И аз не съм случила на майка и баби, но поне на баща съм случила и те разбирам какво ти е. Майка ти да е пълен тъпак и да се държи по възможно най-газният начин с теб. Аз имах щастието обаче че моите родители се разведоха, когато бях на 9 и оттгова с татко си живеем мирно и спокойно. Но в твоя случай не знам. Аз лично въпреки всичко бих се опитала да говоря с нея. Да седнем и да й кажа че тя ми е майка и че имам нужда от нея в живота си и че ми е адски болно, че тя не се интересува от мен. Всеки случай избирай внимателно думите, гледай да не я упрекнеш за нещо, че тогава може да ти се скара. А ако разговорът не подейства ти самата го каза след 1 година ставаш пълнолетна и живота си е твой. Но поне преди тази мярка се опитай да поговориш с нея.