години...според нея тя трябва да поживее и да изпита доста неща преди да е готова да се посвети на един единствен човек,кариера,семейство и т.н. ...и аз естествено я разбирам перфектно...кой не би?...
това в което се изразява разликата между нас е точно моето отношение към връзките а именно това че аз категорично вярвам че човек може да срещне истинската любов на крехка възраст...и отделно от това за мен всяка любов е истинска...готов съм да отдам сърцето си на човека когото обичам без да искам каквото и да е в замяна...просто искам да докарвам усмивка на лицето на момичето до мен и да знам че тя е щастлива да е с мен так както аз бих бил щастлив просто защото знам че тя съществува...

Но въпросното момиче за което изписах толкова много смята че тези два възгледа относно любовта са несъвместими и тя не би могла да е с човек на когото не може да даде толкова колкото би получила(имайки впредвид че дори не е и искала всичко това...) един вид би изпитвала някакво самоналожено чувство за дълг спрямо мен за нещо което тя не е изискала от мен...и затова просто няма начин да е с мен(всичко написано в последния абзац го разбрах от един неин разговор с един мой приятел който аз чух докато те бяха у нас мислейки си че не ги чувам...) итогава осъзнах че наистина нямам никакви шансове с нея...

Мъката ми идва от това че наистина я усещам като моята половина...човека който ме прави пълен...цял...тя е личност която уважавам,външност към която съм привлечен,интелект и морал на които се възхищавам и очи изразяващи всичко това накуп...това е тя...а аз съм човека който за нея винаги ще бъде специален но чийто чувства винаги биха били на твърде различно ниво от нейните ерго винаги ще има някакво както казах самоналожено чувство за дълг от нейна страна...нещо което тя не би могла да понесе...

Сега осъзнавайки че бъдещето ми с нея просто е...както и да го мисля реално нямам такова...та осъззнавайки че нямам бъдеще с нея...или поне не и като повече от приятел се чувствам...непълен...нежелан и излишен...но реално това от което имам нужда е човек до мен...не семейство...не приятели...те винаги са до мен...имам нужда от момиче което да обичам...да...да обичам защото аз не харесвам някого...не си падам по някого...аз първо проявявам интерес към някое момиче,после я опознавам и ако забелязвам същия прогресивно нарастващ интерес от нейна стана започвам да я обичам...нищо повече,нищо по-малко...та имам нужда от такова момиче до мен...имам нужда да обичам и да си мисля че съм обичан...склонен съм да преживея стотици пъти раздялата защото бих знаел че преди това съм бил значим за човека който ме зарязва и съм му(в случая 'й' де...) доставял радост за независимо колко дълъг период от време...за съжаление не съм от вървежните типове и както споменах по-горе съм откровено различен и си падам бунтар и респективно не се и старая да съм на всяка цена харесван(не ме разбирайте погрешно...много съм общителен и в никакъв случай не съм затворен...не съм и някакъв социопат който не се вписва никъде...напротив...хората ме харесват още от първия разговор...въпроса е този първи разговор да се състои тъй като аз не съм достатъчно отворен че да ходя да заговарям хората...по-скоро изчаквам те да проявят интерес към мен...затова и в никой случай не правя първата крачка...)...не съм и най-големия 'убавец на света..никак даже...не съм някакъв напомпан,късо подстриган плейбой с вкусове и предпочитания които нямат нужда от описание защото известни на почти всички вас(тъй като са дразнещо често срещани...)...но не съм и отчайващо грозен и всички хора които ме познават имат добро мнение за мен...всмисъл...не съм някакъв затворен в себе си темерут сравним по красота само с Фреди Крюгер...
вярно е че интересите,външността,начи на ми на мислене и поведението ми са различни от тези на повечето хора наоколо но не мисля че това е фактор...не и решаващ...всмисъл...това означава ли че не заслужавам любов мамка му?...

Както и да е...благодаря ви за вниманието и нека тези които прочетоха всичко това пишат без да се занимават да четат другите мнения в темата...ако има такива де...искам да избегна спорове между съфорумци...

