За изгорелите в небето птици.
За смръзналите клони на дървото.
За разкъсаните ми мъниста-огърлици.
За онемялата пружина на леглото.

За глухото туптене във ушите.
За крясъкът на хилядите хора.
За осиротелия тътен в гърдите.
За изплашеното куче в двора.

За книгата с избягалите думи.
За недовършения шарен гоблен.
За това, че мислите ми пак са луди.
За това... и за всичко си виновен.