[Whoopdedoo]

И все пак го изчетох... но не мисля, че трябва и че има някъв повод, и причина да се чувстваш така, временно е просто. Не е единственото момиче, има много риба в морето и просто не знаеш кога, къде и как ще срещнеш своята така наречена "половинка". А и любовта идва от самосебе си, не се намира и заслужава. Всеки я заслужава.

[VampireGirl666]

Щом тя не отвръща на чувствата ти, значи не е твоята половинка.

[LiRRRa]

Ах, колко хубаво си го написал. . .
Ако тя не осъзнава какво момче е изгубила, то друго момиче ще види в теб своята половинка и един ден ще пише такива красиви романи, описвайки те в редове преливащи от любов. . .
Ти си свястно момче и заслужаваш много любов, и вярвай ми, някой ден ще получиш цялата любов на света.
Това момиче може само да съжалява, че не е с теб.

[Housemusikk]

Ахааааааааааааааааааа ......... разделили сте се , защото мирогледите ви относно любовта са коренно различни ........Незнам предисторията на това момиче но 100% е имало нещо ,което адски много я е разочаровало(тва е доста слаб епитет) в предишната и връзка за да се отчая и да загуби вяра в любовта.
Ако наистина я обичаш бъди с нея ,въпреки че тя не вярва в любовта .Невиждам какъв е проблема ? (Пък и с времето може да си промени мнението)
Да гадно е , но не е болка за умиране- няма перфектни връзки и ако имаше щяха да са тооооооолкова скучни
ПС: Незнам дали беше само при мен , но в случаи като този гледай да не показваш толкова много ,че я обичаш. Става им някво неловко от това че немогат да отвърнат и почват драмите .

[djstyle]

Ако ти кажа, че имам същия проблем, ще ми повярваш ли? Абсолютно същата е ситуацията при мен... И аз нямам решение на проблема. Явно ще си ближем раните и това е..

Реших да кажа, просто, защото, аз и ти сме сеедно един и същи човек, докато четох Вече не смятам, че съм единствения с така объркан проблем Всепак, успех и ако нещо стане и тя забрави клишетата и малко от принципите си, ще се радвам за теб, наистина
(момче съм м/у другото.. )

[blader]

Ако наистина я обичаш бъди с нея ,въпреки че тя не вярва в любовта .Невиждам какъв е проблема ? (Пък и с времето може да си промени мнението)
Да гадно е , но не е болка за умиране- няма перфектни връзки и ако имаше щяха да са тооооооолкова скучни

*въздишка*...много обичам подобни изказвания...

Принципно приемам всякакви мнения включително и твоето...но как мога да съм с нея като изредих няколко причини за това да не мога да съм с нея, чиято категоричност и аргументативна непоклатимост мога да сравня само с тази на Стара планина?...

P.S.: djstyle ако искаш пиши на лично какъв е твоя проблем че ми стана интересно...не предполагах че може да има човек в подобна ситуация но май и аз като повечето хора макар и винаги да съм...да кажем че не съм харесвал тая човешка черта проявих до някаква степен егоизъм мислейки че съм човека с един от най-големите проблеми на света...

[bratignat]

Имаш една единствена грешка. Но сериозна. Анализираш всички факти, които са ти известни около нея, при всяко твое действие. Но никога няма да знаеш какво се върти в главата й. За ова бъди хищник. Спри да анализираш. Защото анализът приспива ловната ни интуиция (колкото и странно да се стори на някой, интуицията ни за момичетата много рядко ще ни предаде). За това занапред повече действай.

И ако наистина смяташ да си спазиш договорката с това момиче, да не сте повече от приятели, най-добрият начин е да не се виждаш с нея за година-две. Тогава на теб ще ти мине и нейното влияние върху теб ще е свършило. Иначе ще си постоянно под нейно влияние - ту ще се отфалечаваш от нея, понеже си й обещал, но никога достатъчно. И отново щес е влюбваш.

[Housemusikk]

Ако наистина я обичаш бъди с нея ,въпреки че тя не вярва в любовта .Невиждам какъв е проблема ? (Пък и с времето може да си промени мнението)
Да гадно е , но не е болка за умиране- няма перфектни връзки и ако имаше щяха да са тооооооолкова скучни

*въздишка*...много обичам подобни изказвания...

Принципно приемам всякакви мнения включително и твоето...но как мога да съм с нея като изредих няколко причини за това да не мога да съм с нея, чиято категоричност и аргументативна непоклатимост мога да сравня само с тази на Стара планина?...

Брат или спираш да показваш , че я обичаш ,което ще е един вид маска и роля която едвали ще можеш да изиграеш ,просто защото е адски тудно,или промени погледа и над връзката ви и чувстата и . А аргументите ти далеч не са непоклатими ,като Стара планина . Седни някъде на спокойствие и обмисли перспективите си

[blader]

bratignat,прав си за това че не действам...това ми е основната грешка...но просто предчувствам че ако кажа всичко което ми идва или ако в някои случаи се бях оставил на импулсите си когато съм бил с нея отношенията ни щяха да са приключили отдавна...ама напълно...а аз не искам да я губя защото макар и вече да ми бе доказано че между нас не може да има нищо не искам да я губя и като приятелка...не заради това което някога е било а заради самата нея...просто не си струва загубата...вярно е че има много готини хора покрай мене ама тя е доста по-различна и е точно на миоята вълна на мислене...затова ако не мога да съм повече от приятел с нея то поне не искам да губя възможността преживявам невероятните разговори които провеждам с нея всеки път когато излизаме...

И все пак реших да предприема малко действие и да и кажа всичко...всичко...
и оттам нататък има 2 варианта за развой на събитията и дори негативния в момента не ми се струва толкова трагичен защото така или иначе мисля че има кой да ме подкрепи дори и да я загубя напълно...

Иначе варианта да страня от нея за година или две не е възможен в моя случай тъй като сме в едно училище...вярно аз съм 12-ти клас тая година ама все пак ще я виждам всеки ден в продължение на месеци...но това не ми пречи...няма да се депресирам под влияние на спомените или нещо такова...просто не мога и да я забравя ейтака...затва ще си кажа всичко и каквото сабя покаже...оттам вече бъдещето е...чисто...непредвидимо и свободно от догадки и неизяснени желания...просто ще приема че тя не е част от живота ми(това както споменах по-горе е негативния вариант...позитивния мисля че е твърде невероятен за да се случи...) ако тя така иска де...и ще продължа напред...или тоест ще си стоя на същото място но без нея...

[SuperBadSuperFresh]

Леле,ти наистина си анализирал всеки аспект от връзката ви,че даже и след това.Което според моите наблюдения е по-присъщо за момичетата.Може би точно за това че много мислим,рядко правим първата крачка.Отплеснах се.Както и да е,знам чувството да усещаш че някой човек точно твоя и само и единствено с него се чувстваш цял.Но мисля,че достатъчно е уважаваш,за да не я виниш за това,че тя не се чувства по същия начин.Не искам да съм груба,но мисля че сте твърде различни хора и единственото което ви е свързвало е любовта.А понякога това не стига,колкото и странно да звучи.
Ами хубавото в цялата история е че разсъждаваш разумно и че наистина цениш това което си имал и даже по важното-ценял си го и докато си го имал
За завършек:Много ме радва самоиронията която си добавил с цялата история. И съвсем за накрая-Успех

[anonimchetou]

.. мм.. дори за секунда не си помислих да спра да чета темата ти дори и да е толкова дълга.. Усеща се тъгата , с която си изписал тези редове или незная как точно да го нарека.. Красив е начина ,по който говориш за нея.. Тя трябва да е щастливка ,че те познава и че съществува човек ,който толкова много да я уважа.. човек,който толкова много е заинтригуван от съншността и. Мисля че е ужасно да усещаш че даден човек е човека за теб-човек ,с който не можеш да бъдеш. Човекът ,който никога не би ти омръзнал. . Човекът ,който те грабва по всякакъв начин.. Просто твоят човек,твоята половинка.. Това да усещаш,че си срещнал половинката си и да знаеш че реално няма как да сте заедно до някъде обезсмисля ежедневието ти. Така е нали? Ако не, поне аз така ги виждам нещата.. Преполагам се чувстваш много кофти. . Нормално е , но не се затваряй в този твой си свят на мечти и копнежи по момиче ,което ясно ти е дало знак че няма как да сте заедно. Замисли се че един ден ще срещнеш друго момиче ,което може да не те заинтригува толкова много но просто да го обичаш даже повече от това.. Животът не спира тук.. и ти го знаеш нали? Усмихни се .. бъди щастлив за това че я познаваш.. макар и да не можеш да си с нея.. Да, не е леко. но имаш ли друг избор..? Животът е толкова непредсказуем.. Чакат ни толкова много неща и теб и мен.. и всички ни.. Затова просто живей.. Грабна ме доста с темата си.. иначе щех ли да пиша толкова..? Успех ти пожелавам .. а сега просто се усмихни и се огледай в света наоколо.

[bratignat]

Блейдър, мисля, че за твоята приятелка си се превърнал в неин ангел хранител - онова момче, което я измъква пияна на кирка от дискотеката и я откарва у тях или онзи, който успява да й направи доклада, понеже миналата вечер е била на див купон ...и не е успяла.

Парадоксалното е, че бидейки толкова отдаден към момиче, нещо в тях се счупва и страстта им към тебе отмира. Позционират те на последната скамейка, без право на обжалване. Каквото и да сториш сега, вече те е сложила на тази скамейка. В същото време съм сигурен че и тя цени приятелството ви. Обаче ти носиш доста тежко наследство - още я обичаш.

Препоръчвах ти да прекъснеш контактите с нея, не случайно - и аз в 12 клас се омотах с едно девойче от съседните класове, но поне бях втори срок. В началото си беше кофти - отваря се някакъв вакум в теб. Но с времето ще запълваш този вакум - с интереси, спорт, четене, работа, абе ще се развиваш.

Ако й разкриеш всичко - няма скоро да се излекуваш от нея. А като ти чета писанията, ми изглеждаш умен, човек, така, че сега помисли за себе си, не за нея. Бъди вълк - захапят ли те действай.

П.П.

Мислил ли си да пишеш по принцип - не на тема личен живот, а разкази или подбни?

[blader]

Блейдър, мисля, че за твоята приятелка си се превърнал в неин ангел хранител - онова момче, което я измъква пияна на кирка от дискотеката и я откарва у тях или онзи, който успява да й направи доклада, понеже миналата вечер е била на див купон ...и не е успяла.

Парадоксалното е, че бидейки толкова отдаден към момиче, нещо в тях се счупва и страстта им към тебе отмира. Позционират те на последната скамейка, без право на обжалване. Каквото и да сториш сега, вече те е сложила на тази скамейка. В същото време съм сигурен че и тя цени приятелството ви. Обаче ти носиш доста тежко наследство - още я обичаш.

Препоръчвах ти да прекъснеш контактите с нея, не случайно - и аз в 12 клас се омотах с едно девойче от съседните класове, но поне бях втори срок. В началото си беше кофти - отваря се някакъв вакум в теб. Но с времето ще запълваш този вакум - с интереси, спорт, четене, работа, абе ще се развиваш.

Ако й разкриеш всичко - няма скоро да се излекуваш от нея. А като ти чета писанията, ми изглеждаш умен, човек, така, че сега помисли за себе си, не за нея. Бъди вълк - захапят ли те действай.

П.П.

Мислил ли си да пишеш по принцип - не на тема личен живот, а разкази или подбни?

Разбирам основанията ти да напишеш нещо подобно но тука се намесва нейната личност...тя не е...не знам...не се вписва хора...разбирате ли...просто...когато обяснявам на някого за нея той или тя(ако не я познава де...) си представя всекидневното момиче...което среща навсякъде...или по-скоро всекидневното умно момиче което си чете уроците,излиза с приятелки и честно казано няма особен успех с момчетата щото се е посветила на това да стане умно дете и да радва мама и татко...

Но не е такава...тя няма нужда някой да я изнася от дискотеката пияна като кирка...но не защото не ходи а защото знае точно кога да спре...няма нужда някой да и пише нещата и да и помага по какъвто и да е начина защото е невероято отговоран и точна и прави всичко което е казала че ще направи...че и малко отгоре...

Не мога да опиша точно за какъв човек говоря защото е толкова широкоспектърна личност че не влиза в определения...тя е такава каквато иска да е или каквато се чувства в момента но не в смисъл на лицемерната използвачка извличаща най-доброто от другите представяйки себе си пред тях така че да го получи...просто е интересна и необятна като човек...нужно е много време за да я опоознае човек и въпреки това винаги ще остава изненадан...
тъй че не искам да обсъждам точно каква е защото не се чувствам способен да го обясня...знам само как я чувствах аз-а именно източник на необятен интерес за мен и човек който ме научи на невероятно много и както и да го погледна след всичко което изпитах заради нея дори и без тя да има представа за това(или всъщност мисля че има...просто аз не съм и го казвал но тя си ме познава...) ме промени и то само към по-добро...

Тя няма да ме прати никъде защото за нея не съм просто приятел...казвала ми е че има по-специално отношение към мен но просто специалното отношение и чувствата не са едно и също...сещате се...

Колкото до писането...мне...не мисля че имам таланта и повествователното майсторство да пиша разкази и т.н. ...отделно съм почти толкова лишен от идеи колкото Христо Стоичков от познания по английски...с други думи не мисля че съм способен да измисля нещо оригинално което да напиша...имам опит само с една малка историйка която написах за въпросното момиче...и то по нейна идея...на мен просто ми хареса мотива и го доразвих...както и да е...
отделно граматическата правилност на писанията ми би била съмнителна долу-горе колкото и стабилността на курса на Евро-то и отделно правописа ми както се убежждавате е трагичен но не колкото пунктоацията(което между другото е целенасочено...не че не мога да пиша със запетайки и т.н. ...ама усещам многоточията като много по-добър и универсален заместител на въпросните знаци в изреченията...а и изразяват паузите много по-добре...така ги виждам аз нещата де...)

[blader]

.. мм.. дори за секунда не си помислих да спра да чета темата ти дори и да е толкова дълга.. Усеща се тъгата , с която си изписал тези редове или незная как точно да го нарека.. Красив е начина ,по който говориш за нея.. Тя трябва да е щастливка ,че те познава и че съществува човек ,който толкова много да я уважа.. човек,който толкова много е заинтригуван от съншността и. Мисля че е ужасно да усещаш че даден човек е човека за теб-човек ,с който не можеш да бъдеш. Човекът ,който никога не би ти омръзнал. . Човекът ,който те грабва по всякакъв начин.. Просто твоят човек,твоята половинка.. Това да усещаш,че си срещнал половинката си и да знаеш че реално няма как да сте заедно до някъде обезсмисля ежедневието ти. Така е нали? Ако не, поне аз така ги виждам нещата.. Преполагам се чувстваш много кофти. . Нормално е , но не се затваряй в този твой си свят на мечти и копнежи по момиче ,което ясно ти е дало знак че няма как да сте заедно. Замисли се че един ден ще срещнеш друго момиче ,което може да не те заинтригува толкова много но просто да го обичаш даже повече от това.. Животът не спира тук.. и ти го знаеш нали? Усмихни се .. бъди щастлив за това че я познаваш.. макар и да не можеш да си с нея.. Да, не е леко. но имаш ли друг избор..? Животът е толкова непредсказуем.. Чакат ни толкова много неща и теб и мен.. и всички ни.. Затова просто живей.. Грабна ме доста с темата си.. иначе щех ли да пиша толкова..? Успех ти пожелавам .. а сега просто се усмихни и се огледай в света наоколо.

Благодаря ти...това наистина е много положитлно и е правилно...усетила си нещата така както исках да ги покажа и наистина оценявам интереса и ввниманието ти...

[justonegirlwithonehope]

Вие имате съвсем различно мислене, а и начина по койно гледа тя на нещата . . не знам все нещо ме кара да мисля, че това момиче има нещо към теб, но може би се бъркам.Може би не е така.Може би иска единствено и само приятелството ти и в момента ти не си нищо повече от нейния най-добър приятел.Всъщност . . напълно възможно е.Моят най-добър приятел е именно бившият ми и да ти кажа честно се разбираме отлично, без никакви странични чувства и желания.Умно момче си, начина по който се изразяваш е великолепен, ако не тя, друга би видяла уникалноста ти и би се влюбила в теб, така както тя не би могла.Според мен най-добре е да продължиш напред.

[bratignat]

Ти си тотално влюбен и загубен....

Ще ти го кажа така - ти си я въздигнал на пиедестал. Отворил си се за нея и тя дълбокое бръкнала в душата ти. Когато тя се е отворила за теб ти си видял...много светлина. И заслепен от нея, си започнал да виждаш какво ли не. Номерът е че при жените (да представи си и при твоита приятелка, макар да е различна) , когато открият всичко з атеб, когато в теб няма повече тайни, когато вече не си недостижим, а си им в кърпа вързан - си никой. Просто не те харесват и не те искат.

Понеже обаче, съм минал през подобно неща - прави каквото вече си намислил. Трябва да си счупиш главата, за да го разбереш. Но тогава запомни едно важно нещо - паднеш ли, изтупай прахът от теб и се изправи.

Успехи

[blader]

Хахаааа...днес говорихме...казах и всичко...коства ми много усилия да събера смелост за това но го направих найнакрая и и казах за всичките пъти в които съм си мислил че всичко е приключило и вече наистина съм я приемал като приятелка и след това съм се влюбвал в нея сякаш е нов човек и се срещаме за пръв път разказах и за всичко което съм потискал и премълчавал само за да не я загубя или объркам...

И тя противно на всякакви мои очаквания се зарадва и ми благодари...

През цялото време ме слушаше с лека усмивка и сякаш се изненада приятно от нещата които и казах...

В началото не искаше да приеме нещата които и казвах за нея и това какво ме е карало да я обичам така именно с думите че съм я издигнал на пиедестал който тя не заслужава и че не си струва да го правя именно с нея тъй като далеч не е толкова невероятна но аз и казах че няма нищо преувеличено и изопачено...казах и че тя е точно това което винаги съм искал и въпреки че знам че не може да отвърне на чувствата ми не искам при никакви обстоятелства да я загубя и като човек...напълно...просто и казвам всички тези неща за да ги знае и да реши дали въпреки тях ще си продължим отношенията...и тя нямаше нищо против ...

Каза ми че според нея не сме нито само приятели нито нещо повече...на границата сме и тя ме е докарала там защото така се чувства желана и красива и това и харесва...нормално...но не знае дали е правилно и каза че не иска по никакъв начин да ме обвързва със себе си при положение че не е влюбена в мен...но и тя много ме цени и не иска да ме губи...каза че съм се променил в посока която е хубава и че и двамата с нея ще се променим още и още и не се знае в каква посока но именно това прави бъдещето неизвестно и тя категорично не изключва вероятността в бъдещето да се окажем заедно...но просто в момента не чувства нещата така...не търси нещо повече от мен на този етап...но НЕВЕРОЯТНО МНОГО СЕ РАДВАМ!!!...защото дори и нищо да не излезе между нас вече всичко е изяснено...всмисъл...вече МОГА да продължа напред и не е нужно дори да е с нея...но просто знам че каквото и да стане с нея ще си бъдем...ще имаме връза...отношенията ни явно няма да бъдат ясно разположени в някакво определение и няма да сме приятели,гаджета,приятели с облаги или каквото и да е...но вече не съм обвързан от съмненията...вече ще съм наясно че каквото и да направя няма да я загубя...мисля че съм щастлив...макар и сам и все така нежелан и не-обичан по начина по който искам съм в един по-абстрактен смисъл щастлив...и усещането е прекрасно...чисто и някак обнадеждаващо...имам надежда че може и все пак има някакъв шанс да бъда харесван и обичан...не знам...вероятно е на хормонално ниво и е временно но наистина се чувствам така...в такива моменти съжалявам наркоманите които си докарват подобни усещания чрез вещества които организма им принципно не синтезирра...мисля че в моя случай е много по-готино...защото е истинско...

[blader]

Така...поех си няколко пъти въздух и се успокоих...искам да отбележа че предния пост е писан с изключително голям и преобладаващ емоционален заряд и въобще не звучи логично и нормално но просто съм твърде развълнуван...съжалявам че звуча малко неадекватно но като се наспя ще ми мине и ще мога да говоря разумно...отново...

[nude]

изтрито мнение

[nymphadora]

И аз изчетох всичко,нямаше как просто..помня и предишните ти теми и личи,че въобще не си я превъзмогнал..Като момиче ти казвам-тя вече те е сложила в графа "приятели" и много трудно ще излезеш оттам.Точно както bratignat каза-до теб ще опира в трудни моменти,ще ти плаче на рамото,но колкото по-мил и добър изглеждаш в очите и,толкова повече ще те приема като много добър..приятел.Иронията е,че момичетата страдаме по лиглъовци и винаги мрънкаме за "доброто,романтично момче",а появи ли се в живота ни не го забелязваме..След време ще се намери момиче,което да те оцени и тогава тази ще разбере какво е изпуснала,но ще е късно.

[Wednesday666]

Изчела съм всички твои теми за това момиче .. Толкова много ти се радвах, че няма на къде .. Радвах се, защото начинът по който говориш за това момиче - за очите й, за красотата й, за всичко просто показва колко много държиш на това момиче, и то не само като нещо повече от приятелка, но и като една ИСТИНСКА приятелка .. Хубавото в историята е, че вече си й казал какво чувстваш и реакцията й е била много мила Радвам се за теб, че най-после ще успееш да превъзмогнеш тази несподелена любов и да намериш момиче с още по-изразителни очи и ослепителна усмивка .. Пожелавам ти го .. Колкото до това момиче - недей да се отчайваш в някой момент, че тя няма такива чувства към теб, за всеки влак си има пътници И тя ти го е казала - за в бъдеще може и да се получи Просто вдигни гордо глава и продължи с решителна крачка напред, това е най-доброто, което можеш да направиш .. И в никакъв случай не позволявай да си развалите приятелството, аз го виждам като наистина едно истинско нещо, което може да ти донесе доста радост, стига да го позволиш ..

[sladur4etyYy]

ти сам си написал какъв е всъщност реалният ти проблем- изпитваш нужда да имаш някой до себе си, а, тъй като за момента това момиче е единственото, към което си изпитвал нещо ( и с която си имал нещо), ти се струва толкова незаменима.
трябват ти нови контакти и познанства, трябва да излезеш от тоя кръг, в който сам си се затворил- да виждаш само нея едва ли не.
бъди по- инициативен! това качество е важно, особено пък за момчетата. това, че имаш по- различен начин на мислене е хубаво, аз, например, обичам да си общувам с такива хора.
просто си избий окончателно от главата, че това момиче е ''единствено''. не е. аз също съм на нейното мнение, че човек не може да срещне човек, с когото да прекара живота си на нашата възраст, сега всичко е преходно, така че бих те посъветвала и да не се вкопчваш толкова много в определени хора- ако не се разделите, както с нея, заради различия в мисленето например, то ще е, защото пък единия заминал да учи на другия край на света и не може да се виждате и т.н.

[postmortem]

Според мен просто ти е замазала очите с тия глупости от рода "не мога да ти дам такава любов", "чувствам се виновна/длъжна" и "искам да останем приятели, защото си ми много ценен". Просто е искала да скъсате защото не си и интересен/вече си е била харесала друг. Както и да е причината няма значение, най-добрия ти вариант е да прекратиш всякакви контакти с нея, и тъй като няма да имаш волята да го направиш, изтрий си фейсбук, скайп телефон и каквото изобщо имаш за връзка с нея. Ще ти се стори, че не можеш без нея ще агонизираш 2-3 дена, седмица-две, после ще ти мине ... можеш да я потърсиш едва след като си намериш нова приятелка, иначе пак ще се появят чувствата!

[blader]

Значииии...

Сега малко мисленето ми не е организирано и затова ще подходя малко по-необичайно за мен...ще отговарям общо вето на всеки пост след моя последен по отделно...


И тъй...

nymphadora
близко си но нещата са доста абстрактн тука и не мога да кажа че положението е такова...в никой случай...и все пак...да...не сме сзаедно тъй че най-нормалното определение което бих могъл да дам на отношенията ни е 'приятели'...ъх...понякога се чувствам толкова ограничен от това че съм човек...


Wednesday666
да...права си...
напоследък гледам да мисля по този начин...така де...в крайна сметка съсредоточавайки се върху това губя потенциални моменти и възможности...хах...не че имам много възможности...не че имам някакви де...но все пак...
обаче както и да го погледна не мога да кажа че заради нея или мислите си за нея съм се лишил от нещо...и все пак откакто проведох последния си разговор с нея и тя ми го заяви в едно изречение 'Обичам те но не съм влюбена в теб...' се чувствам някак...не знам...олекна ми...просто това изясни отношенията и на двама ни един към друг поне за момента и беше знак че на този етап няма да се случва нищо между нас...а какво крие бъдещето...не искам да знам(боже тянаистина е доста по-мъдра от мен...тя разсъждаваше така още преди година и нещо а на мен ми отне толкова време да го осъзная в пълния му смисъл...ъх...)


sladur4etyYy
ъмммм...не...не е така...ама ти няма и как да знаеш...значи аз не е като да е познавам момичета и да съм се затворил и да не контактувам и ала-бала...напротив...обаче просто тя е човек който със самото си появяване променя атмосферата...разбираш ли...някакси въпреки на моменти искреното ми съжаение от тоя факт аз колкото и да съм твърдо убеден че всичко е приключило просто се влюбвам в нея всеки път когато след дълга пауза тя се появи или пък просто реши че иска да се видим...става ВЪПРЕКИ всичко...разликата сега е че тя вече го знае...и как ще подхожда имайки го в предвид ще разберем в бъдеще...но засега честно казано се чувствам...свободен...всмисъ л...то винаги е било така но сега го чувствам по-истински от друг път...някакси сърцето ми е отворено(аз затова споменах в един предишен пост че за мен всяка любов би била истинска...просто съм създаден да обичам...така го чувствам...)

postmortem
мииии...как да ти кажа...твърде ценни сме си с нея за да е избягваме...тя прави опити да прекрати отношенията си с мен но не можа да издържи...аз дори не бих и опитал...просто си знаем че винаги ще сме специални...ама много специални...даже 'специални' е твърде обикновена дума за това което ще бъдем един за друг...и знаейки това и имайки впредвид че тя е наясно с чувствата ми някакси ми е много по-лесно да приема сегашната ситуация...

И така...не знам доколко ще ме разберете четейки отговорите ми но нещата са твърде абстрактни за също така твърде обеднелия ми напоследък ренчник...при всички положения извода от всичко в общи линии е че няма да ни бъде като двойка...като романтична двойка...но все пак и връзката нни не доколкото тя е факт не може да се нарече приятелска...нещо различно е...нещо наше...но то не пречи нито на приятелските ннито на романтичните ми отношения...някакси проблема ми на този етап се състои в това че ще ми се наложи да прекарам години(имайки впредвид това какъв съм...как изглеждам и това че много хора просто не искат дори да се запознаят с мен щото примерно съм с дълга коса(вече не толкова...)...или пък щото видиш ли нсъм някакси странен...яд ме е и че има много хора които намират точно тези неща за готини но просто никой такъв в близост до мен...) на самота...ъх...потискащо е...